Центърът на София, 20.30 ч., 26 май 2010 г. - улица "Солунска" е блокирана от черни бронирани лимузини. Някои от тях са с номерата на американската дипломатическа мисия. Всички са разположени пред известно заведение с фолклорна програма. По улицата има масирано присъствие на полицаи, а десетки патрулки са спрели по всички околни улички. Усещането, че става дума за поредната операция на МВР, е грешно.

София, бул. "Дондуков" 1, 10.00 ч., 27 май 2010 г. Голяма част от участниците във вечерната сбирка този път са в сградата на Министерския съвет. Сред тях е и Леон Панета, директорът на най-голямата шпионска централа в света - Централното разузнавателно управление (ЦРУ). Това е третото посещение на директор на ЦРУ в София, което става публично известно след идването на Джеймс Улси през 1993 г. и Джордж Тенет през 2000 г. Разликата е, че стана огромен скандал, когато изтече информация за визитата на Улси, а при посещението на Тенет бяха взети невероятни мерки за сигурност - бе пусната само една снимка с тогавашния шеф на българското разузнаване и настоящ син депутат Димо Гяуров. Сега ситуацията бе коренно различна -



информация изобщо не липсваше. Дори напротив



Официално бе обявено, че ЦРУ дава добри оценки за акциите на МВР, особено за операцията "Октопод", при която бе арестуван доскорошният агент на МВР, НСС и ДАНС Алексей Петров. Почти по същото време в парламента стана ясно, че от посолството на САЩ са били изобщо против назначението му в ДАНС, но бившият вече премиер Сергей Станишев не се е съобразил с препоръките. Премиерът Борисов обяви, че Леон Панета е дал ясна и нееднозначна оценка и подкрепа на САЩ за това, което правело правителството в борбата с престъпността и корупцията. Дотук нещата изглеждат съвсем формални. Но не всичко е просто протокол.



Кой е сегашният директор на американската шпионска централа



Леон Панета бе едно от първите назначения на Барак Обама като президент на САЩ. Изборът бе изненада, защото начело на ЦРУ застана човек, който е изкарал осем мандата в Конгреса и няма нищо общо с шпионажа. Според експерти в богатата му биография няма и намек за познания в разузнаването или анализаторски опит. Напротив, той е това, което във Вашингтон наричат "потребител на разузнавателна информация".

Седемдесетгодишният Панета е бивш конгресмен демократ от Калифорния, юрист и политик. Той е роден в семейство на италиански емигранти. В началото на 70-те години на миналия век е работил в Бюрото по правата на човека, а от 1977 до 1993 г. е бил юридически представител в Сената. Панета е бивш началник на кабинета на президента Бил Клинтън, както и активен член на предизборния щаб на Барак Обама.

Въпреки изненадващия ход на новия американски президент, кандидатурата на Панета за шеф на ЦРУ мина безпроблемно през комитета по разузнаването, а накрая бе одобрена и от Сената. По време на изслушването му през февруари м.г. той посочи като приоритетна задача на ЦРУ залавянето на Осама бен Ладен. Година по-късно пред комисията по разузнаване на Сената той заяви, че е възможно "Ал Кайда" да извърши терористичен акт в САЩ в следващите три до шест месеца.

При избора му политици коментираха, че чрез Панета



Обама изпраща недвусмислено послание,



че противоречивата политика на администрацията на Джордж Буш, която одобряваше суровите разпити, мъченията, незаконното подслушване и тайното транспортиране на затворници в страни, където се използват мъчения, е приключила. Като бивш републиканец Панета има добри политически връзки и в двете партии. В качеството си на началник на кабинета по времето на Клинтън той се е занимавал с деликатни външнополитически въпроси, като войната в Босна. А като бивш директор на Административно-бюджетното управление той е контролирал десетки милиони долари, изразходвани за тайни разузнавателни операции.

Точно по времето, в което Панета стана шеф на ЦРУ, за директор на националното разузнаване на САЩ бе назначен адмирал Денис Блеър. Той също бе приет с резерви заради липса на опит в тази дейност. Постът на директор на националното разузнаване на САЩ бе създаден след терористичните нападения на 11 септември 2001 г. Целта беше да бъде синхронизирана дейността на 16-те разузнавателни служби в САЩ. Още тогава обаче бе ясно, че това може да породи напрежение и че служби като например ЦРУ не търпят "шапки". Блеър подаде оставка след критики, че не е бил разкрит подготвяния самолетен атентат на Коледа през 2009 г. и неуспешния опит за взривяване на бомба на нюйоркския площад "Таймс скуеър" само преди няколко седмици. И двата атентата не се случиха, но заслугата за това не е на службите за сигурност, включително и на разузнавателните структури. Панета обаче запазва поста си и се твърди, че дори е по-силен, отколкото при встъпването.

Затова посещението му в България изобщо не трябва да бъде подценявано. Просто



шефовете на ЦРУ не ходят никъде случайно



Дори и в България. Когато Улси бе в София през 1993 г. гърмяха скандали с оръжейни сделки и в Югославия вреше и кипеше. Веднага след него в България пристигна и тогавашният директор на руското външнополитическо разузнаване Евгени Примаков. Посещението на Тенет през 2000 г. пък бе белязано с куп операции на НСС и изгонването от страната на много бизнесмени, сред които и Майкъл Чорни. Но основната цел на визитата бе ситуацията на Балканите покрай конфликта в Косово.

Точно в същия период в България дойде и тогавашният шеф на Федералното бюро за разследване (ФБР) Луис Фрий. Визитата му съвпадна със скандала с предаването на някакви материали от хора на военното разузнаване, след което бяха изгонени руски дипломати от България и български от Русия.

Идването на Панета също има два аспекта. От една страна, то със сигурност е свързано със задълбочаващите се проблеми с Иран и с евентуалното разполагане на елементи от противоракетната отбрана (ПРО). Нещо, заради което само преди дни в България бе и шефът на НАТО. Като се има предвид, че сред основните задачи на ЦРУ е ликвидирането на "Ал Кайда", със сигурност може да се твърди, че и тази тема е била сред основните в разговорите. Другата линия на разговорите е колко добре работи ЦРУ с България по борбата с наркотиците, с международния тероризъм, с контрабандата на оръжие, прането на пари, радикалния ислям. Какви са конкретните договорки, едва ли някога ще разберем. Но по-важното е не какво и кой е говорил в София, а какво ще последва от това.