Напоследък процесите в партийните структури на ГЕРБ извикват на бял свят далечния спомен за "сини мравки" и предателство. Тая поучителна история се разигра в 36-ото народно събрание, когато петдесетина уж правоверни седесари забиха нож в гърба на премиера си Филип Димитров, поискал вот на доверие в пристъп на излишна демократичност. Отсетне същите тия "сини мравки" подкрепиха временното правителство на Любен Беров, сформирано с мандата на ДПС, което заздрави позициите на неукрепналата още българска олигархия.



В ГЕРБ засега пълзи тихо недоволство



Но тук-там тишината се пропуква. Като в Банкя например - цитаделата на Бойко Борисов. Отчетното събрание на местната структура извади наяве сериозно разцепление в партийните редици. Крилото на "заклетите бойковисти" обяви война на "сините колаборационисти". Тесните и широки банкянски гербери влязоха в остър спор за бъдещето на партията и участието й в избори. Първите са за самостоятелно участие на ГЕРБ, защото партията е в достатъчно силна позиция и не се нуждае от сътрудничеството. Вторите се застъпват за по-тясно взаимодействие със структурите на СДС и ДСБ. Двете крила водят вътрешнопартийни битки за надмощие в града, които рискуват да отслабят местната организация.

Едновременно с това кметове, избрани с подкрепата на ГЕРБ, започнаха да се еманципират от партията и да се цепят от генералната линия, заигравайки се с местни бизнес фактори. Заради непослушание от партията вече бе изключен градоначалникът на Горна Оряховица Йордан Михтиев. Той обаче отказа да сдаде поста въпреки подписания договор за лоялност към ГЕРБ и прояви вироглавство, опирайки се на неотменния народен вот.



Прецедентът е взривоопасен,



тъй като показва безсилието на центъра да овладее своеволията по места и подкопава авторитета на лидера. В ГЕРБ очевидно съзнават риска и вече готвят законови промени за отзоваване на ренегатстващи общинари. Само това е начинът да се укрепят местните парламенти, които единствени могат да отстранят кмета.

Очаква се напрежението в структурите на управляващата партия да нарасне, тъй като започват местните отчетно-изборни събрания. За млада формация, озовала се за първи път на власт, процесът ще е истинско изпитание. Властта винаги стимулира кариеризма, нагаждачеството и вътрешнопартийните боричкания за надмощие. Циклично гледаме този сеир при всички стари партии. Няма как ГЕРБ да убегне на този вроден порок. Още преди месец откъм софийската структура на партията също се надигна ропот срещу лидера й Лъчезар Иванов. Съпартийците му го винят за слабата активност в столицата и за някои назначения като това на Албена Златарева за зам.-шеф на здравната каса и лобирането за частните фондове в здравеопазването. "Нямаме нови членове, нямаме партиен живот, председателят ни си играе собствени игри и преследва свои интереси", ожалиха се столични гербери преди време. На мушката са още двама-трима областни лидери на ГЕРБ, които може да се разделят с началническите си позиции.

Към армията на недоволните и оскърбените се прибавят и подгонените от правосъдието кметове на Сливен и Ямбол - Йордан Лечков и Георги Славов, избрани с подкрепата на ГЕРБ. В същата графа попада и колегата им от ямболското с. Окоп Георги Георгиев, арестуван за далавери с партиди за пенсионно осигуряване.

Въпреки привидното единство в парламентарната група на ГЕРБ също



се преплитат разнопосочни лобистки интереси,



които рискуват да избият в конфликти. Като този с подмолно прокараната промяна в закона за наркотичните вещества, която предизвика голям конфуз сред депутатите от ГЕРБ. Или поправчицата, с която бяха отменени завишените критерии при избора на автобусни превозвачи за ученическите екскурзии, която също остави горчив привкус на потаен лобизъм. Когато се натрупат критична маса парламентарни "гафове" и на порядъчните депутати им писне да берат срам заради користните си колеги, разривът ще е неизбежен. Отделно външни бизнес кръгове вбиват клин между представителите на важни институции като МВР и митниците например. Лекотата, с която премиерът Борисов се прощава с кадрите си, неминуемо ще му създаде много врагове.

Засега недоволството в ГЕРБ е неорганизирано, спорадично и индивидуално. Партийният опит на други, по-препатили партии обаче показва, че под общия знаменател на неудовлетворението понякога се групират хора с противоречиви интереси, но с общото желание за реванш. И тогава бавно плъзват "мравките"... Към момента е несериозно да се говори за разцепление в ГЕРБ. Критичната за общността температура на разпад не е достигната. Но първите симптоми за покачване на градуса са налице. И ако засегнатите честолюбия на местни активисти и управленци са бомба с голям закъснител, то пукнатините по върховете на властта могат от раз да сцепят партията.