Преди последните парламентарни избори и малко след тях Бойко Борисов люто кълнеше Ахмед Доган и авторитетно заявяваше, че той му е най-големият политически противник. Днес, 10 месеца по-късно, управляващите се съобразяват с ДПС, сякаш то все още е мандатоносител на управлението.

Вярно, че започнаха някои разследвания срещу настоящи депутати и бивши министри от движението. Засега обаче няма големи изгледи тяхната съдба да е по-различна от други подобни инициативи, каквито сме виждали не веднъж. А именно - дълго разследване и липса на краен резултат във вид на присъда. По-големият проблем обаче е, че няма никакво движение по делата, касаещи лично Доган. Проверката за имотите, които се свързват с неговото име, тече от миналия мандат и ще е цяло чудо, ако приключи в този. Тя започна в комисията за борба с корупцията на предишното НС, след което премина в прокуратурата и потъна из нейните дълбоки дебри. Прекомерно дългото забавяне там е много странно, защото дори в медийни публикации има достатъчно много съмнителни данни за собствеността на тези имоти. В този мандат пък прокуратурата инициира проверки по хонорара от 1.5 млн. лв., който Доган е получил за "Цанков камък", но и там нещата не се развиват особено бързо.

Вярно, съдебната власт е независима и изпълнителната не може да носи отговорност за нея. Но как да си обясним тогава похвалите, които премиерът на няколко пъти отправи по адрес на прокуратурата и нейната работа? Комплименти обикновено се дават за добре свършена работа, което означава нещо повече от няколко показни акции, излъчени по телевизията. И, естествено, възниква въпросът



одобрява ли Борисов разтакаването на проверките,



свързани с Доган, след като е доволен от прокуратурата.

Достлукът между Борисов и Доган очевидно е взаимен. Преди няколко седмици някак между другото минаха коментарите от висши ръководители в ДПС, че не биха подкрепили вот на недоверие към правителството, за какъвто от време на време говорят бившите им коалиционни партньори от БСП. Само преди няколко дни от движението публично признаха, че негативните тенденции в икономиката са започнали още по времето на предишното правителство. Коментарите за вота бяха аргументирани с национално отговорната позиция, че не трябва към икономическата криза да се прибави и политическа. Признанията за икономическия спад пък бяха изтълкувани като стремеж към висша обективност. В политиката обаче, особено в българската, надпартийността и обективността не са нищо друго освен оръжия за постигане на определени цели. И няма как да не забележим, че в случая ДПС използва тези оръжия в услуга на ГЕРБ.

Създалата се ситуация



има две възможни обяснения



Едното е, че Борисов има голямо желание да разгроми Доган, но няма възможност да го направи, защото лидерът на ДПС има силни козове срещу него. В крайна сметка двамата бяха заедно в управлението от 2001 до 2005 г., като в онзи период лидерът на ДПС публично лобира да грейне още една звездичка на генералския пагон. С голяма доза сигурност може да се предположи, че Доган знае достатъчно много за Борисов и би го използвал, ако му потрябва.

Другото възможно обяснение е, че предстоят президентски избори. А в тях гласовете на ДПС винаги са били много важни и дори решаващи. Нищо чудно Борисов да се старае да не влиза в много остри сблъсъци с ДПС, за да си остави отворена вратичка към тях, на която да почука след година и няколко месеца. От своя страна движението също има причини, поради които да не подкрепи евентуален кандидат на БСП. Така или иначе ДПС се компрометира сред най-консервативните си привърженици, които никак не бяха доволни от коалицията с бившите възродители. А и социалистите в края на мандата не се държаха особено коректно и обвиниха именно ДПС за изборния си провал.

Така че няма нищо чудно във факта, че Доган продължава да говори как без ДПС не може да се управлява. Дори когато е в опозиция.