:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 428,284,476
Активни 88
Страници 11,061
За един ден 1,302,066

Време е да построим паметник на късата памет

Човек може да обича своето отечество и без да е изцяло съгласен с него. Тази обич е по-трудна, но поради това е и по-истинска
Ясен Бориславов
Възможно ли е ефективно администриране на паметта и доколко е разумно да се полагат такива усилия? Подобни въпроси пораждат отминалите тържества за 65-годишнината от Деня на победата, които събудиха духа на Великия кормчия. В украинския град Запорожие местни комунисти издигнаха скромен паметник на Сталин пред своята централа и това беше посрещнато с противоречиви коментари в руските медии, каквито предизвика и появата на негови портрети в Москва. У нас комунисти и седесари от община Шабла от месец се карат заради бъдещ паметник на руски подводничари, загинали край нос Калиакра през 1942 г. След Деветомайския военен парад Владимир Путин отиде на Поклонния хълм в Москва, където беше положен основният камък на бъдещ Мемориал на славата - копие на същия паметник в Грузия, който Михаил Саакашвили взриви миналата година.

Тези битки с паметта напомнят за случая с братята Юзеирови, които миналото лято опитаха да издигнат паметник на незнайния турски войн в двора на своята къща в с. Славяново и това беше посрещнато с обществена тревога и възмущение, поради което частният мемориал беше разрушен като "незаконна постройка". Тъй като България е осеяна с незаконни постройки, на които никой не посяга, очевидно в случая ставаше дума за друго - за незаконна памет.

Дали братята са кротки митомани, жадни за публичност и слава, или авантюристи с политически амбиции, дали идеята им беше политическа провокация, или наивно романтичен порив, вече е без значение. Тяхното хрумване стана обществен казус, който оттук насетне по разни поводи ще бъде припомнян. Става дума за конфликт между официалната и административно, т.е. политически моделирана памет и неофициалната (частна или групова) памет относно тяхната публичност. Явно проблемът в неговата парадоксалност е актуален не само у нас и изглежда произтича от двусмислената природа на паметниците. Някои се възприемат като живи олтари на уж превъзмогнати религии (идеологии), а други - като монументални исторически сувенири. Очевидно проблемът не е в паметниците, а във възприятието. В едно модерно и рационално общество разликата между двуметровия паметник на Сталин и неговите бронзирани гипсови бюстове, каквито се продават в антикварни магазини, би била единствено в мащаба.

Миналото лято, докато скандалът с братя Юзеирови набираше сила в медиите, с деветгодишната ми дъщеря прекарахме една хубава седмица на море, която решихме да увековечим, като й посветим музей. Кръстихме го "Музей на щастливите дни в Синеморец".



Частен музей. Помещава се в луксозна кутия от обувки.



Вътре има разни исторически предмети, описани по правилата на музейното дело - зъб от морско чудовище, намерен до устието на р. Велека, щипка от рак, открита на плажа Листи, прибори за хранене с прикрепена на връвчица бележка: "Вилици, неръжд. стомана, made in Bulgaria. С тези вилици на 22 август 2009 г. Маргарита и Ясен бодоха салата от белени домати със зехтин, босилек и овче сирене на плажа Силистар. Нека всемогъщият Бог им дари здраве, сили и средства, за да го направят отново."

Има и други паметници с подобаващи бележки. Нека обясня, че вилицата е предмет на културна човешка дейност и заслужава същото внимание, както, да речем, писалката, с която е подписан някой важен международен договор. Още не сме си регистрирали музея в Министерството на културата, защото чакаме да излязат някои подзаконови нормативни актове, но обмисляме вариант да го акредитираме към някоя международна организация като най-малкия музей в света. Впрочем още не сме го довършили, защото не намерихме нова подходяща кутия, но идеята е жива и когато става дума за музей на щастливите дни, тя е по-важна. Убеден съм, че нашият музей отговаря на изискванията на закона и има обществена значимост, макар и за общество от двама души.

Паметник, според Закона за паметниците на културата, е "всяко недвижимо и движимо автентично материално свидетелство за човешко присъствие и дейност и за процесите в природата, което има научна и/или културна стойност и притежава обществена значимост". Това означава, че всяко нещо може да бъде припознато и като паметник - от часовниковата кула в Берковица до някое колело от каруца или носталгична опаковка от цигари "Стюардеса" с цена 55 стотинки. Рамката, която поставя законът, е толкова широка, че не би могло да се очертаят граници на законната и незаконна памет. Това върши актуалната политическа конюнктура, когато не може да го върши гражданската солидарност.



Администрирането на паметта е сложно,



за да не кажем и невъзможно усилие със съмнителна политическа продуктивност. То е движено от страхове и надежди, които са дълбоко ирационални. Портретите на Сталин през 2010 година не могат да съживят тъмните енергии на сталинизма, от което вероятно някои се страхуват, нито могат да избавят неговите поклонници от разюздания неолиберализъм - от пазара, мафията, подкупното чиновничество, социалната несигурност, както те сигурно скришом се надяват. В едно рационално общество отношението към старите олтари е различно. То е толерантно и понякога добронамерено иронично. Те престават да бъдат олтари и стават исторически сувенири независимо от тяхната монументалност.

В центъра на Виена, на няколко минути от двореца "Белведере", има паметник на Съветската армия - отлично поддържан монумент, върху който със златни букви на руски език е изписана заповедта на Сталин за настъпление на Червената армия към Австрия. Този паметник не смущава битието на виенчани нито с чуждоезичния си текст, нито с подписа на един от най-мащабните масови убийци на миналия век. Австрийците явно имат друго отношение към паметниците. Там на всяка крачка, особено в провинцията, човек вижда най-различни малки паметници, най-често в човешки ръст, понякога прилепени към фасадата на някоя къща статуи на реални хора, направили нещо добро за града, или пък фигури на светци. У нас подобно усещане за ласкаво отношение към не твърде ласкавата ни история внушават войнишките паметници в селата и малките градове, които местните общини са посветили на свои земляци, загинали във войните за обединение на България.



По света има всякакви паметници



В някои присъства сковаващата сериозност на екстремални исторически събития, а при други е увековечено нещо с чисто битова и делнична значимост или се долавя шеговито намигане към миналото. Има паметници на кучета и котки, на разни чудаци, на литературни и анимационни герои. В Америка има паметници на Попай Моряка, издигнати от производители на спанак. През декември миналата година в Джакарта беше открит паметник на Барак Обама. Представен е като весело десетгодишно момче в къси панталони и напомня за период от детството му, свързан с този град. В подобна стилистика е издържан паметникът на Милю, популярен пловдивски чешит и юродив, поставен преди десетина години на централната улица. В Радомир има паметник на бозата - изваян е бай Илия Бозаджията, усмихнат, с гюм и капела на главата.

Преди десетина години на страниците на в. "Сега" проф. Никола Георгиев беше предложил, съвсем сериозно и с убедителни аргументи, да се направи паметник на Бай Ганьо. Никой не обърна внимание на тази идея, но тя все още е актуална. Странно е, че няма паметник. А може би е разбираемо. Паметникът би означавал затваряне в паметта, т.е. в миналото. Това обикновено се прави post mortem, а "проблематичният българин" на Алеко е жив.

Обществените полемики около съдбата на паметниците обикновено подминават един съществен въпрос. Дали националната памет е ценност единствено като вместилище на достойнство и източник на общностна гордост? И дали точно такава тя е надежден инструмент за самопознаване и саморазбиране? Паметникът на една непривлекателна култура също е паметник на културата, както и паметникът на непривлекателната история също е исторически. Ако има нещо, което прави националистите отблъскващи, то е не толкова кресливото патриотарство, а желанието да наложат своя начин, своя рецепта за обичане на родината. Човек може да обича своето отечество и без да е изцяло съгласен с него. Тази обич е по-трудна, но поради това тя е и по-истинска.

Ако едно общество искрено се придържа към плуралистичните ценности на либерализма, то би трябвало да ги приема не само в материалните, т.е. пазарни измерения, но също и дори в по-голяма степен в духовните им проекции. А това означава гарантирано право на частна или групова памет. Ако не може да го направи, значи либерализмът е само политическо кокетство, популистка гримаса и техника за социална измама.

В усилията за административно насилване на паметта прозира един атавистичен страх от нейното разпадане, страх от разпадане на общността. Но колкото повече човек се взира в бездната, както пише Ницше, толкова повече повече бездната се взира в него. Нещо подобно е казал и Левски: "Времето е в нас и ние сме във времето. То нас обръща и ние него обръщаме." За българското общество явно все още е трудно приемлива идеята, че толерантността би могла да интегрира по-ефективно от травмиращите зони в паметта за общата историческа съдба. Всичко, което е оставило следа в паметта (национална, групова, фамилна), заслужава паметник. Най-сетне и късата историческа памет заслужава своя български паметник.
Снимка: Архив
Паметник на Мильо, местен чешит, на централната улица в Пловдив.
Снимка: ЕПА/БГНЕС
Статуята на малкия Обама бе преместена след протести в двора на начално училище в Джакарта в навечерието на посещението на американския президент в Индонезия.
 Иронично носталгични сталински сувенири
248
9289
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
248
 Видими 
14 Май 2010 23:23
Абе Ясене, Великият кормчия не беше ли прозвището на Мао Цзе Дун?
14 Май 2010 23:48
Не бе, Мао беше Баща на народите.
14 Май 2010 23:50
Авторът (съзнателно или не) се е доближил до стила на Джимо, не ви ли се струва ?

Не знам, дали австрийците биха се отнасяли по същия начин към паметниците на "Красная Армия", ако бяха останали в зоната на съветското влияние, както България ... Какво стана с паметника на Тато в Правец, между другото ? Не съм минавал там поне 20-на г. и нямам идея.
14 Май 2010 23:51
А пък Ким Ир Сен бе "Любимият Вожд", а, Сократе ? А ние си имахме тук "човек от народа" .

Редактирано от - Mars Attack на 14/5/2010 г/ 23:53:57

15 Май 2010 00:06
Великия кормчия е Мао, Любимия ръководител е тупето, а татко му е Великия вожд.
Юнаци!
15 Май 2010 00:11
... "с умни калпаци", Ловки ! Колко народ си изпати от тия калпаци ...

Редактирано от - Mars Attack на 15/5/2010 г/ 00:12:29

15 Май 2010 00:22
Бая народ...
Лека нощ от мен.
15 Май 2010 00:30
Този автор си пише по начало много хубаво, не се доближава до Джимо.

У нас положението с паметниците е лошо. Отвратително варварство беше взривяването на мавзолея - само по себе си ценна модерна сграда, в която са си оставили ръцете няколко големи бълг. художници. Тъпо беше засипването на най-хубавата алея в Борисовата градина, с цветни лехи и напоителна система, която водеше към братската могила. Глупави бяха и вълненията около паметника на съветската армия - не само във Виена и Берлин, но и в Будапеща си седят двата съветски паметника - на хълма Гелерт и обелискът в центъра зад Парламента.

Положителен пример за сиромашка София, както често става, предлага Варна - Пантеонът не само не е надраскан, но все още фигурира по картичките. (Руският паметник е западнал, но не е порутен и все се говори за преосмислянето му като нещо друго, дано стане скоро.) Пловдив преди две години даже ремонтира площадката пред Альоша и имаше честване на годишнината.

Отношението към паметта е общо взето ясно - който владее настоящето, владее миналото. У нас настоящето се владее от глупостта. Сега ни управлява най-глупавият кабинет с най-глупавият премиер, избран на гребена на всенародната глупост. Чакаме гладът да надвие глупостта.

Нашите хора повечето нямат развито историческо съзнание. В "теми на форумците" имам една според мене интересна тема за преименуване на градовете ни, останали с османотурски имена, особено на тия, които са имали по-стари наши имена, като Велбъжд-Кюстендил, Дъбилин-Ямбол, Овеч-Провадия..., но и тия, които не са имали, но представляват някакви аномалии - например Хаджиоглу Пазарджик е отдавна Добрич, защо има още (Татар) Пазарджик? Или Пашмаклъ е отдавна Смолян, защо има още Кърджалъ?

Оказва се, че с малки изключения хората - става дума за образовани хора с компютри и интернет - не разбират какъв е проблемът. Давам им куп примери с Бреслау-Вроцлав, Карлсбад-Карлови Вари, Пилзнер Урквел-Плзенски праздрой, не захапват. Имената като Велбъжд, Дъбилин, Овеч и т.н. аз възприемам като паметници, те - като някакви странни изгъзици, които им приличат на овца, дебил, и не могат да се сравнят по хубост с привичните ни османски Кьостендил, Янболу, Превади.

Има и друг момент. Историческите паметници се и създават (освен че се опазват) от настоящето. Ние имаме добър потенциал, но не го използваме. Например в моя край (с извинение) има няколко големи потенциални паметника с национално и международно значение, които бъкел не са развити. (1) Халколитният некропол е една от най-важните находки в световната праистория - но още е не е доразкопан (след 38 години), буренясал е и част от територията му е заета от приватизирани складове и бараки, да не говорим за липсата на означения и туристическа инфраструктура. (2) Раннохристиянските паметници - базиликите на ул. Хан Крум, на Джанавара (монофизитска, уникална в Европа) и на Оризовата могила (по нашенски - Пиринч тепе). (3) Старобългарските манастири, люлки на кирилицата и нашия език - на Борис на Теке Караач с най-големия в целия православен свят намерен досега скрипториум (средновековно книгоиздателство) от 9-10 в. и на Симеон в Равна с най-големия брой надписи (над 200) на няколко езика и с няколко азбуки, наречен от Умберто Еко "уникална езикова лаборатория от 9 в."... (4) Римските терми дори - най-голямата антична постройка у нас, с тогавашни размери 100х70х20 м, 4-тите по големина терми в Европа след Каракала, Диоклециан и Трир; други римски паметници - вкл. амфитеатърът в римската временна столица през готските войни в 4 в. - Марцианопол, в който сега пасат крави. (5) Скалните манастири от 4-18 в., от които донякъде е познат на публиката само Аладжа манастир до Златните, а само около Провадия имало към 70... И‌ кой знае още колко неща.
15 Май 2010 00:37
А пък в Ашхабад - Туркменистан, си имат паметник на Туркменбаши, който се върти така, че винаги да е с лице към слънцето (на което шефът ми се майтапеше: "А може би слънцето се върти с лице към него ?": Натиснете тук
Бях там през дек. 2001, настръхва ти перушината от подобен култ към личността в началото на 21 век... с новия им президент не е много по-различно !
15 Май 2010 00:50
Абе нещо ми се струва, че паралелът направен от автора не е много коректен, откъде накъде ще ми сравнява сталинистките проблеми на съвремена Русия в контекста на определено делинкветнтия Саакашвили (и неговите взривявания) с тези Юзеирови, които не се знаело какви били! Море много добре се знае какви са Юзеирови, така че място за сравнение няма афторе!!! Ми ти си мислиш, че ти е много законспирирана идейката ти, ма няма да стане тая да си помислим (само така някак си) че усилията против юзеирови имат нещо общо със сталинизма! Щото имало много други незаконни постройки. После като как да възприемам неологизма наречен "незаконна памет", какво значи законна или незаконна памет????????????????????? Тук си се объркал тотално като (автоцензурирано с цел преминаване през сибилския филтър)! Тука не става въпрос за незаконна памет, а за деиствия, който поругават паметта на падналите за свободата на България във въоръжената борба против турското робство!! Ей за това става въпрос, нищо че паметника бил в задния двор, ма вий таме с модерните мозъчета ви е много трудно да го разберете това! Що, не знам, вий требе да си го знаете - контекст, гносеологочни подробности, наратив и т.н.!
15 Май 2010 00:59
абе да не би Тома Марков да пише тука под друг ник
статията е манджа с грозде, сравнява героите от "Великата Отечествена" с когото падне. Хубаво си изкарахме като 65 години ни пазеха г.за , и сега от благодарност си ги плюеме.
15 Май 2010 01:17
А в централната част на Хелзинки и до ден-днешен си стои внушителен паметник на руския император Александър Втори и паметникът е акуратно поддържан и уважаван/!/- независимо от факта, че Финландия е била окупирана от императорска Русия повече от 100 години/ 1809-1917 г.-"Великото Княжество Финландия"/!
15 Май 2010 01:33
Чичо Фичо каза:
Сега ни управлява най-глупавият кабинет с най-глупавият премиер, избран на гребена на всенародната глупост.


Ами това е същността на демокрацията. И на мен ми се иска да беше ЦЕРЕБРОКРАЦИЯ, ама йок...
15 Май 2010 02:26
Да не спорим, все тая е: бюро-, демо-, плуто-, все си е краДция, и който го духа, все е "еликторатът" ! Лесно се лъжем, колеги, затова, който както и когато ни хване по избори (като в онзи лаф - "и по спирки и по гари"...), все ни го товари ... Трудно е да си го признаем, но от над 20 г. е така.
15 Май 2010 04:56
Зам.-министър от НДСВ прибрал 800 000 лв. от столичния боклук
Първият транш от 800 000 лева, платени от държавата на Пловдив за приемането на софийския боклук, са отишли в сметките на фирма "Тракия РМ" - собственост на жената на бившия зам. аграрен министър Димитър Пейчев, съобщи вчера Bnews. Става дума за семейството на чичо Митко, както стана известен земеделският шеф от кабинета "Сакскобургготски", за когото преди дни стана ясно, че е уредил 27-годишната си дъщеря Галина със 700 000 евро помощ за селското стопанство от ЕС, а съпругата си с 3 млн. лв. за проекти по САПАРД.
Фирмата "Тракия РМ" - собственост Халина Малецка-Пейчева, спечелила миналата година конкурс за обществена поръчка за изчистване на коритото на Марица. Договорът с община Пловдив е за 4, 3 млн. лева. Според опонентите на пловдивския кмет вместо първоначално предвидените 2.2 млн. лева Славчо Атанасов ще даде 4.3 млн. лв. държавни пари. Те припомнят, че преди 6 г. коритото на Марица е почистено за 1.7 млн. лв./в. "Атака"-15.05.2010/

15 Май 2010 04:57
127 милиона лева източени от БДЖ- Натиснете тук
15 Май 2010 05:07

Параграфе,
досаден си с тоя спам - всекидневния копи-пейст на Капкиния вестник. Подозирам, че поне половината от твоите 42, 000 постинга са нарушение на правилата. Айде спри се малко - без всякаква връзка с темата ти блъскаш цитати от немощната газетка.
Само дългогодишното ни познанство ме е спирало досега да не обърна внимание на модератора върху недопустимостта на твоето цитатничество.
15 Май 2010 05:27
Е, немога да не поздравя за заглавието автора!Справка, виж."Късопаметник", което говори вече за проглеждане!
15 Май 2010 06:03
Фичо не разбрах защо някой си автор си пишел поначало хубаво, (защото) не се доближавал до Джимо? Дали защото май ти беше Джимовият антигерой от има -няма 10 дни? То и аз не го обожавам, но поне не го сравнявам с разни...
***
Както и да е, според мен пък авторът (известен на форума писач, но не достатъчно известен на мен бивш СДС-ар - то май това отдавна не е комплимент, та и той самият вече не се афишира открито, като такъв) е забъркал една каша, която не можах да дочета. На мен ми стига паралелът между паметника на Червената Армия взривен в Грузия и паметника на братя Юзеирови. Сравнението не само е неуместно, но самото му изложение както и търсенето на някакво оправдание под формата на дълбокомислени размишления за аджеба правата на този и онзи и по-специално на тяхната памет е поредната гнусотия сервирана от един нашенец, който май се опитва да сподели, че обичал родината си макар и да не я харесвал. Интересно дали автора мисли същото и за паметника на Буновските бомбаджии. Не питам - излишно е.
***
Сбъркана пишман-интелигенция, чиито грехове ще плащат всички!
15 Май 2010 06:06
Епа оно щом требе толерантно да построим паметник на Сталин , нищо не ни пречи толерантно и паметник на Хитлер да напраим . След като " Портретите на Сталин през 2010 година не могат да съживят тъмните енергии на сталинизма, от което вероятно някои се страхуват " мислим че и хитлеризмо нема да се събуди
15 Май 2010 06:31
Пак ни обясниха, колко сме глуповати българите.. Аз не искам децата ми да приличат на "пловдивския чешит". Пък и дъщеричките ни едва ли искат такъв да е баща им. Според мен той прилича на клошар и нехранимайко... По телевизията тече информация за българските научно- технически постижения. Ами, да се направят паметници на откривателите им![/code]
15 Май 2010 06:51
Мястото на паметниците тип "мавзолей" е на гробищата. Или на някаква алея на паметниците, за да не ни става къса паметта и следващото поколение да повтори същите грешки.
Имам един познат кмет в едно село. Там има паметник на частна земя.
Та приказваме си с кмета и аз го питам.
- К`во ще го правиш.
-А, нищо.Само ще го почиствам.В село друг нямаме.
-А, мога ли да доведа внуците си да го видят?
-Ами нали е за това. Да видят младите и да не повтарят нашите грешки....
15 Май 2010 08:28
Друг, не е само от 10 дни.Чичо кълне Джимо от години.Джимо нарочно го споменава от време на време, и Фичо кълве още по-стръвно.
15 Май 2010 08:29
Радвам се, че чета Ясен Бориславов отново, хареса ми написаното от нефо и от Фичо.
Много съм мислил върху темата с паметниците, сам съм участвал в издигането на един от идеята до поддържането и цветята всяка година.
Опитвал съм се и да спирам идеи за паметници, създадени само за едноминутна слава в общински съвет и местна преса и целящи да се съберат едни пари и от тях да остане нещо дори и за паметник.
Идеята с личния музей се реализира от всеки един от нас - дали в кутия, дали по повод само едно лято.
Но не забравяйте личните и родови паметници. Често съм се изумявал, как хора, които не поддържат гробовете на родителите си се бият в гърдите за необходимостта от паметник на хан Крум, например.
Или пищим как не ни дават да възстановим войнишки гробища в Македония, при условие, че македонския парцел в Централните софийски гробища е буренясал.
П.П. Хубаво е, ако не забравим, да построим паметник на късата памет.
15 Май 2010 08:54
Материалното не е равно на пазарното !! Или??!!
15 Май 2010 09:03
Йори, не виждаш ли разминаване в логиката:
Или пищим как не ни дават да възстановим войнишки гробища в Македония, при условие, че македонския парцел в Централните софийски гробища е буренясал.

НИЕ искаме да възстановим гробищата и пак НИЕ сме виновни за буренясалите ТЕХНИ гробове???
А статията не ми хареса. Твърде елементарна манипулация - дайте да оставим всеки да си вдига паметник. Та утре и на Ахмед ага ще вдигнат в центъра на Батак - желаещи ще има. И какво стана с всеобщото недоволство от провокацията с паметник на Сюлейман Безумни на Шипка?
Демагогия, подмолна обработка на съзнанието, некоректно сравняване на факти, ценности и личности.

-------------------------
Блогът на Генек
15 Май 2010 09:25
Аз говоря за паметници на българските гении, той ми говори за паметник на късата памет! Ами, живейте в мизерия, под презрителните погледи на европейците! Не случайно всичко свястно полека- лека се източва зад океана. Тук ще останат хотелиери (ханджии), ресторантьори (кръчмари), слуги и гъзомийници. И искуфели (уж)интелигенти.
15 Май 2010 09:26
Не виждам.
Когато не правиш нещо, което е по възможностите ти, но ти липсва желание, плачеш, че за нещо подобно имаш желание, но нямаш възможности.
Поради което си мисля, че се прави не заради светите кости на дедите ни, а от търсене на евтина слава и фондове, които да изхарчиш там, където не се контролира.
А това, всеки да си направи музей, е метафора, а не почин. Не се впрягай. Друг е въпроса, че идеята с вилицата е взета от Орхан Памук - Музей на невинността - който тази година по книгата си откри в Истанбул действителен музей. На реални вещи от живота на несъществуващи хора.
П.П. И в тези работи няма НИЕ.
Едни поддържат гробовете на родителите си, други - не. (За да не изпадаме в лични обяснения - Родители също е метафора).

Редактирано от - Йори на 15/5/2010 г/ 09:34:05

15 Май 2010 09:58
Какво разочарование ....

Първата асоциация, която ми мина през ума, като прочетох "късата памет", бе - естествено - ББ, проспериращ върху удивително късата памет на електората.

Аз ли съм нещо деформиран ?

Иначе за статията - струва ми се доста безпредметна, предъвкваща многократно повтаряни неща, посолени с малко по-свежи примери и самореклама a la Д.И.
15 Май 2010 10:01
Нещо за паметта...Нямаме я! И не искаме да я имаме!....В началото на май се опитах да напомня на сайтовете на всички наши медии, че на 4 /17/ май се навършват 134 год от Баташкото клане.Никъде никой не спомена за това!!!...Поте стихотворението но Вазов-Възпоменание заБатак-можеше да поместят!...Доган превзе ли вече медиите в България? Или ще си играем на "етнически мир? Защото догановци празнуват разните "преименувания".А братя Юзеирови партии и анклави подготвят!....Сорри...
15 Май 2010 10:16
"А това означава гарантирано право на частна или групова памет. Ако не може да го направи, значи либерализмът е само политическо кокетство, популистка гримаса и техника за социална измама."
15 Май 2010 10:17
"Ако едно общество искрено се придържа към плуралистичните ценности на либерализма, то би трябвало да ги приема не само в материалните, т.е. пазарни измерения, но също и дори в по-голяма степен в духовните им проекции."

Повтаряме паролата за тези, които не са разбрали: "ЛиберализЪмът е като слънцето и водата ...". Нататъка си знаете.



Редактирано от - Bester на 15/5/2010 г/ 11:07:07

15 Май 2010 11:26
Под това умно заглавие, да напишеш толкова много "елементарни съждения и умозаключения"(синонима няма го кажа, знаете го), наистина се иска майсторлък.
А иначе..и аз като Йори - идеята да построим "Паметник на късата памет" наистина ми хареса!
15 Май 2010 11:34
А в централната част на Хелзинки и до ден-днешен си стои внушителен паметник на руския император Александър Втори и паметникът е акуратно поддържан и уважаван/!/- независимо от факта, че Финландия е била окупирана от императорска Русия повече от 100 години/ 1809-1917 г.-"Великото Княжество Финландия"/!

Паметникът на Александър II в Хелзинки си е съвсем на мястото и има защо финландците да го поддържат и тачат.
Макар и част от Руската империя Финландия се ползва от почти пълна вътрешна автономия, има собствени законодателни и изпълнителни отгани и дори собствена войска. Е, това е дело именно на Царя - Освободител, макар че нищо не би му струвало да управлява територията като сатрап. Макар и парадоксално финландците са по - свободни от самите руснаци. Тоест - той допуска и насърчава създаването на финландска национална интелигенция, която оглавява държавата след нейната независимост и успява да я отстои.
15 Май 2010 11:53
Никъде по света нема паметник на изверги в униформа, които са набучвали пеленачета на щикове. Толкова за некои либерални инициативи в БГ.
15 Май 2010 12:32
Anapdil,
за сведение Александър Втори е не само руски император, но и велик финландски княз, крал на Полша и т.н. Това говори нещо, пък и лично аз не съм чувал, в царска Русия да е имало народностна дискриминация. Генерал Ернрот например, руски генерал известен от нашата история, е финландец. Малко е известно, че преди освобождението от турско, по аналогия с Русия, българи са предложили турския султан да се коронова за български цар и да се стигне до дуалистична държава, подобно на Австро- Унгария.
15 Май 2010 13:01
Meto ot Interneto
15 Май 2010 13:20
"Паметник на късата памет" наистина ми хареса!
Ти да не си спрял цигарите!? При всяка вдишване изпущаш един "паметник на късата памет" - клъбцето дим. Какво се сетиш дорде го загубиш от поглед, туй ти е паметта, най-късата .
И на автора паметта му е такава. Как пък не се сети да направи сравнение, включвайки остъклените балкони като паметник на "плуралистичните ценности на либерализма" или на стремежа към космическото пространство
И един съвет, макар че не обичам да давам - Когато не познаваш дадена материя, не вземай отношение! Чети другите какво са писали!" (Аз затова не се позовавм на Библията/Корана, защото ще заприличам на онзи , дето четял Евангелието) Законът за паметниците на културата и музеите е отменен. Повече от една година е в сила Закона за културното наследство. Независимо от това и двата закона* акцентират върху "научна и/или културна стойност и притежава обществена значимост", а не върху "всяко движимо и недвижимо автентично свидетелство". Що такова "движимо автентично свидетелство" е и пръднята. Но ако всеки почне да пърди, търсейки "пазарни измерения" и духовната им проекция, ще го издухаме в взаимно издушаване.
ЗАКОН ЗА КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО
В сила от 10.04.2009 г.
Обн. ДВ. бр.19 от 13 Март 2009г., изм. ДВ. бр.80 от 9 Октомври 2009г., изм. ДВ. бр.92 от 20 Ноември 2009г., изм. ДВ. бр.93 от 24 Ноември 2009г.
..................
Чл. 2. (1) Културното наследство обхваща нематериалното и материалното недвижимо и движимо наследство като съвкупност от културни ценности, които са носители на историческа памет, национална идентичност и имат научна или културна стойност.
(2) Културните ценности са обществено достояние и се ползват със закрила от държавни и общински органи в интерес на гражданите на Република България.
(3) Културните ценности могат да бъдат публична и частна собственост. Те могат да принадлежат на държавата, общините, на Българската православна църква и другите регистрирани вероизповедания, както и на физически и юридически лица.


15 Май 2010 14:19
.
15 Май 2010 14:23
Кой друг , ако не в само ние , сме Паметникът на късата /ни/ памет , мили Фор-умници . Ние , субектите на настоящето , що ни огрява да сещаме , а в крайно и недоволни да му оставаме . Баш Паметник , че и такъв , ама не го признавам - в недоволно избафка песа ми ...
15 Май 2010 14:38
”Странно е, че няма паметник. А може би е разбираемо. Паметникът би означавал затваряне в паметта, т.е. в миналото. Това обикновено се прави post mortem, а "проблематичният българин" на Алеко е жив.”
Глупости! Ами паметниците на Дон Кихот и Санчо Панса, на Остап Бендер и на колко още литературни герои?
15 Май 2010 14:42
паметниците са добър показател доколко сме над/пре живяли историята си и доколко сме се вторачили дълбоко емоционално в нея. и понеже ние явно дълбаем, затва внушението на статията е много добро. защото "най-силните" ни мотиви против влизането на турция в ЕС са исторически, географски и права на човека-кюрд (ама бежански лагер за такива с нарушени права като тях - сакън нали!). вместо да си кажем откровено че цялата турска североизточна, източна и югоизточна граница са жив военен ФРОНТ с танковете, хеликоптерите и редовната армия от едната страна и паравоенните банди с рпг-та от друга. защото не изкарваме на преден план че е по-добре за целия ЕС да има 200 км. българо-гръцко-турска граница дето с 2 кльона и 5 поста на Гранична ще я опазиш, а обясняваме как турците носят фереджета което не било европейско. Паметниците са ТУРИЗЪМ на първо място което е = на ПРИХОД, а това не бива да се пропуска. Както не бива да се допуска който и да е паметник да се използва за полит. пропаганда без значение дали на опозиция, неформали скинове или властта. а иначе за мен един от най-малоумните паметници е на "Жрицата от Лъвов мост" дето се е довлякла чак до ЦУМ със секси пеньоарчето ама нейсе щом чужденците я щракат и покрай другото пазаруват сувенирчета с лика й.
15 Май 2010 14:42
(текст към снимката на календар с портрета на Сталин) „иронично носталгични сталински сувенири”
Носталгични –да, само дето не е ясно в какво се крие иронията? Иле на автора така му се иска да прочете въпросния „сувенир”?
15 Май 2010 14:52
..Ти да не си спрял цигарите!?

Тц!
Не съм..
И точно заради това, искам те питам напълно сериозно нещо съвсем елементарно: - Да си чувал случайно, колко Фонда за набиране на средства, относно възстановяването и поддържането на "Войнишките паметници" са създадени и действат от..1985г. досега?
Повтарям за да няма грешки - от 1985г., а не от 90-та насам.
.
Ше ти разкажа една скорошна действителна случка, ама толко действителна, че направо прилича на виц:
- Г-н ЕдиКойси, от N-ят гарнизон, решил да покани г-н Президента на РБ, на вр.Шипка "без вратовръзка" - сиреч, полуофициално и с пр. чевермета и кьорсофри.
С благородният замисъл..да окосят тревата около оръдията и паметниците, вкл. и тревата около Мемориала, после да поседнат, да похапнат и т.н. както си му е реда.
Причината за инициативата била, че нашия г-н ЕдиКойси чул отнейде, как г-н Първанов като си ходел на село в отпуск, много обичал да коси трева(нормална, не си мислете гадости), да я пласти, да я обръща, да я товари на талига с "ритли"... и пр. полезни трудови дейности..
Поканата била придружена със сума ти й печати и подписи, и подкрепена с писмените уверения от местните медии, че апцолютно подкрепят инициативата, и събитието ще бъде отразено както подобава!
Вкл. и с "международен отзвук" в...руските медии.
..
Резултатът ли?
Ами нашия го набрали кат' "кадънски гащи" отсякъде - НСС, ДАНС, МВР..и проч. служби и службички.
Човекът и досега дава обяснения.
15 Май 2010 14:58
Човек може да обича своето отечество и без да е изцяло съгласен с него. Тази обич е по-трудна, но поради това тя е и по-истинска.

Не разбирам как може да не си съгласен изцяло/или неизцяло с Отечеството си?!... Ти не си съгласен с определен тип управление или с определени хора, които го управляват и безчинстват из него, ама да не си съгласен с Отечеството си(?!) ми се вижда нонсенс.
15 Май 2010 15:00
За статистиката и Генек - т.нар."македонски парцел" в Орландовци не е парцел на македонци, в см. македонисти, а на признати и заслужили македонски българи. Т.е. те са (и) наши, а не някакви съвременно-македонски херои без отношение към нашата собствена история.
Иначе категорично не съм съгласен с Фичо - статията не е хубава, а и за мен авторът като цяло никога не е писал хубаво. Творчеството му по страниците на този (поне) вестник винаги се отличава с превзето показно-ентелектоалско нищоказване. Уточнявам - последното не е лична обида, а просто мнение.
В частност, статията е тип "манджа с грозде" - юзеирови, вилички от Синеморец '09, подводничари, Попай и прочие, насила свързани под общ знак. Пример оттук, пример оттам, и хоп - многозначайно заключение, гарнирано с Левски.
Въобще, статията страда от изводоманията на съвременния български публицист. Произволни сравнения на несравними неща, гарнирани с велемъдри народопсихологични изводи.
С тонове да ги ринеш такива. Мерси, ама нема нужда.
15 Май 2010 15:04
P.S.
Само като прочета отново бисера за "ефективно администриране на паметта" (!!!) още в първото изречение и ме втриса.
Явно трябва да очакваме съвсем скоро от някоя НПО едноименен проект със грандиозен завършек - дискусия в "Червената къща" и громене на някакви коварни предмодерни злини.
15 Май 2010 15:19
Ясен Бориславов пише много добре, да не кажа отлично!
Особено ми хареса статията!
и особено това:
Очевидно проблемът не е в паметниците, а във възприятието. В едно модерно и рационално общество разликата между двуметровия паметник на Сталин и неговите бронзирани гипсови бюстове, каквито се продават в антикварни магазини, би била единствено в мащаба.

...а коментарите показват, че има право!
15 Май 2010 15:27
lilliola,
интересно, че си толкова впечатлена от това:
"Очевидно проблемът не е в паметниците, а във възприятието."
А топлата вода харесва ли ти?
Иначе, в модерните и рационални общества просто няма двуметрови паметници на Сталин и негови фигурки не се продават по антикварните магазини. И за двете няма търсене.
А разлика между двете има не само в мащаба. И в модерните, и в рационалните, и в модерните рационални общества.
Нейсе, както и да е...

Редактирано от - Forza NATO на 15/5/2010 г/ 15:29:18

15 Май 2010 15:32
Ако съм свикнала да (се) лъскам ден и нощ, топлата вода ще ми харесва безмерно!
Ако съм йога - ще съм безразлична към нея!
... Има непоказани мнения ...
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД