Строителният министър много се разлюти от новината, че община Варна е разрешила холдинг "Варна", част от групировката ТИМ, да започне строежа на пет сгради между втора и трета буна на варненския плаж - известната "Алея Първа". Пространство, обявено от години за свлачищна зона. От Варна твърдят, че имат предварителното министерско разрешение с неговия подпис.

"МРРБ е разрешило единствено укрепване на свлачището, забраната за останалите строежи не е падала. С нас си измиват ръцете всички в тая държава", патетично реагира министър Росен Плевнелиев. И заплаши главния архитект на Варна, че "ще понесе своята отговорност". И за доказателство на своята невинност пусна писмото до общината в сайта на МРРБ, само че без подпис.



Как се стигна до поредния скандал около "Алея Първа"?



Холдинг "Варна" иска от министъра на регионалното развитие предварително разрешение по текста в Закона за устройство на територията (ЗУТ), който се отнася за строителни работи от всякакъв вид в свлачищни райони. Министърът отговаря, че разрешава извършване на укрепителни работи. Дотук добре. Веднага след това в заповедта се говори и за строителство, като се изреждат няколко урегулирани имота и пространства, в които то да бъде извършено. Все на въпросната крайбрежна зона. С две думи - разрешени са не само "укрепителни работи", но и "строителство".

И започват споровете за това дали укрепването може да бъде наречено строителство, или не. Министърът не дава обяснение защо в заповедта не се използва само терминът укрепване, за да се стига до настоящия скандал.

В даденото от Плевнелиев разрешение се коментира и как трябва да бъдат изградени вътрешната и външната ВиК мрежа. И те да се "приведат в съответствие с изискванията" не за какво да е, а за "строителство в свлачищни райони". Много интересно какви ВиК мрежи ще бъдат изграждани, щом се имат пред вид само "укрепителни дейности"? Може някой да си помисли, че става дума за стари ВиК мрежи, които тепърва ще се привеждат в съответствие. Но на два пъти в документа обаче се споменава изграждане на вътрешна и външна ВиК мрежа.

Още няколко пъти в заповедта на министъра се споменават застрояване, строителни работи и т.н. Става ясно, че трябва да се спазват препоръките и заключенията на "Геозащита". Иначе се говори и за фундиране (включва сондиране, полагане на основи) за "всяка отделна сграда или съоръжениe". Още от миналото лято са известни намеренията на бизнесмените от холдинг "Варна" да изградят спортни съоръжения, балнеоложки център, хидроложка станция и хотел.

По своя произход и съдържание документът на Плевнелиев всъщност



представлява предварително разрешение за строителство в района



Без него изобщо не може да се помисли за построяването на каквото и да било.

Само чрез подобна заповед може да бъде преодоляна и общата забрана за застрояване в свлачищни райони, наложена на 21 април 1997 г.

И след като документът е в този вид, е естествено холдингът и общинските архитекти да го прочетат както им е удобно. Затова най-малкото не е коректно министърът да прехвърля отговорността върху тях. Плевнелиев бе попитан три пъти по Би Ти Ви дали смята, че там може да се строи и той три пъти избегна категоричния отговор - постоянно препращаше към общината. В крайна сметка не каза най-важното - че без неговото писмо изобщо не бе възможен този казус. Ако министърът не беше отговорил на искането на холдинга или бе написал, че има обща забрана и той не дава предварително разрешение, нямаше да има проблем.

Има две обяснения за ставащото. Или министърът добре знае какво е подписал и сега бие отбой, като атакува варненската община след обществената реакция и възможността да се намесят прокуратурата и МВР. Или изобщо не знае какво е подписал. И в двата случая работата не е добра.

Отговорната постъпка е не да се дават двусмислени разрешения за строеж, а държавата да нареди укрепване на свлачищата под Морската градина. И няма никакъв проблем да го направи по закон. Нещо повече. Тя може и сама да укрепи свлачището, ако приеме, че необходимостта е неотложна, а после да осъди собствениците да платят. Такава хипотеза има например при сградите-паметници на културата, които се рушат. Общините или държавата могат сами да ги ремонтират и после да съдят собствениците за разходите. А в този район това е наложително.

От регионалното министерство се опитват да обяснят, че според Закона за Черноморското крайбрежие строителството на първа линия е изначално забранено. Дори и главният архитект да е издал разрешенията, забраната за строителство си оставала в сила. Но пропускат това, че в случая изобщо не става дума за строителство на първа линия и никой не иска да строи на пясъка или на буните. А и подобни опити за измиване на ръцете с други закони, само доказва, че има нещо гнило.

Всъщност по цялата сага с Алеята има куп други проверки, административни дела, преписки, спорове, скандали. Сегашната история е само един епизод. Но и това не е добре. Защото обещанията и очакванията бяха за честна, открита, ясна политика. Този случай е доказателство за обратното. Очевидно "Алея Първа" няма да се превърна в "Алея на славата" и за това правителство.

----------------

СДЕЛКАТА

Малко преди парламентарните избори 2009 г. холдинг "Варна" придоби земята, за която е предназначен въпросният спорен проект с 5 сгради. Тогава областният управител на Варна Христо Контров продаде 117.7 декара (скат с терените под него) за 11.7 млн. лв., или по около 100 лв. на кв. м. Малко преди това правителството на Станишев преобразува терените от публична в частна държавна собственост. Сделката мина без търг, тъй като през 2007 г. холдинг "Варна" се сдоби със сертификат за инвеститор клас "А", който дава бонуси при реализирането на големи проекти.