Големите надежди, възлагани на Търговския регистър за осветляване на българския бизнес и заличаване на фирмите фантоми, са на път да си останат само мираж. 3-годишният срок, в който дружествата трябваше да станат публични чрез онлайн регистъра, изтича в края на тази година, а резултатите досега са направо плачевни. От около 1 200 000 търговци и фирми до март т.г. са се регистрирали едва 231 000 или с други думи - само 17%, сочат последните данни на Агенцията по вписванията. До края на годината от ведомството очакват в най-добрия случай да се пререгистрират още толкова.

Останалите над 700 000 търговци в началото на новата 2011 г. трябва да станат недействащи. Това нямаше да има никакво значение, ако не беше една подробност -



те трябва да се заличат, а това струва пари



След Нова година това ще се превърне в непосилно бреме за хазната. Администрацията и съдилищата може и някак си да се справят със самото заличаване, но тази дейност ще струва на българските данъкоплатци стотици милиони левове, за които никой не е помислил.

"От тези около 700 000 фирми, 2/3 са ЕТ. За тяхното заличаване не очакваме кой знае какви разходи, тъй като не се прави процедура по ликвидация, а агенцията трябва само да ги пререгистрира и след това - веднага заличи", обяснява Анастас Георгиев, и.д. шеф на Агенцията по вписванията. По закон ЕТ отговарят пред кредиторите си с цялото си имущество.

Големият проблем обаче са оставащите 200 000 фирми, защото най-грубите сметки за разноските по ликвидацията им са повече от шокиращи. "Само ще ви кажа, че при една проста калкулация по цялата сега действаща нормативна уредба държавата ще трябва да се ангажира с между 400 млн. и 600 млн. лв. за извършване на ликвидация", твърди Боян Терзиев, шеф на дирекция "Длъжностни лица по регистрация" в Агенцията по вписванията.

Спорно е каква част от ликвидациите ще се плаща от държавата и каква част - от самите фирми. В Закона за търговския регистър се казва, че след Нова година Агенцията по вписванията трябва да назначи служебни ликвидатори и да им определи възнаграждения, а "разноските за производството по ликвидация са за сметка на търговеца". Или казано с други думи - при осребряването на имуществото на тези фирми държавата ще се нареди до кредиторите и така би трябвало да си върне вложените средства по ликвидирането.

Да, ама не! Няколко реда по-надолу в същия закон се казва, че "когато имуществото на търговеца е недостатъчно за покриване на разноските по ликвидация,



те се поемат от агенцията за сметка на събираните от нея такси"



"Голяма част от фирмите, които предстои да се ликвидират, ще се окажат кухи, истинските им съдружници или акционери едва ли ще бъдат открити, така че процесът ще е сериозно финансово бреме предимно за държавата", категорична е юристът и бивш депутат от ДСБ Елеонора Николова. Разходите за заплати на ликвидаторите, чието възнаграждение по принцип варира между 400 и 600 лв. на месец, няма да са единствените. Хазната ще бъде натоварена и с последващи съдебни процедури по производства за несъстоятелност. Защото, когато ликвидаторът установи, че дружеството няма достатъчно средства и имущество, а има задължения, той е задължен от Търговския закон да стартира производство по несъстоятелност. Оттам насетне нещата се пренасят в съда и ако той установи, че това дружество наистина няма имущество, разноските по ликвидирането му са за сметка на държавата.

Експертите на Агенцията по вписванията не знаят какво да правят, защото, ако няма законодателни промени, изобщо не се знае дали заличаването ще се случи и с какви пари. На практика стигаме до абсурдната ситуация в разгара на кризата държавата да изсипе огромни пари за търговци, които са недобросъвестни.



Вместо по някакъв начин да ги санкционира



Преди два месеца правосъдният министър Маргарита Попова намекна, че се обмисля възможността за кратко удължаване на срока за пререгистрация на търговците, но не спомена и дума за намиране на пари. А дори да приемем, че по време на този "кратък" гратисен период се пререгистрират още 200 000 търговци, пак остава внушителна група фирми. Които сигурно и след 10 години няма да пожелаят да се пререгистрират.

Пред "Сега" юристът на ГЕРБ и член на правната комисия Емил Радев заяви, че лично той щял да се занимава с казуса в парламента, но преди това чака възможни решения от правосъдното министерство. По негови пресмятания ликвидирането на фирмите ще струва на хазната около 60 млн. лв. Калкулацията му обаче включва само минималното месечно възнаграждение на служебните ликвидатори. От пресцентъра на самото ведомство заявиха пред "Сега", че със сигурност ще има поправки в Закона за търговския регистър, но засега не са готови. От там се оправдаха, че Съветът им по законодателство се състои само от 14 експерти, които били затрупани с работа по други законопроекти и затова все още не са стигнали до търговския регистър.

Разходите според други експерти обаче ще са стотици милиони. Единият от лидерите на "Синята коалиция" - Мартин Димитров, заяви, че ако законът не се промени, разходите на държавата по ликвидирането на фирмите ще доведат до "криза в кризата". Той препоръча на съдебното ведомство засилена медийна кампания, но не можа да посочи конкретно решение откъде да се намерят средства и въобще как да се случи ликвидирането на кухите дружества. Бившият зам. правосъден министър Илонка Райчинова пък смята, че срокът за пререгистрация може да се удължи с 1 година, но и



да се въведе превантивна глоба



"В закона трябва да се запише, че търговците, които до 1 година не се пререгистрират, а тези, които са без дейност, не извършат ликвидацията си за тяхна сметка, ще трябва да плащат солени имуществени санкции, а техните управители - парична глоба", конкретизира идеята си тя. Остава обаче отворен въпросът каква ще е ефективността на тази мярка, когато реалните собственици и управители на кухите фирми са неоткриваеми.

Елеонора Николова пък предлага друг подход. Според нея с поправка в закона би трябвало да се изиска догодина кредиторите да обявяват публично фирмите, които имат борчове към тях. Така държавата ще разбере колко търговски дружества, които не са се пререгистрирали, нямат никакви кредитори и би трябвало да ги заличи автоматично, без да провежда скъпата процедура по ликвидация. "А при дружествата с много дългове самите кредитори ще имат полза да инициират процедура по ликвидацията на фирмите, за да получат нещо срещу вземанията си", добави Николова. Естествено, никой не може да направи дори приблизителна сметка с колко по-евтино би направило това служебното заличаване на фирми.



Подозрения



Докато държавата се чуди как да заличи фирмите фантоми, юристи и бизнес асоциации алармират, че в крайна сметка всичките усилия се оказват безсмислени. В момента се шири практиката на името на клошари от улиците да се регистрират фирми срещу 2 лева. При предишния режим все пак предприемачите отговаряха с имуществото си до размера на капитала от 5000 лв. Адвокат Владимир Петков например предлага поне 35% от обявения капитал да се внесе в определен срок, а остатъкът - в рамките на година. Защото ситуацията в момента е такава, че дружеството може да обяви капитал 10 млн. лв., а да плати само 2 лв., защото няма изискване за определена вноска от капитала. Това от своя страна въвежда в заблуждение добросъвестния търговец, защото като направи справка в регистъра, вижда надежден партньор. "Това не подобрява климата, а води до проблеми на инвестиционната среда", добави Пенков. Адвокат Дамяна Стойчевска пък е категорична, че дружества, които са без дейност от години, все пак могат да избегнат евентуалното им служебно заличаване догодина и то именно, ако сега се пререгистрират в Търговския регистър. Защото при тази процедура държавата не изисква от тях справки от НАП и НОИ и на практика не може да разбере, че вписва поредната куха фирма.