Европейската комисия одобри оня ден генномодифициран сорт картофи и три царевични хибрида за производство в рамките на общността. "Против съм генетично модифицираните организми, защото не знаем какъв ще е дългосрочният ефект от тях. Не може обаче да победим в тази битка", призна у нас и шефът на Европарламента Йежи Бузек. После обясни, че много хора по света гладуват и разчитат за изхранване само на ГМО. В Европа обаче с тях щели да се хранят предимно прасетата, с което опасността за хората някак се отдалечава. Тя обаче е най-пряка за конощипа, който бе победен - заедно с духа на просвещението - най-напред в Европа, а напоследък и в Шоплука.

Тъй като сигурно знаете какво е конощип, малко повече разяснения за просвещението. То по особен начин е свързано с картофите и тяхното масово навлизане има-няма преди около 250 години в Европа изобщо, а към средата на по-миналия век в наше село в частност. Все пак сме европейци, но не чак дотам, поради което новостите закъсняват у нас с около стотина години. Сега обаче историята се забърза и пример за това е именно конощипът - почти изчезнал в развитата част на Европа преди десетина години, вече е на изчезване и в най-неразвитите области у нас. Не само защото го преследват с отрови, а и защото не може да яде това, което хората садят.



Но първо за просвещението и картофите



В т. нар. декрет за картофите от 1756 г. Фридрих II Велики, просветеният пруски монарх, задължава, както следва: администрацията да налага засаждане на това полезно растение на всяко свободно място; полицията и армията да пазят картофените ниви от саботажи и набези на непросветени селяци, държащи само на пшеница, ечемик и ръж; учителите и просветените хора да разяснят ползата, та да могат поданиците още тая пролет да започнат да садят картофи като едно твърде природосъобразно ядиво. За мърморещото простолюдие, което наричало картофите свински хляб, както и на всички непросветени, Фридрих позволил да разсъждават колкото искат и за каквото искат, но преди всичко да се подчиняват. Което те и направили. Държава е това, при това пруска.

За Кант "Разсъждавайте колкото искате и за каквото искате, но се подчинявайте!" е един от девизите на Просвещението; изглежда му толкова разумен, колкото гордото Sapere aude!, "Дръзни да мислиш сам". Не случайно той го повтаря два пъти в "Отговор на въпроса: Що е Просвещение?".

Какво ни засяга тая история, къде сме ние в нея? Пак Кант, този път в лекции по география и с леката завист на схванатия от влага и помнещ гладни години прусак: "Третата част на света; Европа; Европейска Турция; България: До планината, която дели тая страна от Сърбия, има една кристално чиста и докъм шестдесет крачки студена минерална баня. Иначе тук има много топли бани. Тук също така се срещат големите орли, чиито пера от опашката жителите на цяла Турция и Татария използват за направа на стрелите си. Добруджанските татари, южно от устието на Дунав, са прочути с гостоприемството си, тъй като всеки един пътник бива канен с голяма любов от хората в селото да ги уважи и те го гощават до три дена с мед, яйца и хляб напълно безплатно." Толкова откъм Европа към края на ХVIII век.

Откъм "планината, която дели тая страна от Сърбия" по ония времена нещата изглеждат доста по-различно, макар и те да имат особена връзка с просвещението.



Там, както и днес, е било бедно и донякъде диво.



Което и обяснява защо за загубена коза бият до премала, както се случило и с дядото на прадядо ми. Подгонен от камшика на баща си, той се спрял чак в Трансилвания. Хванал се на работа при някакъв немски чокоин, аргатувал няколко години. Спестил две жълтици, върнал се в държавата си - така казвали тогава на няколкото къщи, разхвърляни по чукарите; българска държава още нямало. Поискал прошка от баща си, платил му с една жълтица за козата и за една нива, на която почнал да сади картофи и царевица. Бил си донесъл две торби от тия чудни растения. Попът го клел, бабите го чумосвали - някои от картофите приличали на човечета. С типичен шопски инат успял да изкара една реколта. За няколко години се замогнал, народил деца, съседите почнали да купуват от него семе, взели да садят и те новите растения. Прасетата се закръглили, кокошките взели да носят повече, хората изкарвали постите на качамак и варени картофи. Държавата се пооправила, потегнали църквата, направили и училище, на което дали две ниви, ябълкова градина и десет кошера. Едно, даскалът да се изхранва, друго - да учи децата на земеделие и овощарство, не само на четмо и писмо. Което също е отговор на въпроса "Що е Просвещение?", макар и не толкова патетичен, колкото тоя на класика.

Разбира се, с право ще кажете, че това е отговор на въпроса "Що е било Просвещение?". Защото църквата в прадядовата държава отдавна е порутена, училището го няма, нивите му - запуснати; чокойският сорт картофи се е загубил; царевицата, от която ставало благ качамак, сменена с конски зъб; ябълките - изродени. Тук-там може да се видят покрай старото цариградско шосе рехави нивици, по които бъхтят прегърбени старци и си спомнят за конощипа, дето им ядеше разсада. Спомнят си с особената милост към вредителя, с който някога се бореха, а сега, когато го няма, им е някак тъжно като тъгата към изчезнал свят. Бил се развъдил тъкмо с картофите и царевицата. Дали ще се появи отново, никой не знае, но без него в края на краищата няма смисъл никакво просвещение.

Както казваше дядо ми, дори и да знаеш какво е казал Кант, не знаеш ли какво е конощип, не ми се хвали. Иначе конощип в наше село казват на Gryllotalpa gryllotalpa, попово прасе. Не го бъркайте обаче с прасето на попа.