Схемата, която проработи в софтуера, явно се е усладила на участниците в нея и те се опитват да започнат кампания и в музиката. Тя се състои най-общо от четири стъпки:
1. | Появяват се уж независими организации, сдружения и др., които започват да твърдят, че в страната масово се нарушава Закона за авторското право и сродните му права. |
2. | Тези организации си намират подходящи министри, които бързо биват мотивирани да подхванат аргументите им, за да наложат промени в ЗАПСП и Наказателния кодекс. |
3. | С промените в законите и правилниците ГДБОП като организация, която разполага с капацитета (хора и техника), е накарана да се занимава с тези проблеми, макар те да не са с такава висока степен на обществена опасност, нито пък са резултат от организирана престъпна дейност. |
4. | Организациите (или представителите на носителите на авторските права - интересно би било да се узнае кои са те) се включват като ищци в наказателния процес. Това е така, защото само в този случай те не дължат никакви държавни такси; ако преследват правата си по реда на ГПК, тогава трябва да вкарват по 4 % от претендираната сума. |
Нека припомня нещо от историята на интернет у нас, за да стане ясно на читателите на в. "Сега", че писанията на Иванчев не са нищо друго освен подготвяне на почвата за поредната далавера. Още преди десетина години интернет-операторите (аз тогава бях управител на БОЛ.БГ, втория в историята на България доставчик след "Цифрови системи" - Варна) предложиха на музикалните и видео продуценти да заплащат такса на всеки потребител в страната. Ако не се лъжа, предложението ни беше да плащаме всеки месец по едно евро на потребител, без значение дали потребителят сваля, или не сваля музика и филми. В момента това би носило на носителите на авторските права около 50 милиона евро годишно. Те отказаха!
Ако се чудите защо (както се чудехме и ние тогава), покойният шеф от ГДБОП Бойко Николов навремето посочи една причина защо разните представители на чужди организации предпочитат България да бъде страна, известна като "пиратска". Когато България е включена в "черните списъци" на страните, в които има голямо равнище на "пиратски" софтуер, тогава сдружения като посочените по-горе получават средства от своите задокеански партньори за... борба с "пиратството"! Когато "пиратството" намалее, сдруженията не получават средства. Тези средства, за разлика от парите за авторските права, остават в ръцете на самите сдружения, т.е. чисто икономическият интерес на сдруженията е в България да има повече "незаконен" софтуер, повече "пиратство", повече шум в медиите (готов съм да се обзаложа на бутилка "пепси лайт", че преводи от материалите се пращат зад океана и колкото повече статии има, толкова по-добре)
Ако изпълнителите искат да получат някакви пари от българския интернет, по-добре е да си направят читава организация, която да защитава правата им и да се договорят с големите интернет сайтове или с доставчиците, за да получават пари за музиката и филмите, които хората така или иначе ще гледат.
Впрочем от цялата статия на г-н Иванчев не става ясно как аджеба, след като в YouTube, Myspace, Dailymotion, 24/7 и др. сайтове, човек може да слуша законна музика и да гледа законни клипове, да не може да го прави в Zamunda.net, arenabg.com, data.bg? Собствениците на тези портали да не са идиоти, с които човек не може да се разбере? Има само две обяснения: или българският музикален бизнес им предлага условия по-лоши, отколкото са били предложени на YouTube и компания, или на този бизнес му е по-изгодно да има "незаконна" музика в българския интернет.
От примерите, които приведох по-горе, се вижда, че второто обяснение е по-близко до реалността.
Българската музика и творческият сектор като цяло са в тежко положение не защото не могат да получават възнаграждения от интернет, а защото не желаят да разберат, че онези, които би трябвало да им защитават правата, защитават собствените си интереси.
"Безплатната любов", за която г-н Иванчев твърди, че убива авторите и продуцентите, всъщност е най-сигурната гаранция, че любителите на българската музика я слушат и ще продължат да я слушат. Въпрос на избор на авторите и продуцентите е, че не искат да правят пари от това. Може би, защото в България човек не е свикнал да изработва парите си, а иска някой да му ги дава. Така, както задокеанските партньори на българските сдружения им дават пари за борба с "пиратството".
-------
* Авторът е председател на УС на "Интернет общество - България"