|
| Деси Тенекеджиева |
- "Господари на ефира" ви наградиха със "Златен скункс" за "ясновидски способности". Поводът беше, че като водеща на конкурса "Мис България" направихте интервю точно с трите момичета, които впоследствие станаха победителки. Да ви попитам, имате ли пророчески видения относно бъдещето на българския театър?
- Да кажа първо за Скункса. Приех го с чувство за хумор като първия ми приз за тази година. А сега сериозно. Категорична съм, че нямах никаква представа коя ще е победителката. Това беше най-смешното в цялата история, защото, ако знаех предварително, че това са трите момичета, никога не бих се осмелила да питам точно тях. Но когато си вътре в нещата, виждаш кои са наистина най-хубавите.
- Като актриса никога не сте се обвързвали с договор за щатно място, нали?
- Да. Според мен актьорите, които са на щат, не бива да живеят с мисълта, че театърът е социално заведение, където са постъпили на работа, излизайки от ВИТИЗ, и там трябва да се пенсионират. Неслучайно държавните театри по света са малко. Във Франция е само един. Според мен правилният път е този, по който пое МГТ "Зад канала" като общински театър: средствата да остават вътре и да се разпределят в зависимост от заетостта на актьора. Този, който е на сцена всяка вечер, да получава освен основната си заплата и хонорар. Тогава най-добрите ни артисти няма да тичат като луди в малкото си свободно време да озвучават филми, да се снимат в евтини реклами или да участват в халтурки. Иначе действително у нас заплатите, включително в Народния, са обидно ниски, между 300 и 600 лв. А нали знаете, че занаятът на артиста е на второ място сред рисковите професии - след пилотите и космонавтите. Много внимателно трябва да се пипа в сферата на изкуството, да му се помага, а не да му се пречи.
- Май последно ви гледахме в пиесата на Бойко Богданов "www.lubovnika.com". Кога пак ще ви видим на театрална сцена?
- Съжалявам, че този спектакъл вече не се играе и смятам да го възобновим. Освен това страшно ми се иска да направим нещо с колегите ми от ВИТИЗ - Краси Радков, Румен Угрински, Мая Бежанска... Понеже и режисьорът Съни Сънински е от нашия клас, си мислехме за проект на съучениците, в който да има и музика, и театър, и мултимедия.
- Споделихте ли идеята със Съни Сънински?
- О, да, миналата година се събрахме и идеята ни хрумна внезапно. Много съм се запалила и смятам, че ще стане интересно, стига да съумеем да синхронизираме претоварените си програми.
- След култовия спектакъл на Теди Москов "Майстора и Маргарита" не е ли време пак да направите нещо двамата?
- С Теди имахме една случка, за която сега за пръв път ще споделя. Стана така, че кинофестивалът в Кан, където трябваше да замина с екипа на "Занаятът на оръжията", съвпадна с Театрална олимпиада в Москва. Трябваше да избера: Москва с "Майстора и Маргарита" или Кан, който за мен беше уникален шанс.
- А защо казвате, че тъкмо Москов е отключил у вас определени театрални заложби?
- Първо ме приеха изчислителна техника и микроелектроника в Техническия университет. За щастие след 2 месеца ме приеха и във ВИТИЗ и в крайна сметка завърших актьорско майсторство за куклен театър. Когато кандидатствах обаче, нямах никаква представа за какво става въпрос. Тогава срещнах на улицата Теди Москов и Емил Христов, когото познавам от 14-годишна, понеже беше оператор на първия ми филм "Забранено за възрастни". Питам ги: "За какъв куклен етюд става дума, нищо не разбирам?" А Теди ми каза: "Я отиди на пазара, купи някакви плодове, направи си от тях кукла и после я изяж". Така и направих. От един грамаден морков, две ябълки и огромна китка магданоз издокарах странно човече с нос, очи и коса. Но като обърнеш "куклата" надолу, превръща се в папагал. Самият етюд направи силно впечатление на комисията и накрая, разбира се, изядох "произведението" си. Така че на практика Теди отключи у мен нестандартното мислене.
- Тази година за пръв път вашата фондация връчи Награда за изкуство "Стоян Камбарев". Вече с опит зад гърба си, ще промените ли нещо догодина?
- Да. Идеята ни първоначално беше да номинираме съвсем млади хора: 18-19-годишни. Тазгодишните ни фаворити обаче са на около 35-38 години. Смятаме да свалим тази възрастова граница и да търсим нови таланти, защото, когато това ти е първата награда, ти ще я запомниш завинаги. Много съм щастлива, че режисьорът на филма "Източни пиеси" Камен Калев е първият носител на наградата ни (www.kambarev.org) Впрочем, от него разбрах нещо, което страшно ме притесни. Субсидиите за всички спечелили бг кинопроекти тази година са замразени. Отпускат се само 50% от тях с обещанието догодина да се даде още толкова. Не знам дали от Министерството на културата си дават сметка какво означава да направиш един филм само с 50%. Все едно да ти отрежат тялото от кръста надолу.
- Напоследък се отдадохте и на продуцентство. Не ви ли липсва киното?
- Страшно, говоря за главна роля. Допускам, че понеже много снимам навън, у българските режисьори има страх да ме поканят от чисто финансова гледна точка. За мен обаче е важно да играя и на матерен език, така че чакам нещо интересно.
- БГ Радио отказва да пуска парчета на родни изпълнители, ако са на чужд език. Затова пък последният ви клип, на който сте и продуцент, и режисьор, се въртя в MTV, а това си е цедка за качество. Дереджето в сферата на музиката по-добро ли е от това на театъра?
- Не, категорично. В България не се върти българска музика по радиата, което е безобразно. Задължително трябва да се приеме закон за минимум квота българска музика. Не може в Гърция 80% от музиката да е гръцка, а у нас едва 3-4 процента, като и те започнаха да намаляват. Как хората да познават българските поп и рок изпълнители, като няма къде да им чуят песните?! Профилирането на радиата по стилове достигна толкова висока степен, че вече не остава ниша за българска музика.
В попфолка Митко Пайнера и колегите му наложиха правилния път, по който трябва да се развива и налага музиката. Не харесвам и не слушам чалга, но тя е успешна, защото си има телевизии, радиа, заведения, където парчетата непрекъснато се въртят. Дори нещо да не ти хареса от първия път, като го чуеш сто пъти, започваш да го възприемаш. А иначе налагането на цялата чалга култура и отражението й върху децата е унищожително.
- Ще представите официално най-новия си албум на джаз фестивала в Банско, нали?
- Да. Албумът се казва Crazy Butterfly, музикален продуцент е Мага. Проектът е микс от поп, хаус, чилаут, лаундж, джаз, дори рок. Освен с едни от най-добрите български музиканти имах щастието да работя със световноизвестните Греъм Кърнс и Карлос Херкулес. Те работят с Джордж Майкъл, Браян Адамс, Шер, Алиша Кийс, "Тейк Дет", "Юритмикс". Двамата сами пожелаха да влязат в проекта, и то безвъзмездно, което ме прави истински щастлива. На 7 август в Банско ще изпълним за пръв път накуп всички 12 песни.
- Само до пари ли опира според вас?
- Не мисля. То е дълбоко в нашата народопсихология и още Иван Хаджийски го е написал. Българинът не може да се зарадва на успеха на другия. Вечно е неудовлетворен и нещастен, макар това да си има причини. Много ми се ще да престанем да гледаме "Вуте да е зле", защото енергията помага само ако е с положителен знак. Говоря по принцип, но ще дам и конкретен пример. Аз лично съм ужасно обидена от цялата злоба, която се изсипа върху Митко Бербатов и преди, и след оттеглянето му от националния отбор по футбол. Това е негово лично решение и трябва да го уважаваме, а вместо това някакви незадоволени и комплексирани мишоци скачат срещу него. Нека изпълзят най-сетне от малките си сиви дупки и да видят, че светът е по-голям и хубав. Могат да бъдат само щастливи, че имат такъв талантлив, уникален сънародник, който популяризира България по света.
Да се подпираме с Иван Хаджийски , означава и в бая пълно да го познаваме , а последното и да сме го показали в коректни манифестации . Не е редно , в малолетни и несистемни , че и връз обща култура , да диктуваме поучения към други , дето и душите им са кабарясали в "системната материя" . Е , ако не акъла , на казаните требе да им дигнем поне годините , като "образци" за пример и подражание . Иначе , в кухи падат милите ни автори , а откъде накъде , че и в защо , макар и те да си имат виновното . Честит уикенд ... 
на народопсихолоШката 
... 
