Има много примери на кметове, особено на по-малки населени места, които управляват от времето на зрелия социализъм. Покрай дебатите за новия изборен кодекс от ръководството на управляващата партия повдигнаха и темата дали не е редно на кметовете да бъде забранено да властват повече от три мандата. ГЕРБ получи подкрепата на "Синята коалиция" и съответно срещна дружен отпор от опозиционните БСП и ДПС.
Въпросът с мандатността е един от
фундаментите на демокрацията
Именно управленският мандат дава известни гаранции срещу преяждането с власт. Фактът, че на няколко години трябва да се мине през избори, все пак възпира властниците, дори и в България, да вършат прекалено големи безобразия. В ограничаването на бройката на мандатите на президента например има смисъл. Ако няма такава пречка, нищо чудно някой ден да се превърнем в деспотия от източен тип. Всъщност, на Георги Първанов и два мандата му бяха достатъчни, за да се доближи чувствително до този управленски модел, но това е друга тема.
Ограничаването на мандатите на кметовете обаче е по-деликатен въпрос, по който трудно може да се изрази еднозначно мнение. Вярно е, че има много аргументи "за" подобна идея. Всеки управленец, дори да е качествен, се изчерпва, след като престои по-дълго време на даден пост. Мнозина политици, социолози, пък и обикновени граждани смятат, че в България има процес на феодализация на общините и определени региони са почти напълно независими от централната власт. В тях кметът е част от местната олигархия и единствената му роля е да подсигури срастването на политическата с икономическата власт. Бартерът обикновено е обществени поръчки по време на мандата срещу купуване на гласове, когато дойдат избори. Има много примери, включително в големи областни градове, където кметовете са изкарали 3 и повече мандата, въпреки че общините им западат. Имаше и фрапиращ случай, в който кмет най-позорно дезертира от общината си при една сериозна криза, въпреки че беше печелил няколко пъти вота на съгражданите си. Ограничаването на броя на мандатите вероятно щеше да предотврати всички тези случаи.
Вярно е обаче и друго. В някои малки общини трудно се намират дори читави кандидати за кметове. И подобно ограничение ще им се отрази пагубно. А и може би е крайно време политиците да спрат само да говорят за децентрализация, а и да направят нещо по въпроса. Противниците на ограничаването на броя на мандатите на кметовете твърдят, че хората по места трябва да решават кой колко да бъде кмет и това е напълно в съзвучие с даването на
повече права на местното самоуправление
А и ако ще се мисли за ограничаване на броя на мандатите на кметовете, би трябвало да се обсъди и подобно ограничение за депутатите. Защото в парламента има хора, които са там още от времето на Великото народно събрание. И трудно би могло да се каже, че те блестят с някакво друго качество освен с умелото нагаждане към ситуацията. При това кметовете все пак се избират мажоритарно, докато по-голямата част от депутатите са анонимници в партийни листи.
Най-големият проблем обаче е, че това беше просто една подхвърлена от ГЕРБ идея, която не бе въплътена в конкретни текстове и дори не бе сериозно обсъдена. Такъв е маниерът на ГЕРБ въобще, откакто върви работата по изборния кодекс. Герберите или не могат, или не искат да поемат отговорност за конкретни текстове, по които да се води дебат. Понякога дори се стряскат от войствено настроени депутати от БСП и отстъпват от намеренията си. Временната комисия заседава вече няколко месеца, но напредъкът е минимален. Изборният кодекс е нещо, от което обществото има голяма нужда и беше едно от основните предизборни обещания на ГЕРБ. Не може да се отрече, че депутатите на Бойко Борисов стартираха работата с голям ентусиазъм, но само той не е достатъчен. Да не говорим, че лека-полека започнаха да дават заден за някои свои първоначални идеи, като въвеждането на преференциален вот с нисък праг. Сега искат да обвържат приемането на кодекса с поправки на конституцията. Хубаво, само че може да се случи така, че догодина да нямаме нито кодекс, нито променен основен закон.
Въпросът с мандатите на кметовете е важен, но има далеч по-важни теми от изборното законодателство. Ще е най-добре, ако в ГЕРБ приключат с етапа "подхвърляне на идеи" и започнат реално да работят.
В ограничаването на бройката на мандатите на президента например има смисъл. Ако няма такава пречка, нищо чудно някой ден да се превърнем в деспотия от източен тип. Всъщност, на Георги Първанов и два мандата му бяха достатъчни, за да се доближи чувствително до този управленски модел, но това е друга тема
Не, това не е друга тема, това е откровена политическа пропаганда. И откровена глупост.















Мили Обретенов , 


), Ахмед Доган, Христо Бисеров, Йордан Цонев... спирам, че ми се додрайфа като се сетих какви боклуци са се намърдали в нашето Народно Събрание. Боклуците от Герб не ги познавам още, ама и не смятам, че ако станат известни, то ще е с нещо хубаво. По-добре да си стоят сиви мишки, сивите мишки са по-безопасни от нагли копелдаци като гореизброените. Засега се сещам само за Цецка, дебеланата Фидосова и онова недоразумение Лъчезар Иванов.