За да привлече чужди инвеститори в годините на възход, държавата се раздели с хиляди декари апетитни земи и направи плахи опити да построи пътища и канализация до заводи. Сега, когато инвестициите рязко паднаха, се готви дори да дава пари кеш и подновява своята щедрост към онези, които все още имат желание да строят молове или голф игрищата. Нищо че съвсем наскоро ги заклейми като главните виновници за имотния балон.

Оправдани ли са подобни стимули? Отговорът на този въпрос може да бъде даден само ако се направи анализ кои от действащите досега бонуси за инвеститорите са имали ефект - увеличили са работните места, подобрили са инвестиционната среда и т.н., и кои са били чиста далавера.

Въпреки многократните си опити да получи отговор от икономическото ведомство на въпроса правен ли е такъв анализ, вестник "Сега" получи единствено краткото и "ясно" определение на самия министър, който каза, че:



"Инвеститорите са ОК!"



Инвеститорите може и да са окей, но има сериозни съмнения в ефективността на по-голямата част от мерките. Нерядко самите инвеститори хитруваха и вземаха сертификати за инвеститор първи или втори клас, най-вече за да се сдобият с евтина земя.

Достатъчно е да се припомни незаглъхналият все още скандал около "Спарки" АД, която през 2007 г. първо поиска да вземе със замяна от аграрния институт "Образцов чифлик" край Русе 850 дка. След отказ от земеделското министерство дружеството взе сертификат и поиска за строежа на същия си завод цели 1200 дка. Площта нарасна с 350 дка и естествено се появиха подозрения, че ще бъдат препродадени. Бившият аграрен министър Валери Цветанов стартира процедурата за замята, но до сделка все пак не се стигна заради силния обществен натиск.

И това е само един от скандалните примери. "София Билдинг Ентърпрайз", която изгради търговски и жилищен комплекс "Цариградски" в близост до кв. "Дружба", поиска да купи 16 дка земя по "Цариградско шосе", а общината определи смешната цена от 64 евро за квадрат. В момента на сделката пазарната цена за парцели по "Цариградско шосе" бе поне 14 пъти по-висока. И гръцката "Данаос", разчитайки на сертификата си, поиска от Столичната община да закупи 14 дка земя на южната дъга на Околовръстното шосе по 26 евро за квадрат. Компанията получи титлата "инвеститор първи клас" за строеж на търговски център в Малинова долина. Общината отказа предложената цена, но се съобрази с документа и поиска по 45 евро за квадрат. Гърците преди това бяха закупили близо 300 дка земя от частници по пазарни цени около 200-250 евро на квадрат на същото място. Въпросният стимул тогава ясно казваше, че земя може да се купува без търг и конкурс.

Еврокомисията вече попита България дали подобно "подпомагане" не е непозволена държавна помощ. Но отговор все още не сме пратили. А и какво да отговорим, след като по време на бума със замените самият Закон за насърчаване на инвестициите даваше възможност земята да се предлага абсолютно безвъзмездно. И сега експерти на икономическото ведомство дават примери с Чехия и Словакия, където на инвеститори се дават безплатно земи. Но със сигурност там има строг контрол, който да гарантира, че даденото от държавата ще й се възстанови многократно от инвеститора.

А у нас



контролът беше една от последните грижи



на предходните правителства. Сертификати за класни инвеститори в България се дават от 2004 г., но едва миналата година бе въведено изискването такъв предприемач всяка година да се отчита пред държавата докъде е стигнал с проекта си. Едва от миналото лято има изричен текст, че ако до 2 години инвеститорът не стартира проекта си или след като го изпълни, не е направил обещаните инвестиции и не е разкрил работни места, той ще трябва да връща бонусите.

Кризата става добро оправдание и за втори дубъл за инвеститорите в голф игрища, молове, хотели и СПА комплекси. Вратата за тях отново отвори още миналото лято кабинетът "Станишев", който записа в закона, че ще стимулира т.нар. "приоритетни проекти", които могат да са във всички сфери на икономиката. Сегашната власт "упъти" интересуващите се, че е достатъчно вложенията да са поне 100 млн. лв. и да осигуряват минимум 200 работни места. Вероятно министър Трайков си мисли, че ще се повтори истерията от последните месеци на 2007 г., когато в Агенцията по инвестиции се подаваха и по две такива заявления на ден.

А стимулите за земя точно за тези "приоритетните проекти" стават далеч по-скандални. Дава се шанс да се закупува земя не само без търг и конкурс, но дори по данъчна оценка, която е по-ниска от пазарната. На всичкото отгоре подобни инвеститори се освобождават от плащане на такса за промяна на статута, за да превърнат земята в строителна площадка.

Министерството на икономиката занапред само се задължава да отчита разликата между тези цени, за да е наясно ЕК до какви граници се простира държавната помощ. Другата разлика е, че решението една инвестиция да стане приоритетен проект ще се взема от целия кабинет.

Докато обаче



някои бонуси доведоха до скандали, други са неработещи



Например изграждането на инфраструктура до заводите. Примерите за изграждане на ВиК или пътища до новоизграденото предприятие се броят на пръстите на едната ръка. Само преди дни икономическият министър Трайчо Трайков призна, че дължи 9 млн. лв. на два първокласни инвеститора. Община Аврен трябва със 7.7 млн. лв. да направи водопровод до два обекта на московското кметство. 1.3 млн. лв. чака от държавата и "Луфтханза Техник", която превръща хангар №3 на летище София в модерна авиобаза. Средствата са за обучение на персонал. Обикновено годишният бюджет на БАИ за такава подкрепа е едва 15 млн. лв.

Сега Министерството на икономиката ще трябва да отиде още по-далеч - ще раздава на инвеститори пари кеш. Промените в правилника предвиждат до 10% от стойността на вложението да се дава от държавата, ако то е в преработващата промишленост, и 50%, ако е за образование и научни изследвания. "Това може да изглежда като излишен разход, но аз смятам, че в 90% от случаите не е излишен. И в момента говорим с няколко инвеститори, които избират между България и Англия. И те ни казват: ами да, съгласни сме в дългосрочен план да инвестираме в България, но ние нямаме достатъчно фондове за инвестиции. В момента компаниите нямат достатъчно кеш за инвестиране и затова е особено важно да предоставяме такава възможност за субсидии на някакъв по-далечен етап", разясни пред "Сега" Трайков. Той допълни, че парите ще се дават на третата година от изпълнението на проекта, или когато инвеститорът вече е реализирал поне 25% от инвестицията си.

Покрай привличането на инвеститори



се прокарват и някои чисто лобистки поправки



Курсът за ударно насърчаване на ветропаркове и слънчеви централи, започнат през 2008 г., умело бе хванат от прекупвачи на земя например. Статутът на земеделска земя се променя изключително трудно и мнозина, които искаха това се сдобиха с тапия за инвеститори в "зелени" централи, защото така получаваха възможност да превърнат плодородна земя в строителна площадка. Най-често обаче там не се изграждаха централи, а земята бе препродавана в пъти по-скъпо. Преди два месеца аграрното ведомство се опита да сложи ред в тази дейност, като вписа в земеделския закон пълна забрана да се изграждат централи върху най-плодородните земи. Но противниковото лоби изглежда едно от най-силните в държавата - забраната падна още докато законовите поправки се гледаха в кабинета. В проекта бе записано, че забраната не важи, ако парцелът попада на картата на Националния план за енергия от ВЕИ, която ще се изготвя всеки месец от икономическото ведомство. Случайно или не, авторът на тоталната забрана Преслав Борисов бе уволнен от поста зам.-министър на земеделието. Но дали ще се намери някой да продължи делото му.