Георги Прохаски е председател и основател на Центъра за икономическо развитие (ЦИР). Завършил е международни икономически отношения в УНСС. Бил е изпълнителен директор на фондация "Отворено общество", ръководил е съвета на директорите на Българската фондова борса, преподавал е в УНСС.

- Г-н Прохаски, разминахме ли се според вас окончателно със скока на ДДС?
- В България няма никакви сериозни причини за увеличаване на ДДС изобщо, да не говорим за такива драстични увеличения, каквито се споменаваха - 4-5 пункта. Ние не сме в положението на Гърция, далече сме дори от ситуации като в Унгария, имаме ниска задлъжнялост, стабилни държавни финанси. Това, че за няколко месеца се получи бюджетен дефицит, не означава, че така ще продължи до края на годината. И дори да допуснем, че бюджетът не е бил правилно разчетен и ще има проблеми с приходите, той просто трябва да бъде актуализиран в средата на годината и трябва да се съкращават разходи, не и да се вдигат данъци.
- Министърът на финансите вече се похвали, че през април бюджетът вече излиза на плюс. С най-новия доклад за икономиката на България и вие като че ли казвате - зле сме, но ще се оправим, и то скоро?
- Като цяло състоянието на българския бизнес не е много добро с изключение на някои експортни отрасли. Все пак в края на първото тримесечие на 2010 г. вече се наблюдават сигнали на излизане от цикличната криза. Нашите очаквания за първото тримесечие на тази година са за около минус 3% - т.е. икономиката и през първото тримесечие е била в сериозна криза, но все пак по-мека в сравнение със срива от близо 6% в края на миналата година. През второто тримесечие вероятно ще бъдем около нулата, с тенденции през трето-четвърто тримесечие да минем в положителен растеж.
Лошото е, че нашата икономика страда от структурна криза - нямаме сериозни индустриални сектори, които да са генератори на нов растеж след кризата. За това трябва да мисли правителството, а не за вдигане на данъци. Добре че няма решение за вдигане на ДДС, това би бил изключително негативен ход спрямо бизнеса и населението, би задушило започващото възстановяване на икономиката.
- Назначаването на трети заместник на министър Симеон Дянков, който да отговоря специално за приходите в бюджета, т.е. пряко да наблюдава НАП и митниците, добра идея ли е?
- Не вярвам това съществено да промени положението, но доколкото Дянков наистина е натоварен с много отговорности и ангажименти, може би наистина е нужен трети заместник. Дали ще се занимава само с приходите или с още ресори, не зная, много зависи и кой ще е човекът.
- Малко изненадващо обявихте, че туризмът заслужава отделно министерство, в същото време апелирате за рязане на държавни разходи, за икономична администрация, за съкращения?
- Смятаме, че в огромно министерство като Министерството на икономиката, енергетиката и туризма той някак потъва, изгуби се, затова е по-добре да е отделно министерство. Не казвам, че всеки отрасъл трябва да има министерство, но туризмът изисква държавно регулиране и подкрепа. Други нямат нужда - например добивната промишленост се развива, не е нужно някой да я наблюдава и да я подпомага особено.
Според нас цялото мегаминистерство на икономиката трябва да се реформира, като туризмът бъде отделен и част от персонала се пренасочи към новото звено, а като цяло администрацията на МИЕТ трябва да бъде намалена. Изобщо в България има много паразитни структури, излишни звена, дублиращи и припокриващи се служби. Но за всяка сфера трябва да се направи анализ, преди да се "реже".
- Посочете излишни ведомства.
- Ако изброя някои, а пропусна други, няма да е честно.
- Напоследък икономисти подсказват, че БНБ е с прекалено голям персонал и високи заплати. Според бащата на валутния борд проф. Стив Ханке, при положение че ролята на централната банка е сведена до паричен съвет, 80-100 души персонал са й напълно достатъчни. Говори се, че са 10 пъти повече?
- Ами те поне не тежат на бюджета, а внасят - ето наскоро внесоха над 350 млн. лева печалба в бюджета. Като гледаме къде може да се правят съкращения, добре е да започнем с онези институции, които не работят добре. А БНБ работи, и то много добре. А има много други, които не си заработват парите.
- Създаването на Държавната консолидационна компания е една от 60-те антикризисни мерки. Как според вас ДКК ще помогне?
- Това е една стара идея - да се обединят миноритарните дялове на държавата в една компания, а евентуално и някои мажоритарни участия. По принцип тя е добра.
- Защо смятате, че е добра - при положение че поне през последните 20 години държавата неуморно доказва, че под никаква форма не е добър мениджър?
- Целта е този холдинг не просто да управлява, но и да раздържавява.
- Но защо такава сложна схема - имаме Агенция за приватизация, имаме фондова борса, а държавата прави ново държавно дружество, което ще продава остатъчните държавни участия във вече приватизирани дружества. Защо държавата не пусне направо своите пакети от 33% в трите електроразпределителни компании на борсата например?
- Да, акциите в ЕРП-тата лесно могат да бъдат приватизирани на борсата. Но по-скоро става дума за други участия, които някак убягват от вниманието на правителството и на отделните министерства. Те нито се приватизират, нито се управляват добре. По принцип чиновникът управлява зле. Затова е важно кой ще управлява ДКК - група чиновници или професионални мениджъри, които ще се опитат да извлекат максимална полза и от управлението на държавните участия, и от продажбата им. Идеята беше да се проведе конкурс за консултантска компания, която да управлява тази собственост професионално. Когато мениджърите са наясно, че ще получат еди-какъв си процент от дивидента на компанията и еди-колко си от успешната продажба на пакети, нещата ще вървят.
- Но конкурс няма, а за изпълнителен директор на ДКК е назначен шефът на друга държавна компания, която бе стигнала до ликвидация, има и представители на Министерството на икономиката...
- Ако са чиновници, назначени от министри за "мениджъри", няма смисъл - те нямат интерес да бързат с приватизацията, ще се стремят да удължат мандата на тази компания, да си запазят постовете - точно както правят повечето чиновници, назначени в разни бордове на фирми. Изпратени по бордове чиновници нямат особен стимул да работят за обществения интерес. Стимул може да се даде на професионален мениджърски екип, чието заплащане е обвързано с резултата, с приходите от управлението на тези дялове, тогава и държавата ще има полза.

-	Но да управляваш дребни дялове в разнородни фирми е трудна задача. Както разбираме, в ДКК наред с апетитните акции в ЕРП-тата ще влязат и други, които и сега никой не иска да купи...

- Опитните мениджъри ще дадат идеи какво да се прави и в тези случаи. Може даден пакет да се предложи на собственика на мажоритарния дял в същото предприятие. Други акции, ако носят някакви контролни права, трябва да се използват активно, агресивно - да се предотвратят примерно някакви ходове на мажоритарния собственик за източване на дружеството. Някой трябва да следи зорко за тези неща, досега това не е правено.
- Въпреки че в бордовете масово бяха назначавани висши чиновници, че дори и зам.-министри. А каква е ползата от една друга държавна фирма, създадена от предното правителство - Национална компания "Индустриални зони"?
- Тази компания трябваше да реализира държавната политика в промишлените зони и технологичните паркове. В нея влизат някои стари безмитни зони, има апортирани терени, доколкото знам, готвят инвестиции.
- Готвят? Тази компания все пак съществува вече цяла година, бюджетът й наля 100 млн. лева, бившият министър Петър Димитров обещаваше 7 работещи индустриални зони до края на 2009 г...
- Наскоро капиталът на компанията бе намален - тя върна 70 млн. лева в бюджета и разполага с 30 милиона. Има ново ръководство. Познавам един от двамата изпълнителни директори, той е опитен човек, представител на Индустриален парк - Русе, така че можем да очакваме раздвижване.