В трудни времена човек брои приятелите си. Държавните глави вършат тази работа и в не чак толкова трудни години. Днес е време, когато афиширалия дълголетни политически амбиции Георги Първанов с радост може да пожъне надеждата, която сее навред. Президентската партия все още не е официално афиширана, но десетките й следовници са факт. Налице е и амбицията на Първанов да бъде втори център на власт до края на мандата. И вероятно е останал доволен от многото "политици" и "общественици", които търсят край него закрила, водени от носталгията, когато този център бе единствен.

В периода на скарването с финансовия министър Симеон Дянков, проваления импийчмънт, та чак и до днес животът поднесе доста интересни случки. Сбъднаха ги неслучайни хора, но тъй внезапно, тайно и ненадейно, както подхожда на всички събития от подобен престижен ранг.

Най-напред царският икономист Владимир Каролев смути цялото либерално и свободолюбиво капиталистическо войнство, шумно лансирайки ревизионистки закон за 20 години назад. Който да изкара досиетата на светло. Не тези на ДС, за които той и Първанов си признаваха навремето пак ненадейно и случайно, а икономическите. Досиетата на прехода. Нали Първанов иска да се отворят, та Каролев "експертно" подкрепи идеята. Още по-експертно реагираха някои медии, които задълбочено препредадоха съжденията на двамата, та да не увиснат като нелепи безсмислици, а да придобият подобаваща гражданственост. В тон с Каролев се изказа и Милен Велчев. Знаехме, че НДСВ управлява два мандата, но не предполагахме, че ще трябва да потъне в дълбока опозиционност, за да ревизира българския капитализъм. Знаехме, че винаги е настоявала за по-малко държава, повече свобода, мир и благоденствие чрез "невидимата ръка на пазара", затова и разпродаде що може от България. Но не знаехме, че смята "ръката" за крадлива и един ден ще е мегафон за



чутовните идеи на президента



Но не само НДСВ лекичко се пристроява в президентската писта. Кой всъщност напакости най-много на Дянков покрай мега скандала със стенограмата? Кой пусна на медиите т.нар. "антикризисен план на правителството", който изобилстваше от все още необсъждани предложения част от тях с автор не министерството на финансите, а разни консултанти? Това бяха синдикатите. С преднамереното внушение, че кашата непременно е на Дянков. Което буквално взриви държавата и следваше да убеди слепите, че министърът от стенограмата наистина не струва. Първанов искрено иска да махне Дянков, синдикатите и те искрено искат да слагат и махат министри. А за старите дружби между президента и профсъюзните лидери, за дейния принос на вторите в "събитията от втори план" през последните години е излишно да се припомня.

Тези дни като първи Първановист се изяви и пловдивският кмет Славчо Атанасов. Който пък не само има проблеми с партията си ВМРО, но е изпаднал и в немилост спрямо Бойко Борисов. По-лошо -



в Пловдив усилено се говори за операция "Хайдуци",



която подобно на варненската "Медузи" ще удари висши общинари. Та Атанасов, който преди местния вот през 2007 г. не излизаше от кабинета на Борисов, молейки подкрепа, сега пръв се разписа срещу искането за импийчмънт. Естествено, случайно воден не от стремежа да получи покровителство, а в името на "мира между институциите". Първанов пък знаково го прие, почерпи, поощри и изпрати. Официалното комюнике сведе, че двамата не хортували за общия си познат Георги Гергов, а обсъждали "езика на омразата от страна на Македония" и "създаване на министерство за задграничните българи". Не стана ясно Първанов в качеството на какъв ще прави министерство - на премиер ли?

Още един кмет, изпаднал в герберска немилост - Йордан Лечков, е подозиран в съглашения с президента. Засега това не е потвърдено, но е ясно, че много хора са обладани от космичните енергии на президентската партия ракета. Едни са водени от ненадейния дискомфорт при Борисов, втори в стремеж да се върнат в голямата игра, трети - защото винаги така правят. А има и четвърти. "Кой реши, че създаването и поддържането на РЗС ще ни помогне и че "Лидер" ще ни бъде от полза", попита навремето Румен Овчаров. Е, как кой - личи по проваления в парламента импийчмънт. Скоро и за "Лидер" ще се разбере.

Остава да видим как президентът слънце ще стопли и огрее всички. Амбициите на Първанов носят полза и това не е шега - Борисов наистина се нуждае от коректив и колкото враждите им да са фалшиви, намеренията на президента да остане в политиката ще го направят по-социален и критичен към изпълнителната власт. Само Първанов има политическия и медиен ресурс (не по-малко важен) да ограничи доста от безумията на ГЕРБ. Вече го направи чрез вето върху калпави закони. Но ползата е временна, защото всичко в крайна сметка е чалга с елементи на циркова самодейност - батальонът се строява, но старото не се уволнява, зайците не го пускат. Зайците се надпреварват кой да участва в оня фокус, за който говореше Румен Овчаров.