Южният американски щат Аризона, който граничи с Мексико, разтърси американската ценностна система. Той прие суров закон срещу нелегалната имиграция, срещу който се нахвърли значителна част от американците. Те го смятат не само за расистки, но и за посегателство върху устоите на страната.

Законът третира като криминално престъпление нелегалното пребиваване на територията на щата - без разрешение за живеене и работа в щата. Полицаите получават право да спират и да проверяват всеки, когото заподозрат в подобно деяние. Ако проверяваният не покаже документ за регистрация като чужденец - примерно зелена карта, паспорт или свидетелство за управление на превозно средство - следва арест, разследване и депортиране от щата.

На 14 април законът бе одобрен в Камарата на представителите на Аризона, а 10 дни по-късно бе подписан от губернаторката Джен Брюър. Влиза в сила на 29 юли. При подписването на закона Джен Брюър каза, че той "засилва законността в нашия щат. Не може да жертваме сигурността си, не може да стоим безучастни, докато отвличанията, насилието, обирите излагат на риск живота ни".

Противниците обаче смятат закона за расистки и неконституционен, защото проверките ще стават по етнически характеристики - заради цвета на кожата, външния вид, общуването на чужд език.



Днешна Америка е зачената от преселници, включително нелегални.



Няма друга държава с такива "имиграционни габарити". Едва 4 млн. жители са наброявали 13-те щата на първоначалната конфедерация през 1787 г., когато е приета конституцията на САЩ. И всички са били преселници от Западна и Северна Европа. Днес населението на САЩ надхвърля 310 млн. и разликата се е трупала колкото от естествения прираст, толкова и от имигрантите. Само през 90-те години на ХХ век САЩ са приели 14 млн. имигранти. Годишно американското население нараства с около 2 млн. заради естествения прираст и с 1 млн. заради имиграцията. Неслучайно американците наричат страната си "врящ етнически котел", побрал в себе си целия свят. 22 етнически и расови общности в САЩ наброяват над 1 млн. души. Така че имиграцията не е просто естествено състояние за Америка, тя е нейното кръвообращение. Повечето американци са убедени, че шанс да стане гражданин на САЩ трябва да се даде на всеки, който желае това - включително нелегалните, стига да не са извършвали нарушения.

В същото време нещата не са еднозначни. Напоследък имиграцията показва и лошите си страни - засилва социалното напрежение и престъпността, застрашава сигурността на гражданите и културната идентичност на американското население. Новите преселници отказват да учат английски, да се впишат в американското общество, стремят се да се обособят в отделни райони.

Годишно 600 000 мексиканци нелегално пресичат границата с Щатите, основно в Аризона. Според местни журналисти напливът на преселниците е основна причина за ръста на престъпността в щата. По груби изчисления в САЩ живеят 28.1 млн. мексиканци, минимум 11 млн. незаконно пребивават в страната, от тях пък поне 460 000 се намират в Аризона. По данни от 2010 г. близо 8 на сто от 6.5-милионното население на щата са нелегални имигранти.

През 2006 г. президент Джордж Буш изпрати 6000 войници от Националната гвардия по 1070-километровата граница с Мексико и започна издигането на 3-метрова ограда със съответните съоръжения. Нелегално пребиваващите чужденци, които не са извършили закононарушения, подлежаха на легализация. По ред причини обаче планът му не бе доведен докрай.

Барак Обама изпрати за охрана на границата още 1200 войници, но според опонентите републиканци необходими са 5 пъти повече военнослужещи и $800 милиона.



Аризона отказа да разчита само на федералната власт



Показателни са други думи на губернаторката републиканка Джен Брюър, казани при подписването на закона. Според нея законът е още един инструмент "да работим за разрешаването на кризата, която не е предизвикана от нас, но с която федералното правителство отказва да се заеме". Аризонският сенатор републиканец Ръсел Пиърс нарече приемането на закона "добър ден за Америка". Редица среди от правоохранителните органи на щата смятат, че законът предоставя нови инструменти за борба с нелегалните имигранти и с криминалните елементи. Съседният щат Тексас, който също граничи с Мексико, тръгва по петите на Аризона и подготвя законопроект близнак на аризонския. Социолозите не пропуснаха да преслушат общественото мнение - според агенция McClatchy-Ipsos, извършила допитване сред 1000 американци, 61% от анкетираните подкрепят новия закон на Аризона. Според друго допитване само 56% от американците смятат, че Министерството на правосъдието не трябва да оспори новия закон във федерален съд. На обратното мнение са 26 процента.

Не са малко обаче и противниците - при това от върха на държавата до редовите граждани. На срещата с Джен Брюър президентът Обама каза, че законът е дискриминационен. "Този закон не помага за разрешаването на сериозните проблеми с престъпността, които имаме в щата. Той не ни дава инструменти да преследваме престъпниците, които са част от картелите", заяви на свой ред главният прокурор на щата Тери Годард, който е кандидатът на демократите за губернаторските избори тази есен.



Калифорнийският губернатор Арнолд Шварценегер шеговито коментира,



че "вече се страхува да ходи в Аризона, защото заради акцента му могат да го депортират". Началниците на полицията в различни градове на Аризона, Тексас и Калифорния (граничещи с Мексико) разпространиха становище, че новите правила ще подкопаят доверието към полицията и ще разрушат връзката между нея и населението. Градските съвети на калифорнийските градове Сан Франциско и Лос Анджелис гласуваха бойкот на Аризона. Според в. "Вашингтон поуст" заради това в Аризона са отменени 23 конференции, конгреси и срещи. Бойкот планират и Вашингтон, Ню Йорк, Чикаго, Оуклънд, Ел Пасо. Президентът на Висшата бейзболна лига Майкъл Вайнер заплаши да анулира провеждането на шампионата догодина в Аризона. Баскетболният отбор на едно от чикагските училища отказа участие в турнир в Аризона. Американски медии са изчислили, че бюджетът на щата ще олекне с милиони долари заради отмяната на спортни и културни мероприятия и намаляването на туристите. Местните латиноамерикански общности сравниха закона с интернирането на японците по време на Втората световна война и апартейда в Южна Африка. Музиканти подеха "Звукова стачка", чийто инициатор Зак де ла Рока, вокалист на групата Rage Against The Machine, известна със социалната си активност, заяви, че новият закон ще преследва гражданите не само заради цвета на кожата им, но и каква музика слушат и какво говорят.



С една дума, оформи се нещо като национална кампания срещу Аризона



Щатът наистина изправи Америка на кръстопът. Всъщност толкова ли е краен законът? В имиграционната си практика Щатите са предприемали и по-крайни действия. Заради наплива на китайци в Калифорния през 80-те години на ХIХ в. е приет закон, който забранява имиграцията и дори натурализацията на китайците. Така за около 40 г. китайското население в САЩ е съкратено с 40 процента.

Градските съвети на аризонските градове Тусън и Флагстаф, както и две правозащитни организации оспорват закона в съда. В момента схватката се разиграва в правното пространство, където юристи от двата лагера се надцакват с клаузи, доказателства и аргументи. Натискът срещу Аризона е силен, не е изключено законодателите й да го смекчат.

Днес близо 79% от 310-милионното население на САЩ са бели, 15% са латиноамериканци, близо 13% чернокожи и 4% азиатци. Прогнозите вещаят, че след 2050 г. бяла Америка ще бъде в малцинство. Така че на 29 юли ще се разбере коя Америка е на път да се наложи - изконната англоезична или многоезичната Америка, бялата или цветнокожата Америка.