Ако институционалната война, увенчана с красивата българска дума импийчмънт, е имала за цел да накара обществото и медиите да се занимават с нея, тя постигна целта си. Ние се занимаваме, при това по смешен начин. Дори тези, които я разпалиха, твърдят, че има по-важни проблеми, но импийчмънтът очевидно притежава хипнотизационни ефекти. Броим гласове в парламента, претегляме лобита в Конституционния съд и влизаме смело в дебрите на прогностиката и фантастиката по отношение на неуловимия Яне и метежните му метаморфози.

Не мисля, че войната е с такава цел. Но след като я има, всеки ще търси да спечели нещо; при война политиците правят така. Впрочем, при мир също.

Лошото е, че ние, останалите, бихме искали да си пием виното и да гледаме сеир, а войната разбутва тези настройки. Я ще те призоват, я ще те бомбардират, я - което е най-неприятно, ще ти разлеят чашата...

Мен, като умерен винолюб, ме засегна последната възможност. Оказа се, че министър Дянков е успял в суматохата да отвори още един фронт; той очевидно прави тези неща



"с лекота необикновена в мислите"*



Касае се за наредба 3 на Министерския съвет от 19 февруари 2010 г: "за специфичните изисквания и контрола, осъществяван от митническите органи, върху средствата за измерване на акцизни стоки".

Срещу нея скочиха вкупом собствениците на малките винарни в България, и й отвърнаха с протестна декларация. В нея твърдят, първо, че наредбата е незаконна, а второ, че им убива бизнеса.

А не иска ли просто повече ред правителството, попитах познати винари. Дали не роптаете, защото искат да вкарат точност и прецизност и по този начин да ви нарушат някои не съвсем прозрачни миксове и коктейлствания? И дали не е прав министърът Трайков, който заяви, че целта на наредбата е "да се осигури еднакво поле за изява на всички, които са на пазара"?

Питах ги тези неща, защото ги разбирам колкото вас, тоест - относително силен съм само в някои елементарни дегустационни практики в напоителната тема "вино".

В наредбата става дума надълго и нашироко за "калибрирани съдове", "разходомери" и "дозатори", за задължителното им поставяне и отчитане. Какво толкова смути винарите, че излязоха с декларация, в която говорят за задушаване на бизнеса? И в която вещаят, че хиляди семейства на винопроизводители ще останат без пари, а най-вероятният изход от положението ще бъде, че ще се превърнат от винопроизводители в търговци на вино? В резултат на което ще се пие вносно, а за българското само ще се пее...

Ние и сега имаме много стриктен контрол по закон, поясниха ми винарите. Тоест, ние, които сме в светлата част на бизнеса. Нещо повече, не сме против новите уреди, те не биха ни попречили с нищо. Работата е в цената, която трябва да платим. Тези плащания ще ни убият.

Цената е десетки хиляди евро на производител, за да се оборудва с предписаното в наредбата. Горе-долу като с парното, преведох си го аз. Нали помните как ни навиха да си сложим преди десетина година "измервателни уреди"? - щяло да е в наша изгода, ще пестим повече, ще е по-точно, парното ще поевтинее. В резултат на това платихме уредите веднъж, сега се оказа, че пак ще ги плащаме, били временни. Междувременно трябва да издържаме целогодишно както тези, които мерят, така и тези, които хитруват. Та цената не падна, наопаки.

Същото и при винопроизводителите. Трябва да се бръкнат дълбоко, а компанията, която ще достави въпросните уреди,



ще засмуче дълбока глътка



И ще се нареди сред многото мераклии да смукнат от всеки произвеждащ бизнес у нас. Както вече казахме, у нас са малко само тези, които произвеждат. Онези със смукалата нямат чет.

Възможният резултат е следният. Малките винопроизводители ще издъхнат, ще останат няколко големи. В същото време нелегалните, работещите в тъмната част на спектъра, ще се нароят. Техните приходи няма да дават бюджетни отчисления, а виното им ще си я кара без контрол, както, впрочем, и сега. Което за нашите навикнали на изпитания гърла може да е поносимо, но за мераците ни да изнасяме и продаваме нещо свястно навън ще е пагубно.

Всъщност най-винарските страни в света толерират малките изби. Малката изба създава възможности за уникални свои разработки и за производство на колекционерски раритети с постоянен кръг почитатели. Истинският мераклия, във Франция примерно, се вдига с колата си и пътува 300 километра, само за да си купи 20 бутилки вино от това, което са пиели дядо му и баща му. И да си го купи от "извора" - самата изба. Защото екскурзията дотам също е приключение, а почитта към традицията и - в същото време - към богатия избор, е част от чувството, че живееш по-пълноценно от робите на масовата конфекция и питието-полуфабрикат.

Преди време ходих до село Бреница по следите на песента "В село Бреница вино кара воденица"... Оказа се, че преходът е съсипал винопроизводството в целия регион наоколо. Оцеляла е само песента.

И България може да стане като Бреница. Ще пеем, "Девойко мари, хубава, сипи ми винце", прегърнати с министъра-двойник на Брад Пит, и ще надигаме калифорнийско за два долара или италианско за един и петдесет. Като поискаме нещо по-добро, ще минаваме на лимонада.

Без производство за толкова ще ни стигат парите. И акълът.

----

* Фраза на героя на Гогол от комедията "Ревизор" - Хлестаков. Хлестаков така обяснява творческия си летеж. Според тълкуванията на крилатата фраза тя впоследствие се употребява иронично за характеризиране на "лекомислени, претенциозни и безотговорни хора".