Лидерите на Източна и Централна Европа влязоха в голямата политика между Вашингтон и Москва през въртяща се врата в Прага. Те бяха поканени колкото да се ръкуват с американския президент Барак Обама, да разменят любезности с него за по две-три минути и да вечерят заедно, след като той подписа с руския си колега Дмитрий Медведев нов договор за съкращаване на стратегическите нападателни оръжия.

И българският премиер Бойко Борисов беше там, и той яде, пи и заслужено се весели, защото се представи може би по-добре от своите колеги. А се представи добре, защото отрано разбра каква позиция да заеме, когато големите си уреждат отношенията. Китайците казват, че когато слоновете се бият, страда тревата под краката им. Има подобна българска поговорка за атовете и магарето. Но китайците добавят, че тревата има същата съдба и когато слоновете правят любов. Тази мъдрост илюстрира състоянието на



атлантиците в Източна Европа, които посърнаха,



след като преди година Барак Обама обяви точно в Прага своя амбициозен проект за пълно ядрено разоръжаване, за чието изпълнение най-напред се нуждаеше от разбирателство с главния си ядрен съперник Москва. Самият той изрази съмнение, че мечтата му ще се сбъдне, докато е жив, но бе изпълнен с воля да направи първата крачка. А тя означаваше да изостави завещания му от Джорд Буш план за изграждане на противоракетен щит, съставен от радар в Чехия и от ракетни батареи в Полша, който дразнеше Русия и пречеше на всякакво споразумяване за ядрените оръжия.

Пражкият вестник "Млада фронта днес" писа в четвъртък: "Много чешки атлантици не могат да се помирят, че няма да има радар в Чешката република. Този елемент бе изоставен от Обама заедно с проекта за противоракетен щит. Те смятаха радара като символ на американския ангажимент към Централна Европа, като гаранция срещу руската експанзия и като потвърждение за чешкото обвързване със Запада". Ако някой все още се пита защо Обама викна източноевропейските лидери веднага след като си свърши работата с Медведев, не бива да се съмнява - за да ги утеши. В повечето страни от бившия съветски блок има силни антируски настроения, провокирани както от исторически причини, така и от стремеж към нова идентичност. Нормално е сега да са объркани, след като главният им съюзник се сближи с Москва, без да ги пита.



Бойко Борисов се е чувствал на вечерята с Обама



по-комфортно от омърлушените си колеги от бившите соцстрани, въпреки че има по-малък външнополитически опит от тях. Той се защити срещу разочарования и нападки още преди два месеца, когато се заговори, че планираният противоракетен радар може да бъде преместен от Чехия в България. Тогава Москва показа явно раздразнение и Борисов отсече в средата на февруари: "Между САЩ и Русия в момента има преговори за (съкращаване на) стратегическото въоръжаване и всеки един действа със своя тактика, в случая на наш гръб. Без да е говорено с нас, бяха пуснати мнения и в двете посоки. Просто съм се направил, че не съм ги чул и двете страни". Дипломатичното оглушаване е било печелившо, щом Борисов сега няма причини да бъде утешаван като онези лидери, които по спора за противоракетната отбрана се държаха като нетърпеливи войници, изтичали пред строя. Родните атлантици, които щом дочуха за радара, избързаха да заемат класическата си удобна поза, може би са се сконфузили. Но ако изчакат, навярно ще им се открие друга възможност да покажат колко са старателни.

Воден от интуицията си като неизкушен от дипломацията, българският премиер схвана, че въпросът от сферата на колективната сигурност трябва да бъде отнесен към



колективната отговорност в Европа



Когато го питаха дали ще включи България по примера на Румъния в изтегления на юг проект за противоракетен щит на САЩ, той отговори, че ще се консултира с ЕС. А в Прага добави, че това е елемент на НАТО, и ако системата бъде внедрена, ще пази глобално територията на цяла Европа. Но доколкото в Евросъюза идеята за колективна отбрана още е в недозрял етап, Обама сам показа колко е неактуална, като не покани на вечерята в Прага нито европейския президент Херман ван Ромпой, нито когото и да било от лидерите на "старите" страни членки. Причината не е в забавените реакции на ЕС, а в липсата на непосредствена заплаха, която да налага спешно изграждане на обща противоракетна отбрана. Очевидно никой не се тревожи, че може да бъде ударен скоро от ирански или руски ракети - иначе щеше да има стягане на редиците. Никаква опасност не съществува и за България, която няма причини да се вижда под прицел както от Техеран, така и от Москва. Досега не се е чула заплашителна дума от тях по неин адрес и няма защо сама да си измисля врагове.

Ако Евросъюзът и НАТО решат да изграждат обща противоракетна отбрана, България ще участва като съюзник в двете организации. Но да се договаря сама с едни държави за сметка на други би било твърде неразумно, особено ако става дума за велики сили. Ако не вярва на днешните политици, да пита историците.

По-актуално е, че Борисов показва напредък в дипломатическата куртоазия. Като разбра, че никакъв американски щит няма да се прави в близко време, рече "Язък!", защото по принцип бил в бойна готовност: "Това са теми, които не са поставяни официално на дневен ред. Когато бъдат, ще ги вкараме в Народното събрание. Ако става дума за противоракетната отбрана, ние трябва да бъдем активната страна".

И за да потвърди колко е угрижен за общата отбрана, подхвърли мимоходом: "А кога ще си ходим от Афганистан?... Да не би да чакаме, както си замина Съветският съюз, да си замине и НАТО?" Последното май не беше много любезно към президента Обама, но и той можеше да се направи, че нищо не е чул.