Виктория и Боряна са две от десетките хиляди български жени, които знаят какво е да се бориш да дариш живот. Вики е на 35 г. През 2001 г. забременява нормално, кара безпроблемна бременност, но лекарска грешка я обрича да не може да стане майка по традиционния начин. Тя не само губи току-що роденото си дете, но е заразена и с вътрешноутробна инфекция, която уврежда репродуктивните й способности. Оттогава единствената й надежда за собствена рожба е медицината.

След тежки процедури преди 6 години Виктория успява да роди момиче. В момента е в поредната ин витро процедура, защото мечтае поне за още едно или две деца. Но си е казала, че ще е последната - стимулациите стават все по-тежки и безрезултатни, а дъщеричката й има нужда от майка.

Боряна прави тежък аборт с близнаци през 1989 г. И до днес няма проблеми със забременяването, а с износването на плода заради атрофия на лигавицата на матката. Губи децата след 7-8-а седмица. Минала е през 8 опита ин витро и един трансфер на замразени ембриони. И всички са неуспешни. "Защо да не ми се даде шанс да бъда майка", пита Боби. Тя е една от жените у нас, които чакат с нетърпение подготвящия се закон за сурогатното майчинство, защото имат нужда друга жена да износи детето им.

За асистираната репродукция от месец насам се говори активно. Дискусията, която особено в началото бе доста разпалена, бе предизвикана от спорното решение на клиника в Плевен 62-годишната Красимира Димитрова да зачене асистирано.

Случаят, естествено, раздели обществото по въпроса доколко и докъде медицината трябва да се меси в природните закони на възпроизводството. Има ли право всяка жена да износи дете, дори това да стане на 62 г. или законът трябва да каже: "Стига!"

И Боряна, и Виктория са категорични, че случаят с русенката се е отразил лошо на жените, които се борят за падане на възрастовите ограничения за ин витрото и на сурогатството. Те не оспорват правото на Красимира да иска да бъде майка. Но са убедени, че жените с достатъчно отговорно родителско мислене знаят кога да спрат. Останалото е егоизъм.

"Има два типа родителско поведение. Адаптивно - когато



родителите израстват заедно с децата си



и носят отговорност за своето поведение като родители. И неадаптивно - когато не реагират на потребностите на децата си. Аз нямам право да осъждам никого. Въпрос на личен избор е да имаш дете. Въпросът е доколко морално отговорно е да родиш на 65 г., на 12 г. и си наркоманка или когато смяташ да го оставиш в дом? Как това дете ще се справи с психичния стрес, че се е появило на този свят като товар и заплаха? Що се отнася за жената на 62 г., съществува и медицинска етика, която смятам, че е нарушена", коментира казуса психоложката Силвия Терзийска от работната група, която подготвя закон за сурогатното майчинство.

У нас асистираната репродукция, засягаща съдбата на десетки хиляди семейства и деца, е уредена с най-обикновена наредба. В нея всичко е оставено за преценка на съвестта на лекаря, който ще прави ин витрото. Ако той реши да организира реклама на клиниката си, може да оплоди и 70-годишна жена с донорска яйцеклетка. Не е длъжен да я прати на психолог или психиатър, не са регламентирани какви изследвания да й се направят за здравния статус, не му е нужно становище от комисия за установяване на общото физическо и психическо състояние на жената.

Защото в наредбата е казано - стимулация и яйчникова пункция може да се прави на жени до 43 г. Оттам нататък граница за ембриотрансфер, за оплождане с донорска яйцеклетка или замразена собствена няма. И това е вратичката, използвана от плевенската клиника за експеримента с жената от Русе.

Ограничението на възрастта до 43 г. Боряна и Виктория приемат като безумие. Боби например е на 43 г. и 2 месеца и всяка нейна яйчникова пункция оттук нататък ще е извън закона. "Защо, като тя е по-здрава от мен? Произвежда яйцеклетки без проблеми. Значи аз не мога, но ми е разрешено да правя тежки и безрезултатни стимулации, а тя може, но й е забранено", чуди се Вики.

Боряна и без това е решила, че прави своята последна стимулация. Тя е категорична, че



не желае да става майка на 50 г.,



макар че бленува за това усещане не по-малко от Красимира. Има си замразени ембриони, ще изчака година, да види какво ще се случи със закона за сурогатството. В краен случай ще отиде в Украйна, за да й износи някоя украинка детето, ако у нас не й разрешат. Там може, докато в повечето страни с разрешено сурогатство има ограничение да се износва бебе само на сънародничка.

Между 50 и 53 г. е ограничението за ин витро оплождане и сурогатното майчинство и в най-пуританските държави в света като Англия, показва статистиката. "Ето една разумна възраст, на която жената може да изгледа детето си и да го пусне в живота", казва Милена, водещата на "Тройка на разсъмване" по радио "Витоша". Тя от 5 години организира кампанията "Повече българчета за България!". Тази година я е посветила на проблемите на сурогатството.

В Италия например противоречивият специалист по репродуктивна медицина Северино Антинори предизвиква скандали още в края на 80-те с експериментите си за оплождане на жени след менопауза, а през 1994 г. успява и при 63-годишна италианка. Заради експериментите му там в момента са забранени изцяло даряване и донорство на сперматозоиди и яйцеклетки, сурогатното майчинство, извършване на ин витро при неженени двойки или жени без партньор и при хомосексуални двойки. Но дори и там възрастовото ограничение е 50 години. В същото време в Англия е разрешено сурогатството. Миналата година там 66-годишна жена с 63-годишен съпруг се сдобиха с бебе от изцяло донорски материал, като процедурата минала в Украйна. И тогава същият този д-р Антинори заяви, че това е прекалено голяма възраст.

Виктория и Боряна смятат, че категорично възрастово ограничение за забременяване ин витро не трябва да има, но трябва да се определят строги медицински критерии за разрешаването му. Например, да се има предвид фертилната възраст на жената - дали може да отделя яйцеклетки. "Има жени на по 50-53 г., които са още фертилни", казва Боряна. Задължително да се минават подробни медицински изследвания за общия здравен статус на бъдещата майка. И може би още по-задължително, а не както е сега по желание, да се правят консултации с психолог, психиатър, които да участват със свое становище при разрешението на процедурата. Психолозите трябва да помогнат на жените да преценят доколко правилна е мотивацията им да бъдат майки и дали желанието им не би засегнало интересите на бъдещите деца.

Тези изисквания се предвиждат в подготвяния закон за сурогатното майчинство. Опитите то да се узакони у нас не са от сега. Преди около 4 години Антония Първанова, тогава депутат от НДСВ, отказа да се говори за това, тъй като смята, че обществото не е дорасло. "Хората си мислят, че



това ще се превърне в бизнес,



като стана нейна сурогатка, ще я изнудвам да ме издържа", коментира Виктория, която иска да износи детето на Боби. Затова е нужен закон - за да не се създават условия за изнудване и да се регламентират строги медицински показатели, които ще позволяват използването на сурогатството.

Иначе и сега има възможности за заобикаляне на закона. "Реално погледнато сурогатството е разрешено, защото аз мога да й даря моя яйцеклетка. Тя ще носи моя генетичен материал. Мога да си изруся косата, да си извадя нова лична карта, тя ще отиде да ражда с нея и даже няма да осиновявам детето. Винаги ще се намери лекар, който да си затвори очите. И те са хора. Наредбата не е закон, тя е подзаконов акт, какво могат да му направят?", казва Боряна.

Само за месец Вики се е запознала със 7 жени, които се нуждаят от сурогатна майка. Едно момиче вече си е намерило жена заместител. Те са семейни приятели и ще го направят и без закон. Има много варианти, става и с припознаване - сурогатната майка ражда и се отказва от детето, бащата го признава, съпругата му го осиновява и готово.

Виктория и Боряна не крият притесненията си от някои текстове в подготвяния закон. Например в него се предвижда само двойки, сключили брак, да могат да се възползват от сурогатна майка. "Семейният кодекс разрешава съжителство без брак и деца от него. Сама жена може да осинови дете, да бъде оплодена ин витро. Значи в този случай съм дискриминирана", казва Боряна. Остава и възрастовото ограничение до 43 г., защото биологичната майка ще трябва да минава през стимулация и яйчникова пункция, за да даде свой генетичен материал.

Другото недоразумение в идеите за закона според Виктория и Боряна е, че се мисли върху вариант процедурата да бъде на принципа на взаимопомощта, без финансово обезпечение. Биологичната майка да поеме само медицинските разходи, да осигури дрехите. Това се прави с цел презастраховане - да не бъдат обвинени депутатите, че узаконяват вид търговия с деца. Според Виктория, ако се реши сурогатството да е безвъзмездно, пари пак ще се дават, но под масата. Все пак жената трябва да получи някакво обезщетение за това неудобство, което бременността ще създаде на семейството й, в работата й, смята Боряна. И двете се опасяват, че законът ще бъде приет само заради обществения натиск, но ще бъде абсолютно неприложим.

-----

Лекарят: 53 г. е пределната възраст за ин витро



Доктор Георги Стаменов е един от най-успелите ни в момента специалисти по репродуктивна медицина. Преди русенката Красимира Димитрова да стане майка след ин витро оплождане на 62 г., рекордът за най-възрастна родилка държеше учителката Зоя Цветкова. Тя зачена при д-р Стаменов преди три години и също роди две момиченца, но съвсем износени за близнаци - над 2 кг.



- Д-р Стаменов, вие сте извършили успешната ин витро процедура на предишната рекордьорка по късно майчинство. Имахте ли морални скрупули и какво ви помогна да ги превъзмогнете?

- Всеки лекар, който си гледа работата, ги има тези терзания. Но духът, физическото и психическото състояние на жената ме убедиха, че може да бъде майка. Още повече че в света и особено в Европа на фона на повишаващата се възраст на майчинството до 53 г. е съвсем резонно да се прави ин витро. Това е разрешено в повечето страни, доказано е от опита и проучванията в държави с далеч повече опит от нас в репродуктивната медицина. И аз смятам, че е разумната граница, която не бива в никакъв случай да се прехвърля.

- А имахте ли ваши изисквания към Зоя Цветкова?

- Тя мина през изследвания и прегледи, които продължиха повече от два месеца. Исках пълния й здравен статус, кръвно, електрокардиограми, липидни профили, рентгенови снимки на сърце и бял дроб, консултация с психиатър, с интернист, който издаде заключение по тези резултати. Тези изследвания сега не са регламентирани в наредбата и се правят само по желание на лекаря.

- Разликата със случая на жената от Русе, която роди на 62 г. след ин витро процедура в плевенска клиника, само възрастта ли е?

- Не искам да коментирам този случай, защото според мен той надхвърля това, което ние трябва да правим. Истината е, че тази жена два пъти идва при мен и аз й отказах абсолютно и категорично, без дори да я подлагам на медицински прегледи. За мен нито физическото, нито всякакво друго нейно състояние е подходящо за ин витро оплождане. Дори мотивите й да бъде майка не са тези, които трябва да бъдат.

- Ограничение във възрастта ли трябва да има за тези късни майчинства, или те трябва да се регламентират с допълнителни изисквания?

- Всичко трябва да се гледа комплексно. Задължително трябва да се гледа здравословното състояние, за да не се повтаря плевенският случай. Задължително трябва да има и консултация с психолог, най-малко за да се вникне в мотивите защо се прави това нещо. И накрая специалистите да заключат може ли или не може да се прави ин витро. То не може да се прави на конвейр или само заради някакви резултати. Подобни резултати в медицината не носят позитиви за никого - нито за тези, които ги осъществяват, нито за тези, които са подложени на тях. Ние трябва да сме абсолютно коректни и да спазваме това, което се прави по света, а не да измисляме нова медицина. Защото по тези неща има консенсус не само в Европа, но и в САЩ, и навсякъде.

- Вие отдавна стоите зад идеята да се узакони сурогатството у нас, но при строги медицински критерии. Какви трябва да са те?

- Идеята е ембрионът да е създаден от оплодена яйцеклетка на жената, която се нуждае от сурогатна майка. И категорично да е доказано, че тя не може да износи детето по медицински показатели. Има много жени, чиито яйчници функционират нормално, но по една или друга причина тя не може да го износи - матката е отстранена или не може да задържи плода. Защо тези жени да нямат шанс да имат свое дете?

Жена, която е решила да наеме сурогатна майка, за да не си развали фигурата, няма да може да го направи. Както няма да може една жена да вземе донорска яйцеклетка, а да я износи друга жена. Освен това програмата трябва да бъде само за българи или за двойки, при които поне единият партньор е българин. Категорично против съм и винаги ще се боря срещу репродуктивния туризъм. Смятам, че не трябва да се превръща в бизнес нито една донорска програма.