Кабинетът "Борисов" все по-често дава на късо между харизматичната поза на премиера и бюрократичните процедури, през които се промушва управлението. Министрите редовно се губят в превода на нерядко хаотичните заповеди на Борисов, които обаче отривисто и безкритично се втурват да изпълняват. Така решенията, ако въобще се стигне до такива, се оказват неадекватни - нито са технически изпипани, нито постигат желания ефект.

Това пропукване между стремежа на Борисов да създава нови правила и нов свят и неспособността на министри и чиновници да го облекат в процедура започна да личи съвсем ясно. Самият Борисов наскоро се възмути, че върши цялата работа на министрите по проверки на злоупотреби, и това доведе до светкавична реакция на земеделския министър - той прати в прокуратурата списък с всички 5000 заменки на ниви, без да си направи труда да отсее съмнителните. Борисов разпореди проверка на необезпечените финансово договори и министерствата побързаха да размахат бомбастични числа. После се оказа, че никой не разбира какво точно означават те, и разпилените милиарди постепенно се стопиха. Борисов разпореди заплатите навсякъде да са по-ниски от неговата и забрани на тогавашния здравен министър Божидар Нанев да философства по темата, а после се оказа, че възнагражденията на лекарите и редовите служители в държавните фирми не могат да се пипат. Неясна, но категорична заповед получи и енергийният министър Трайчо Трайков - да се оправи с безумията около търговията на електроенергия, дори ако трябва да се национализират ЕРП-тата. После стана ясно, че национализация не може да има, освен ако управляващите не решат да прегазят всички закони и да изгонят и малкото потенциални чужди инвеститори.



Обясненията за това късо съединение



могат да са поне две, и двете нелицеприятни. Голяма част от идеите на премиера - като например орязването на заплатите, наистина звучат абсурдно и влизат в разрез със съществуващи нормативни правила. Борисов ежедневно преоткрива неща от действителността - цената на тока, високите заплати на кардиолозите, и раздава заповеди бързо и категорично. Това "откривателство" успешно се осмива от противниците на премиера, но то е по-малкото зло. По-голямата беда е, че заради разваления телефон се изпуска шанс за действие. Защото част от подлежащите на уговорки заповеди на премиера могат да доведат ако не до реална промяна, то поне до изясняване на безумията. Заплатите на редовите служители в държавните фирми може да не подлежат на регламентация от държавата, но нищо не пречи да видим какво се случва в самите дружества - колко се разходва за възнаграждения, колко се разпределя за премии на бордовете, колко за инвестиции, и т.н. Разминаването на изкупната и крайната цена на електроенергията може да си има обяснение, но нищо не пречи да се ревизират отчитаните от разпределителните компании инвестиции, да се промени нормативната уредба, довела до абсурдите, и да се иска дивидент поне за тази година.

Крачката към подобен прочит на заръчаното от Борисов не е голяма, и фактът, че министрите не я правят или правят след спешаване и с цената на недоразумения, е, меко казано, притеснителен. Това означава, че имаме слаби или загубили самочувствие министри, чакащи еднолично разпореждане от страх да не сгрешат.

За този страх премиерът може да се сърди основно на себе си. Борисов е силова фигура, не обича изреченията, започващи с "не може", а раздразнението, че носи сам кръста пред обществото, съвсем отнема желанието му да слуша обяснения. Това в комбинация с една настръхнала и проветрива администрация, поставена в позицията на заподозряна по дефиниция, сведените до формалност заседания на кабинета (поне в официалната им стенографирана част) и слаб парламент не вдъхва оптимизъм.

На този фон



няма как да помага и бързият отстрел на министри



От една страна, готовността на премиера да сменя министри дори само при подозрение за злоупотреби се харесва на обществото, защото предшествениците му държаха на инат компрометирани личности. От друга страна обаче, това създава хаос в министерствата и парализира инициативността на министрите и техните подчинени. Показателни са и законът за генномодифицираните организми, приет без нито един коментар в кабинета и дописван на крак в парламента под незнайно чия диктовка, и безкритично гласуваните нови правила за болниците, довели до фалшстарт на здравната реформа, и всеки един парламентарен скандал, опрял до отсъстващата заради апатия, страх или некомпетентност експертиза на всички управленски нива. При това кабинетът още не е почнал да реализира непопулярни, изискващи постоянно отстояване реформи. Жалко, ако това ще ни е ползата от харизмата.