Внимавайте какво си пожелавате, защото може да го получите. Миналата година българите гласуваха мускулестият бивш полицейски началник Бойко Борисов да стане техен премиер. Той им беше обещал, че няма да жали никого и нищо в борбата с организираната престъпност. Със сигурност успя да постигне нещо различно.

Сега новините по телевизията информират за полицейски операции с ярки имена като "Октопод" и арестуването на хора със зловещи прякори като Трактора. Атмосферата на безнаказаност, която беше превзела България, в общи линии си отиде.

Бившият премиер Сергей Станишев е обект на две разследвания, включително за загубата на секретни документи. Някои негови бивши министри са разпитвани за корупция, небрежност и злоупотреба с власт. Една от видните "жертви" е бившият министър на отбраната Николай Цонев, който беше арестуван през април в болница. Той беше окован в белезници, докато прокурор крещеше обиди към него. Всички обвиняеми отричат да са извършили нередности и до момента никой не е изправен пред съда.

Новият стил със сигурност се харесва на обикновените българи. Твърдолинейният вътрешен министър Цветан Цветанов измести Борисов като най-популярен политик в страната. Но някои се опасяват, че цената на борбата с корупцията може да се окаже друг вид лошо управление: все още слабо върховенство на закона и дори завой към нещо като полицейска държава.

Сега службите проверяват всеки, който се кандидатира за висок държавен пост с цел във властта да попадат само хора с чисти ръце. Но на практика това развързва ръцете на информаторите и на апаратчиците от службите за сигурност. Мерките за справяне с престъпността парализират и публичната администрация. "Преди администрацията не правеше нищо без подкуп. Сега тя просто не прави нищо", казва директорът на Центъра за либерални стратегии в София Иван Кръстев. Наред с всичко останало това забавя и вече отчайващо бавното усвояване на средствата от Европейския съюз.

Най-голямото предизвикателство е да се пазят пазачите, като се създаде строга законова рамка за антикорупционната кампания. Предишните опити за реформиране на разнебитената съдебна система в България в общи линии бяха безплодни. Кучетата пазачи на ЕС, които преди лаеха предупредително, сега изглежда са се отказали. Арестите на знакови фигури са едно, а действителното осъждане на престъпник в навременен и прозрачен процес е съвсем друго. Съдилищата в България продължават да работят отчайващо бавно и когато ги обвиняват за това, съдиите отговарят, че събираните от полицията доказателства издишат. Но когато беше разкрито, че лобист с много връзки е можел на практика да назначава висши съдии, малцина от споменатите бяха принудени да подадат оставка и не беше предприето никакво разследване. Нещо повече, малко от това получава публичното внимание, което заслужава.

Повечето големи медии са с неясна собственост, което прави журналистите им уязвими към външен натиск и с незначително влияние. Новините по телевизията може да изглеждат като реклама за гангстерски филм. Но правосъдието и шоубизнесът са две съвсем различни неща. /БГНЕС/