Като гледа човек какви стръвни мечки играят из съседските дворове, му иде да се смее с глас на нашите дърдорковци, тюхкащи се около предстоящата актуализация на държавния бюджет, божем са угрижени за човешките права и социални придобивки, които измененият бюджет ще отнеме. Впрочем на мен ми хрумва чак толкова весел ответ на хленчещите наши протестанти. Хора, разберете: целият свят е под ударите на



брадвата на депресията



Депресията е най-мрачната, най-тежката и продължителна част от кризисния цикъл. (Не вярвайте на умници, които ще ви обадят, че никакъв кризисен цикъл няма, а щом излезе от рецесия, икономиката веднага, "V-образно", хвръква нагоре.) Следващите 3 до 4 години всеки от нас ще почувства що е то депресия. Депресия значи, че икономиката е спряла да пада. Производство и потребление са се свили, докъдето е могло. Разпадът е свършил, а пазарът не се възстановява. Обемът остава свит. Всеки бизнес е изнуден да се променя, за да запази място на пазара, т.е. да отсече всеки излишък - до най-нужното. Режат се разходи, инвестиции, издръжки на благочестиви проекти, намаляват персонал и заплати, дори печалбата се кастри до дъно в името на оцеляването. Целта на повсеместната сеч на разходи е продуктът да (о)стане конкурентоспособен. Който не успее, си отива от пазара - затваря, фалира, продава на безценица. Депресията свива оборота (хем обемът - нисък, хем цените падат), бизнесът реже печалбите си - постъпленията на бюджета падат и



държавата е принудена да реже разходи



точно във времето, когато всеки пищи да го спасява фискът. Вярно е, има десетина държави, които могат да харчат за сметка на нови заеми. Това са стожери на света, на които пазарът (все още) вярва и ги кредитира. За останалите държави остава само възможността да съкратят разходите си, каквото и да става след това. Най-зле са държавите, които бяха свръхзадлъжнели още преди кризата, например Гърция и Румъния. Те са принудени не само драстично да свият разходите, но и да отделят от оскъдните приходи за нетно погасяване на стария дълг. Нека не ви заблуждават колосалните суми на нови заеми за закъсалите страни.



Стабилизационните заеми са бреме,



а не помощ за длъжника. Нито цент от обещания 110 млрд. евро заем на ЕС и МВФ няма да види гръцката икономика. Нито цент. Свежите пари ще погасяват падежите по старите заеми, настъпващи през следващите години. Горницата ще се държи за "фискален резерв", т.е. по сметки в чужди банки, под най-строга забрана парите да се пипат, освен за плащане на дълга.

Същият модел е заемът от МВФ за Румъния. Стабилизационната програма от вида "пари срещу реформи" има за цел страната длъжник да предприеме най-драконовски мерки срещу собственото си население и бизнеса, но да балансира фиска. Помним от собствен опит мерките: принудителна ликвидация, спиране на социални програми, сеч на държавните разходи, вдигане на данъците. Всеки три месеца - ревизия. Ако фискът не е балансиран, иде нов удар с манарата. Ако кабинетът хитрува и не следва наложената матрица, поредният транш се спира. В Румъния сега ще намаляват бюджетните заплати с 25%, пенсиите - с 15%. В Гърция ще стане същото, но по-късно (и по-болезнено). Нека признаем:



българите имахме късмет,



че валутният борд отряза щенията и у нас да се развихрят същите налудни процеси на бясно харчене и задлъжняване. Тук трябва да благодарим на предишните две правителства, че не прахосаха излишъците в хазната от блажните години на стопански подем и пазарни балони. Е, имаше хленчове, че у нас заплатите не растели като румънските. Затова сега няма да падат, както отвъд Дунав. Занапред хищният нагон на държавите да пилеят пари ще бъде обуздан. Яките батковци и донори на Евросъюза вече казаха, че ще изковат железни правила срещу свръхзадлъжняване и пилеене на пари от дребните и глупави европейски държави. Засега не са измислили точно как ще охомотят бедните събратя. А аз мисля, че по-добре сами да си наложим ред, като приемем



твърда фискална котва,



която да ограничи държавата да харчи само толкова, че да не заплашва конкурентоспособността на бизнеса и жизнения стандарт на нацията. Нещо като монетарната котва, хвърлена от валутния борд. Според мен това ще стане, ако парламентът приеме максимална норма на брутно облагане. Например: първо - при никакви обстоятелства държавата не може да събира бюджетни приходи над 40% от минималната прогноза (от поне три международно признати източника) за брутния вътрешен продукт през бюджетната година. Второ - поне 10% от събраните приходи се заделят за текущ резерв (за преразходи, грешки и неизбежни извънредни харчове за годината) и стратегически резерв за кризи и катаклизми. Трето - държавата свива бюджетните разходи и функциите си до 90% от приходите си. Четвърто - Конституционният съд отменя закона за бюджета, ако надхвърля тези изисквания. С такава фискална котва единственият начин държавата, с нейните политици, властелини, гавази и храненици, да харчи повече, се свежда до повишаване на брутния продукт. Т.е. фискалната котва обединява интереса на държавата, бизнеса и нацията като цяло. Ако не приемем сами този или подобен принцип, отвън ще ни наложат още по-тежък. Никой в ЕС няма вече желание да храни бедни съседи.