"Ами, стоят пари в Брюксел, ние жадни ходим, а не ги усвояваме", въздъхна пред БНТ премиерът Бойко Борисов. "Разплатени са около 4%", уточни след него министърът по еврофондовете Томислав Дончев. Иначе премиерът обеща до края на мандата му да бъдат усвоени 100% от парите.
Картината на родната немощ с еврофондовете се възпроизвежда от едно правителство в друго. Отиде си кабинетът на Сергей Станишев, когото Брюксел биеше през ръцете заради крадливата му администрация (200 млн. евро отнети наказателно и още толкова изгубени поради пропуснати срокове), и дойде администрацията на Борисов, която
още се чуди какво да прави
"Големият стрес в тези администрации се появи преди близо година и половина, когато избухнаха скандалите, свързани с неправомерно разходване на средства от Европейския съюз", оправда се с познатата формула за наследената вина министър Томислав Дончев. И добави за извинение: "В България има една шепа хора, една шепичка хора, които имат отраслова експертиза и енергия да работят с тази материя".
След 20 години криминален преход почти не останаха честни и работливи хора на възлови постове, завардени за подходящи храненици. През половината от този период стотици българи се обучаваха за работа с предприсъединителни и последващи еврофондове, но всяка власт бързаше да се отърве от предишните и да заложи свои довереници на кранчетата. Защото средствата от ЕС се схващаха като всяка друга далавера, т.е. като пари за присвояване.
Шефът на дирекция "Регионална политика" в Еврокомисията Дирк Анер, който през 2008 г. пръв наказа България със спиране на средства, предупреди миналия месец, че
правителството продължава да следва лош пример:
"Забелязваме с изненада, че БДЖ неотдавна се раздели с почти половината от състава си, ангажиран с европейското финансиране, и то въпреки обещанието на българското правителство да не прави съкращения в организациите, работещи със структурните и кохезионния фонд". Той добави, че досега България е сключила договори за развитие на железопътната си мрежа само за 35 млн. евро от предоставените й 580 млн., което е 6%. Амбицията на премиера Борисов да остави на България в края на мандата си поне три магистрали и модернизирана жп мрежа предизвиква в Брюксел скептицизъм: "Вече изглежда ясно, че предвижданите в момента магистрали и железопътни сектори са толкова забавени, че няма да могат да поемат наличните фондове", пише Анер на 23 април до Томислав Дончев в иначе поздравително писмо по случай неговото назначаване за министър.
България има да усвоява до 2013 г. близо 7 млрд. евро по седем оперативни програми, но вече
пропиля половината срок в борба със себе си
Ярък пример за нейната безпомощност е изпълнението на оперативна програма "Транспорт", за която Евросъюзът ни дава точно 1 624 479 623 евро. От тях досега сме взели 51 693 640 евро, т.е. 3%. Спомняте ли си как на 2 май тържествено бе направена първа копка на Лот 2 на магистрала "Тракия", която ще се довършва с европейски пари. Всичко се изчерпа със символиката, защото правителството се оказа неспособно поне да си попълни формуляра за кандидатстване пред Брюксел. Почти същото е положението и с прословутия завод за боклука, който трябва да отърве София от битовите й отпадъци. Още на 8 януари Дирк Анер подкани с писмо властите да направят поне минимално административно усилие, а на 23 април вложи дори ирония в следващото си писмо: "Позволете ми да привлека вашето внимание към факта, че дълго очакваният формуляр за управление на отпадъците на София бе подаден едва напоследък, а за магистрала "Тракия" още не е внесен в Еврокомисията, въпреки че и двата (проекта) вече са в процес на изпълнение".
Куриозното е, че в тази бюджетна суша
премиерът Борисов дори нагазил в европейския вир,
моли Брюксел да му налее нещо извънредно, което не произтича от утвърдените еврофондове. Дайте един милиард евро за запълване на дупки по пътищата, изплака той на 10 май, въпреки че бе получил авансов отговор от Дирк Анер, че това е невъзможно. В последното си писмо той го бе предупредил колко "е важно да се има предвид, че по кохезионния фонд - т.е. всички шосейни и железопътни проекти по оперативна програма "Транспорт" - са допустими единствено инвестиции за трансевропейските магистрали". С други думи: Пълнете си дупките сами и мислете магистрално! Повече от логично е, че Европа ще финансира предимно коридорите през България, които я свързват с изтока, и ще остави националните власти също да се потрудят над другата пътна мрежа.
Засега работа не се върши, но хубаво че
на теория има избистряне на задачите
"Ако ние успеем да накараме цялата държавна машина да работи с едни по-високи темпове по отношение на европейските пари, след това ще бъде лесно да я накараме да работи така по принцип", прозря министър Томислав Дончев. Неговата условна реч обаче потвърждава, че все още сме в сферата на добрите намерения. Доказателство дават и числата: "Към момента имаме договорени 30% от разполагаемите средства, така че задачата до края на годината да имаме договорени 40 и повече не е някакво особено предизвикателство." Той добави, че обещаните от премиера Борисов 100% до края на мандата му се отнасят само до сключените договори, но не и до усвоените средства.
Договорите обаче не са нищо друго, освен успехи на хартия. Резултатите личат в извършените плащания, които отговарят на приключилата работа. Досегашните 4% ще станат поне 10% в края на годината, ако вярваме на министър Дончев. Но развинтим ли толкова фантазията си, бихме повярвали и в извънземни. Ако сравним България с останалите бивши "братски" страни в ЕС, ще видим, че 10% реална усвояемост на средствата в момента е постигнала Унгария, а отличничките Литва и Словения са на 17-18%. След тях са Естония и Латвия с 12-13%. Единствената ни утеха е, че не сме най-зле, защото на опашката крета Румъния с 2% (двойно по-малко от нашите 4%). Тя обаче има извинение, защото заради финансовата криза, която я застави да проси пари от МВФ, вътрешното кредитиране почти спря и кандидатите за еврофондове няма откъде да вземат средства за начално съфинансиране на проектите.
Иначе ако се гледат сключените договори, другите са
още по-големи майстори от нашите в мащабното мислене
Така например Естония е сключила договори за 154% от полагащите й се пари за пътища, а Полша е договорила 173% за административния си капацитет. По този начин вече предвиждат харчове от следващия евробюджет. Докъде ще стигнат не се знае, но поне имат голяма амбиция.
Що се отнася до България, "разбира се, амбициите ни не свършват дотук", казва министър Дончев. "В момента се обсъжда една идея, която може да бъде окачествена като екзотична. Всички процеси и процедури, разрешителни, всичко, свързано с останали администрации, дори със съда, когато става дума за проекти, финансирани със средства от Европейския съюз, да минава по по-бърза, облекчена процедура. На пръв поглед това таи в себе си известна дискриминация, т.е. ние третираме по различен начин европейските и българските бюджетни средства, но всъщност идеята е, ако ние успеем да накараме цялата държавна машина да работи с едни по-високи темпове по отношение на европейските пари, след това ще бъде лесно да я накараме да работи така по принцип", добавя той. Само това да ни е ползата от ЕС, пак ще сме благодарни. Защото както европейските, така и родните пари не са за крадене. Да не забравяме, че еврофондовете възлизат само на 3.9% от брутния вътрешен продукт на страната и че високодебитният извор е български.
|
|