|
| Димитър Денков |
Нямаше как да стане. Не вървеше да взимам страна в спора за стопанисването на Ботаническата градина в Балчик поради служебната си заинтересованост. Не ми се заяжда за такива едри неща с Министерството на културата, тъй като имам опит предимно с дребните. Все пак тъкмо от това министерство получавам писма, адресирани до "ФилосоВски факултет" още по времето, когато друг един министър артистично пишеше "Збогом". Поради което вродената ми дребнавост дотам закърня в тия взаимоотношения между МК и СУ, че трудно правя разлика между Данаилов и Рашидов не само като ги гледам в гръб. Със сигурност тази разлика не правят и ония, които стоят зад гърба им. Мине се-не мине, ги задвижват като марионетки, както задвижват и т. нар. професионални политици. Обикновено те дърдорят пред публиката за законност, принципи, европейски политики, демократическо развитие и т.н., макар всъщност нещата да опират до задкулисни интереси. Че последните се явяват като институционални взаимоотношения и процедури, е от ония видимости, в които пърхат чучулигите на нашенската демокрация и пускат по някоя курешка върху главите на ошашавеното във всекидневието си гражданство. То плюнчи пръст, бърше изцапаното, после пак си плюнчи пръста и, понеже му загорчава, същите чучулиги му разправят колко сладко всъщност е ставащото и колко по-сладко ще бъде по-нататък. Толкова за културата в частност и за политическата култура изобщо в чистата и свята република.
Това е
достатъчно безнадеждно и вероятно невярно обобщение,
та затова реших да се съсредоточа на по-сериозните, а те са винаги и лични, неща. Не за друго, а защото могат да отсеят плявата на времето, пръсната през седмицата, макар плявата напоследък да се съизмерва с вечността - съкращаване на публични разходи, приватизация на държавната собственост, закони за защита на животните и увеличаване на пенсионната възраст, цвиления около поредните успехи на МВР, ритуални протести на институти и университети, които не се сетиха да протестират навремето с учителите, местене на цигански гета в бивши казарми и т.н.
Понеже съм от "Локомотив", предпочитам влакове пред самолети, а сред Венетите, които съм обичал най-много след Отечеството, имаше и една мома от гара Драгоман, най-искрено се вълнувам от жп проблемите. Та има мигове, когато тайните на битието се разкриват при съсредоточаване към такива лични неща.
Тая седмица потвърди убеждението ми. Разбира се, твърде много помогна премиерът, чиято жп метафора за пореден пък разкри истината за състоянието ни. "За съжаление ни удари товарният влак на тройната коалиция, ние сме размазани като икономика, сега въпросът е да се махнем от коловоза", каза Борисов по повод предложението на Иван Костов правителството да пусне еврооблигации и да мисли за рамково споразумение с МВФ, за да се финансира дефицитът в бюджета.
Който има не очи, а здрав разум, дори и да не си пада по влакове, в тази метафора
ще види всичко за седмицата, месеца, годината и дори епохата
Още повече ако го схване откъм знаменателния пасаж в интервюто на г-жа Джоанна Димитрова, директор "Финанси и държавна собственост" в Нaционална компания "Железопътна инфраструктура"("Стандарт" от 13.05.2010 г.). Тя не просто мисли в унисон с премиера и се труди да се махат коловози, но по прекрасен начин разкрива смисъла на политиката у нас в далеч по-широки области от тия в жп транспорта. Цитатът е дълъг, но си струва да бъде четен задълбочено и многократно поради магистралното му значение за българската политическа, икономическа и социална мисъл през седмицата, месеца, годината и дори епохата:
" - Г-жо Димитрова, как НКЖИ ще затяга колана, за да излезе от кризата?
- Оценявам, че новото ръководство на компанията е обърнало внимание първо на нейното преструктуриране, на минимизирането на разходите, на изваждане на неоперативните активи от дейността на компанията.
- Кои активи например?
- Например от гарите, за които вече е решено, че няма да се експлоатират, се демонтират релсите и тези, които са годни, се влагат за вторично използване. Негодните се бракуват и веднага се предлагат за продажба, за да може да постъпят свежи пари в компанията.
- Има ли вече продадени релси?
- Да. Около 2,6 млн. лева е получила компанията от продажбата на неоперативни активи. Продаваме също жилища, ателиета и гаражи на наши служители, които са подали молба и по закон имат право да ги закупят. Нашите дългогодишни служители и специалисти са гръбнакът на компанията и би било редно да им дадем възможност да закупят жилищата, които обитават.
- Какво ще правите с гарите?
- НКЖИ подкрепя решението на Министерството на транспорта за отдаване на четири големи гари - София, Варна, Бургас и Пловдив, на концесия. Смятаме, че това е начин те да се управляват по-добре."
В този мисловен коловоз влаковете имат място само като метафори, които един ден ще бъдат напълно неразбираеми. Особено като изчезнем ония, които, освен Венета, си спомнят и гарите, през които дневно минаваха докъм двадесет товарни влака. В тях блееха агънца, червенееха домати, жълтееха електрокари, чернееха въглища. Вероятно тези твърде лични мотиви са и в основата на убеждението, че Европа е там, където има развита железопътна мрежа между няколко държави. И че за една страна може да се съди по състоянието й, по броя влакове, по засуканите кондукторки и по дръвчетата край линиите. Едва след това могат да се фукат с магистралите, които изглеждат по-сигурни само затова, че по тях товарен влак трудно ще те блъсне.
, в своя втори американски фирм, създава може би единствения философски екшън в историята на Холивуд. 
Графе , сети се и напреде си гледай - в къде стъпваш . Иначе , в пълен глупак ще продължиш да се явяваш , за което кучето ми в никаква вина не пада , но за хей тъй и всички побъркваш . В трудност падам , как да те нарека ... 
и т.н. и т.н. 