Д-р Хасан Адемов е роден през 1953 г. в Исперих. Вече четвърти мандат е депутат от ДПС. В миналия парламент беше шеф на социалната комисия. По професия е лекар.

------



- Г-н Адемов, промените в Кодекса на труда, които се отнасят до натрупаните и неползвани отпуски, вече стигнаха до парламента. Какъв е вашият коментар за тях?

- Промените в Кодекса на труда се налагат заради това, че през годините са създадени условия за натрупване на платен годишен отпуск. Действащите текстове на кодекса дават възможност на работника и служителя да използват платения годишен отпуск наведнъж или на части. Задължително е да се ползват 10 дни в рамките на календарната година, а всичко, което остава, може да се ползва до юни следващата година. Режимът обаче е разрешителен, т.е. работодателят трябва да разреши. Ако той не го направи по някакви причини, ползването на част от отпуска може да се отложи. Тогава с предизвестие от 2 седмици работникът има право да ползва без разрешение платения годишен отпуск. В сега действащия Кодекс на труда няма хипотеза за неползване на платения годишен отпуск. За това, че са допуснати повече от 1 млн. дни неползван отпуск по данни на синдикатите, има и обективни причини. Най-често този проблем съществува в администрацията. Това е така, защото работещите там си изграждат имунитет срещу политическа метла. Те знаят, че когато дойде нова власт, старите кадри се подменят. По този начин те си осигуряват някакво обезщетение. В Кодекса на труда неползван отпуск се заплаща при напускане на работа.

С новите промени се дава възможност работодателят да изготви график за отпуските. Заварените отпуски трябва да бъдат ползвани до края на 2011 г. Европейската социална харта и други документи обаче казват, че не може да има опция за загуба на платен годишен отпуск. Това е и конституционно право. Вариантът, който сега влезе в НС, е много по-добър от предишния вариант, който се обсъждаше. Според него всички отпуски трябваше да бъдат изчистени до края на 2010 г., което е невъзможно.

- Новият вариант обаче също не дава гаранции, че няма да се загуби платен годишен отпуск.

- Не дава гаранции и това е притеснително. Проблемът е в намерението на правителството да оптимизира администрацията. Управляващите са изправени пред ситуация да платят над 300 млн. лв. обезщетения. За това се търси решение. Този проблем наистина трябва да се реши, но не трябва да се лишават българските граждани от права. Няма гаранции, че за година и половина ще бъде използван целият отпуск.

- Досегашният режим, при който неползваният платен отпуск се изплаща при напускане на работа, беше работещ за частните фирми.

- Няма как да има законодателство, което да касае отделно частния сектор и публичния сектор. Спазването на трудовото законодателство е задължение и на работниците, и на работодателите.

- Според вас как би могло да стане така, че хем да се изчистят отпуските, хем да не се губят?

- Изготвянето на тези графици би могло да даде възможност да се изчистят тези неползвани отпуски. В някои професии обаче - учители, армия, полиция, този отпуск е уреден по различен начин. Там продължителността на отпуска е различна.

- Вие от ДПС се обявихте категорично против изчистването на отпуските до края на 2010 г. Сега ще подкрепите ли тези промени в кодекса, които дават срок до края на 2011 г.?

- Ако има опции на второ четене да се вкарат текстове, които да гарантират ползването на отпуска и да не се губи той, ние сме готови да подкрепим промените. Ако има дори и минимална възможност да се загуби правото на платен годишен отпуск, ние няма как да се съгласим с такъв вариант.

- Вече мина около месец, откакто новият здравен министър Анна-Мария Борисова встъпи на поста си. Как оценявате заявените от нея намерения и нейната дейност дотук?

- Заявените от нея намерения са изключително дискретни. Трудно може да се видят една цялостна визия и програма по месеци и години кое как ще се случи. Добре е, че новият министър е амбициозен и си поставя за цел да преструктурира сектора. Добре е, че иска да направи национална здравна карта. Големият проблем е, че няма цялостна стратегия по какъв начин ще бъдат извършени промените. Засега се разбра, че Анна-Мария Борисова предвижда да останат 130 болници за активно лечение. Аз не знам по какъв критерий са определени те. Говори се, че всички останали болници ще бъдат преструктурирани в заведения за долекуване и продължително лечение. В същия момент от Министерството на финансите казват, че няма достатъчно ресурс за това. Аз не съм убеден, че долекуването струва по-евтино. Не съм сигурен дали чичо доктор ще е съгласен да бъде трансформиран в социален работник. Защото точно това правят болниците за долекуване, те се грижат за възстановяването на болните.

Аз съм за това да има критерии за лечебните заведения, да няма само табела "Болница", а да има съдържание. Но през всичките тези 20 години държавата е финансирала предимно в областните болници и националните центрове с парите на всички данъкоплатци. И сега изведнъж поставя болниците в конкуренция. Повече от 500 млн. лв. само през последните 4 години бяха налети в университетски и окръжни болници и нито един лев в общинските болници. И сега изведнъж искаме те да бъдат конкурентноспособни. Това няма как да стане. За това трябва време. Трябва да е ясно на базата на потребностите във всяка област какви легла са необходими. Трябва да има и консенсус между всички общини. Вероятно обаче накрая пак ще се намеси министерството. Но администраторът не може да измисли най-добрите критерии.

- А кой е на-добрият критерий?

- Пациентът със своя избор най-добре ще прецени коя болница ще остане и коя не. Ако хората посещават дадена болница, тя очевидно е добра. Разбира се, че трябва да има и стандарти. Проблемът е, че все още няма закон за правата на пациентите.

Ние много пъти сме заявявали, че сме за конкуренция между лечебните заведения и финансиращите органи. В момента финансиращият орган е само един - здравната каса. Ако има няколко фонда, включително и здравната каса, които да се конкурират помежду си за пациенти, за болници, тогава нещата ще бъдат в друга посока. Ние сме за по-либерален подход. Монополът на здравната каса в момента е задушаващ. До края на февруари трябваше да бъдат определени цени, но нищо не се е случило. Ако се въведе електронната здравна карта, би било добре. Подобно нещо има дори в Черна гора, която е новосформирана държава.

- Наскоро кметове от Кърджали протестираха срещу тенденциозните според тях проверки, които им се извършват от изпълнителната власт. Вие сте депутат от Разград, който е силен регион на ДПС. Има ли там подобни проверки?

- Ние не сме против да се извършват проверки от различни институции. Но когато са извършени по закон или нормативен акт или по план на Сметната плата. Когато обаче идват хора от различни институции на изпълнителната власт и започват да проверяват едни и същи неща по 6-7 пъти, без да имат основания, когато идва проверяващ и се качва на тавана да брои греди, каквито случаи вече има, това означава, че има тенденциозност. В общините, управлявани от ДПС, има повече от 600 проверки. 107 от тях са само в Кърджали. В общините се отделят по няколко стаи за проверяващи. Непрекъснато им се дават някаква информация, документи и т.н. и не може да се върши другата работа. Няма община на ДПС, в която да няма такъв проблем.