Президентът на САЩ Барак Обама и руският му колега Дмитрий Медведев позираха пред камерите в Прага в четвъртък, преди тържествено да подпишат договор за съкращаване на 30 % от активните си стратегически ядрени оръжия. Американците на възраст над 40 г. могат да бъдат извинени, че си спомнят един от прочутите йогизми (цитати на легендарния американски бейзболист и мениджър Лорънс Питър "Йоги" Бера) за поредното дежа вю. Те са гледали това шоу на всеки 10 г. от 70-те години насам. Но много колежани биха се изненадали от това, което им прилича на исторически анахронизъм. Както един от тях ми каза неотдавна - нима ядрените оръжия не са тема от Студената война?

Днешните 18-годишни, разбира се, са родени, след като Съветският съюз изчезна от картата.

Администрацията на Обама ще рекламира шумно "новия СТАРТ" като значима стъпка към осъществяване на президентската визия за свят, свободен от ядрени оръжия. Както може да се предположи, критиците ще опонират, че това изисква минимални усилия и промени в САЩ и просто ратифицира съкращенията, които руснаците вече и бездруго правят от икономически съображения.



Но има 4 пункта, които очертават значимостта на новия договор



На първо място той е завръщане към контрола върху въоръженията, започнал още при президента Джон Ф.Кенеди. Загърбвайки унилатеризма на Джордж У. Буш, новият договор отразява логиката на предишните споразумения при Джордж Буш- старши и Роналд Рейгън. Тези споразумения и техните механизми за контрол осигуряваха предсказуемост, която парира присъщата параноя на експертите по национална сигурност, които са длъжни да вземат предвид най-мрачните сценарии.

На второ място споразумението е от символично значение и по същество част от "рестартирането" на руско-американските отношения. Без задълбоченото сътрудничество, демонстрирано чрез този договор, нито една от страните не би имала надежда за предотвратяване на разпространението на ядрени оръжия, ядрен тероризъм и ядрена война. По-нататъшното ограничаване на тези опасности трябва да е висш приоритет за лидерите на двете страни, които продължават да притежават 95 % от ядрените оръжия и материали в света.

Трето - макар активният атомен арсенал на страните да трябва да бъде намален едва с 30%, договорът дава достатъчно доказателства за сериозните намерения и на двете страни да изпълнят ангажиментите си по Договора за неразпространение на ядреното оръжие и да преговарят за цялостното елиминиране на арсеналите. Критиците ще отбележат, че САЩ и Русия си позволяват да запазят 1550 стратегически ядрени бойни заряди и доста по-голям брой оръжия в арсеналите си. Но те пропускат нещо важно - само сравнете тези числа с броя оръжия от времето на Студената война. САЩ и Русия притежаваха повече от 68 000 ядрени оръжия в разгара на Студената война. През 1991 г., когато тя завърши, тези арсенали бяха 55 000. Новият СТАРТ ще намали стратегическите атомни бойни единици до нива почти 90 % под арсеналите от най-конфликтните времена.

Четвърто, най-важният въпрос са взаимоотношенията между САЩ и Русия, както и поведението им към Иран, Северна Корея, Пакистан и др. По какъв начин намаляването на американките или руските стратегически ядрени арсенали ще повлияе на плановете на пакистанците да защитят арсеналите си от талибаните или от привържениците на "Ал Кайда", на ядрените амбиции на управляващите в Иран главорези, на решителността на Осама бин Ладен да се сдобие с ядрено оръжие или на решението на Ким Чен Ир дали да му го продаде?



Очевидно влиянието няма да бъде пряко.



Всъщност, ако САЩ и Русия унищожат ядрените си оръжия, севернокорейските или иранските оръжия биха били по-ценни.

Обама ще се съгласи, че намалявайки собствените си задължения, САЩ и Русия имат по-добри позиции, за да принудят другите държави да наложат по-големи ограничения върху своите ядрени дейности. Американската администрация се надява, че с подписването на новия договор СТАРТ ще даде тласък на започващия следващата седмица във Вашингтон ядрен форум и на конференцията през май, на която ще бъде преразгледан Договорът за неразпространението на ядрените оръжия.

Ядреният форум ще акцентира върху най-ефективния начин, по който най-разрушителните оръжия трябва да бъдат опазени, за да не попаднат в опасни ръце. Ако събитията се развиват по предварително изготвения план, лидерите заедно ще призоват преди края на 2012 г. всички ядрени оръжия и оръжията, използващи ядрени материали да бъдат защитени с т.нар.златен стандарт, да бъдат държани далеч от крадци или терористи. Това събитие предоставя уникална възможност за президента Обама да разговаря откровено с китайския държавен глава Ху Цзинтао и да се опитат да убедят Ким Чен Ир, че ако продаде ядрено оръжие на "Ал Кайда", това би имало същите последствия като атакуването на САЩ с ядрено оръжие. Освен това той може да поиска от президентите на Пакистан и Индия да участват в задължителни програми за проследяване на очевидно увеличаващите им се арсенали и запаси.

Президентът Барак Обама представи доста обнадеждаваща картина на това, което нарича "ядрена пролет". Остава да видим дали неговата администрация може да управлява властовите механизми толкова добре, както добре владее умението да предприема действия, необходими за постигането на успех.

--------------



* Греъм Алисън е директор на центъра "Белфър" за наука и международни отношения към Харвардския институт за държавно управление "Кенеди" и е автор на книгата "Ядрен тероризъм: Последната катастрофа, която може да бъде предотвратена"