Всички сме гледали научнопопулярни филми за това как планетата може един ден да разчита на енергията само от слънцето, вятъра и водата, без да гори въглища, нефт или ядрено гориво. Вече сериозно се говори как цялата площ на Сахара ще бъде осеяна от слънчеви панели и токът, произвеждан от тях, ще е достатъчен за цяла Европа. Но реалността е много по-прозаична, защото и възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) не са 100% щадящи околната среда, а още по-малко пък идеални за всяка икономика. Природозащитниците изтъкват, че много птици загиват в перките на вятърните турбини, а соларните централи заемат прекалено големи площи плодородна земя.

А за бедни държави като България големият проблем е, че "зелената" енергия е много по-скъпа от конвенционалната, и с всеки инсталиран мегават помпа цената на тока до крайните потребители с невиждани размери.

Засега слънчевите централи в България са далеч под 1% от цялата енергетика. Защото по тарифите на ДКЕВР



НЕК плаща 823 лв. за всеки мегаватчас слънчева енергия



на централите с мощност над 5 мегавата и по 755 лв. на по-малките. За сравнение АЕЦ "Козлодуй" продава енергията си на НЕК по 11.68 лв. за мегаватчас, т.е. разликата е зашеметяваща - 70 пъти. НЕК продава тока на ЕРП-тата по 71 лв. за мегаватчас и ако не бяха АЕЦ "Козлодуй" и ТЕЦ-овете, цената на тока за домакинствата щеше да бъде невъзможна за плащане.

Ангажиментите ни към ЕС обаче предвиждат до 2020 г. България да произвежда 16% от тока от "зелена" енергия, а тази година да достигне 10%. Задачата никак не е лесна, още повече че евродирективата не уточнява какво се има предвид под "зелена" енергия - тя може да е от водноелектрически централи, които и сега правят 6% от ел.енергията у нас, може да е от вятърни турбини, от централи, които горят битови отпадъци или биомаса.

Наскоро от Центъра за изследване на демокрацията предупредиха, че икономическият интерес от строежа на ВЕИ може да стане магнит за мафията. При тези свръхвисоки норми на печалба има опасност огромни плодородни площи да бъдат продадени на инвеститори в "зелена" енергия. Дори енергийният министър Трайчо Трайков призна, че



масираният строеж на вятърни централи и фотоволтаици е неуправляем процес



В началото на мандата на ГЕРБ имаше идея за временен мораториум за изграждане на подобни централи, докато не се въведат правила. Но до същинска забрана така и не се стигна. Земеделското министерство също се опита да прокара забрана за такива строежи върху най-плодородните земи - от 1 до 4 категория. Но инициаторът - зам. земеделският министър Преслав Борисов, се прости с поста си, а поправката бе "редактирана", преди да е стигнала до парламента.

От друга страна, България е заплашена от наказателна процедура от ЕК, защото предният екоминистър Джевдет Чакъров е раздавал терени в защитени територии от мрежата "Натура 2000".

Енергийните специалисти са категорични, че трябва да има правила, иначе ще се надуе поредният опасен инвестиционен балон. В Дания вече се опариха. Преди няколко години там се принудили да забранят строежа на вятърни централи, защото участието им в производството на ток е достигнало 70% и през летния сезон, когато в продължение на няколко дни не духа вятър, държавата почва да зависи от вноса на ток.

Според един от водещите енергийни специалисти в България - Люлин Радулов, има достатъчно идеи как да се възпре силният натиск за изграждане на такива съоръжения. Една от тях е инвеститорите да плащат залог или някаква друга форма на парична гаранция. По този начин банките ще дават кредити само на сериозни инвеститори и няма да се допускат на пазара аматьори.

Според Радулов държавата не бива да поощрява производството на ток от слънчевите централи, тъй като коефициентът на полезно действие на тази енергия е не повече от 10-20%. "Слънцето е много добър източник, но за производство на топлоенергия - в пъти по-евтино и в пъти по-ефективно би било да се изграждат такива инсталации", коментира Радулов.

Един от най-големите проблеми обаче е присъединяването на такива съоръжения към енергийната мрежа. "Правилата за това трябва да са пазарни, т.е. фирмите да плащат разходите за включването на своите перки и слънчеви инсталации към системата и да поемат разходите за управлението й", твърди Радулов. Защото свързването на много на брой инсталации с малка мощност увеличава разходите на НЕК за автоматика, за контрол и за резервни мощности, които трябва да се осигурят. А НЕК при сегашното си финансово състояние няма откъде да намери тези средства. ЕРП-тата, които трябва да включват в мрежата си малките централи, направо отказват да поемат тези разходи или когато го правят, носят сметката на ДКЕВР и претендират за увеличение на цената на тока.

Изчисленията на Радулов показват, че ако напливът за "зелена" енергия продължи като досега, през 2015 г. средната цена на тока ще скочи с 33% за индустрията и с 29% за битовия потребител само заради "зеления" ток. А ако към 2020 г. се изпълни правилото 16% от тока да е от ВЕИ, цената за крайния потребител може да скочи с цели 46.7% за населението и с 53.8% за индустрията и ако сега 1 киловатчас ток през деня струва на едно семейство 20 ст., след 10 години ще е 29 ст.

"Германия вече намали подкрепата си за слънчевата енергия, защото несъвършената технология, използвана днес -панелите, след 20 години ще е съвсем остаряла. Защо ние да подкрепяме тази технология", казва Радулов.

В Румъния са са въведени "зелени сертификати", които създават



конкурсна основа за изграждане на "зелени" централи



Това са документи, с които всеки производител на енергия трябва да се снабди, ако замърсява околната среда. И обратното - производителите на "зелена" енергия имат право да издават такива сертификати. Тъй като документите се търгуват, производителите на "зелен" ток имат допълнителен приход и това намалява натиска на цените им върху крайната цена на тока.

В България обаче просто има заявки към НЕК за 12 000 мегавата "зелени" мощности, при положение че сега цялата енергийна система е от около 10 000 мегавата. Очевидно е, че няма как да се удовлетвори всеки желаещ, и най-нормалното е да се проведат конкурси. Ако НЕК има възможност да поеме например 2000 мегавата "зелени" мощности, би трябвало да обяви критериите си и само който отговаря на тях, да получава лиценз от ДКЕВР. Според Радулов такива критерии се изработват лесно. Например: най-евтина технология, най-маневрени разходи, най-добри места за инвестиции, възможно най-ниска цена.

Към 2020 година България напълно би могла да постигне нивата от 16% "зелена" енергия дори само като разчита на енергийната ефективност чрез съвременни технологии, смята Люлин Радулов. Част от тези технологии отдавна са измислени. Топлоенергията например може да се произвежда от слънцето и от биомаса, да се увеличат когенерационните модули за производство на ток и парно с природен газ. Една добра идея е да се обвърже строящият се завод за боклука в София с местната топлофикация.

Потенциалът на водните електроцентрали и на вече построените ветрени паркове може да се използва по-рационално, а соларните - да бъдат строго ограничени. Без правила България ще се озове с излишни и скъпи енергийни мощности. Икономическото, екологичното и земеделското министерство трябва да изработят регламента. Показателно е, че дори плахият опит да се наложи мораториум, докато се изработят правилата, удари на камък. Създава се впечатление, че натискът на зелените инвеститори е достатъчно ефективен, щом докара институциите до ступор.