|
| Проф. Красимира Средкова |
- Проф. Средкова, какво е качеството на законодателството? Този парламент не намери за нужно да има консултативен съвет....
- Така са преценили. И в предишните парламенти, в които имаше консултативен съвет, качеството не беше особено добро. Като че ли се забелязва тенденция на постепенно влошаване. И това е свързано с много причини. Ако се започне от елементарното - от езика, на който се пишат законите. Законовите разпоредби много често се формулират неясно. Това създава възможност за различни тълкувания в практиката. Но езикът е въпрос на оформление. По-важна е същината. Законопроектите не се подготвят задълбочено, не се обсъждат многостранно, не се взема предвид връзката на един проект с останалите нормативни актове. Затова се получават противоречия или повторения на правната уредба. Подготвят се прибързано. Много често буквално, и при това неточно преведени, се преписват разпоредби на правото на ЕС. Без да се отчита, че правото на ЕС, с изключение на регламентите и учредителните договори, нито се прилага пряко, нито в повечето случаи установява еднакви и общи правила за държавите. Директивите на ЕС са задължителни само по отношение на резултата, който трябва да бъде постигнат. Нормотворчеството е най-сложната правна дейност. За да може да се напише една справедлива законова трайно прилагана правна норма, се изискват много общи правни знания и много специални знания в съответната област. И което е много важно - практически опит в прилагането на досега действащото право. Например в досегашни групи и комисии за подготовката на трудови законопроекти, в които съм участвала (до 2006 - 2007 г., оттогава не съм канена), никога не съм видяла да участва един съдия по трудови спорове, който познава патологията на трудовите отношения, адвокат, който е специализиран в областта, юрисконсулт, който всеки ден трябва да напътства работодателя. Безспорно е полезно участието на социалните партньори -- синдикатите и работодателите. Но специфичните правни въпроси трябва да бъдат обсъждани, предлагани и решавани от хора с юридически опит. Не може да се пишат проекти за нормативни актове от току-що завършили млади специалисти. Те имат много знания, в някои области имат повече и по-съвременни знания от човек с 20 или 30 години трудов стаж. Но знанията не са опит. Не можем да очакваме, че те ще познават всички трудности в прилагането на бъдещия нормативен акт. Не се търси достатъчно мнението на незаинтересувани специалисти. Миналата година председателят на НС поиска мнение от съвета какво да се прави с експертите към различните комисии - дали да се уволняват. Ние останахме учудени, че качеството експерт може да се свързва с един или друг парламент. Но в предишното НС имаше случай председател на комисия да е приел за експерт свой докторант, младеж, на когото е бил научен ръководител. Експертът трябва да има повече знания от мен! Как може да признавам, че докторантът ми има повече знания от мен!
- Вашите становища и препоръки вземаха ли се предвид?
- Не, за съжаление. Изчислихме, че общо бяхме обсъдили в миналия парламент 358 законопроекта. 17% от нашите препоръки бяха приети. Те включват и правно-техническите - като това, че подлогът се членува с пълен член. Много е тревожно. Сега законите, които се приемат, не са по-добри. Законодателството у нас е хаотично и нестабилно. Ефектът е, че се нарушават правната сигурност, доверието на хората в закона и в държавата. Това, което изнасям на лекции в началото на учебната година, може и да не е валидно за изпита през юни!
- Кой е най-фрапиращият случай, в който ваше становище не е взето предвид и след това се е оказало, че приетият закон е некачествен или прокарва лобистки интереси?
- Много имаше. Например през 2008 г. обсъждахме поредно изменение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Специалистите се произнасят, че предлаганото решение е и незаконосъобразно, и нецелесъобразно и ще доведе до затруднения. Нашето становище се отхвърли и след половин година се внесе законопроект за изменение на вече приетия закон със съдържание, което съветът е дал. Друг пример - дадохме 252 страници препоръки по законопроекта за отбраната и въоръжените сили. Почти нищо не беше прието. Много от тях се отнасяха до социалните дейности в МО. Дори бяхме посочили, че МО предлага повече видове социални услуги от Агенцията за социално подпомагане и МТСП. Не се приеха. Новият парламент внесе законопроект за изменение и допълнение на приетия закон и голяма част се основаваха на становището ни. НС е напълно суверенно да приема закони. Но никой народен представител не може да има универсални знания.
- Може би при някои играят съвсем други интереси.
- Възможно е. Много често в законите прозират лобистки интереси, които трудно могат да бъдат доказани.
- Какви?
- Юристите доказваме, не казваме. Но не по-малко често, дори много по-често се приемат законодателни решения в интерес на един или друг орган на изпълнителната власт. Например - много закони предвиждат, че глобите за допуснати административни нарушения се внасят в приход на съответния контролен орган. Като глобите за нарушение на трудовото законодателство на Главната инспекция по труда и се използват включително и за допълнително стимулиране. Какво значи да стимулираш някого, че си изпълнява служебните задължения?! На него това му е работата. Глобата е държавно вземане и тя трябва да се внася в държавния бюджет.
Не се проучва достатъчно опитът на други държави. Недостатък през последните десетина години е механичното заимстване на решения от англосаксонската правна система, която е твърде различна от континенталната европейска система. Да не говорим, че под дежурното оправдание "икономическа криза" се нарушават вековни принципи на правото и се посяга на придобити права.
- Като решението за отпуските - натрупаните да изгорят след края на 2011 г.?
- Да. Отпускът се дава, за да може работникът или служителят да си почине, и той трябва да се ползва реално. Намирам за много по-справедливо решението по Кодекса на труда в редакцията му от 1986 г. - правото на отпуск да се погасява с изтичането на 3-годишна давност. Сега излиза, че неблагоприятните последици със загубването на отпуските ще понесат работници и служители заради това, че работодателят не е изпълнил свои задължения - да предостави отпуск на работника или служителя, дори и когато той сам не го е поискал. Това право трябва да се упражни или реално, или когато стане невъзможно, при прекратяване на трудовото правоотношение, да бъде компенсирано.
- А ако се помисли за еднократно изплащане на невзетите отпуски?
- Нали въпросът е да се избегне плащането. От римското право досега за уреждане на отношенията се прилага материално правната норма, която е била в сила, когато те са съществували.
Препоръчвам занапред да не се допускат такива широки граници. Когато през 1992 г. се отмени погасяването, отмяната се отнасяше за отпуските, придобити след 1 януари 1993 г., когато влезе в сила новата уредба. Това е вековен принцип на правната сигурност.
- Този текст би ли издържал проверка в Конституционния съд?
- Не мога да кажа, не съм конституционен съдия. Всеки непредубеден юрист споделя моето мнение. Разбирам затрудненията. Само че не може всички затруднения да бъдат понасяни от работниците и служителите.
Да вземем и друго - предвижда се възможност на работодателя да разрешава неплатен отпуск до 60 работни дни при икономически затруднения. Какви гаранции има, че няма да се злоупотребява с това право? В същото време се предвижда удължаване на възможността работодателят да възлага друга работа на служителя при производствена необходимост. Извинявайте, тези неща са несъвместими.
- Пускаш си половината работници в неплатен отпуск и натоварваш останалите с техните задачи...
- Няма гаранции, че няма да се получи така.
- Може би не е недомислица...
- Иска ми се да вярвам, че е небрежност.
- Кой е най-големият гаф на 41-вия парламент за тази близо година от функционирането му?
- Понеже съм преподавател и работата ми е да оценявам, най-слаба оценка пиша на измененията в Кодекса на труда, на Закона за развитието на академичния състав във висшите училища.
- Много се говори за специализирани съдилища за делата срещу мафията. Но не е ли по-логично да се обсъди създаването на трудови, за да вървят по-бързо тези дела?
- Да. Това, за което сега се говори, не са специализирани, а специални съдилища - те ще прилагат НК и НПК като другите. Специализираният съд предполага особена правна уредба. В повечето европейски държави, а и извън Европа, има специализирани трудови и социални съдилища, или специализирани отделения. Това е един от големите куриози в предишния парламент. Проведе се изследване от Международното бюро по труда (МБТ), след това на национална конференция се постигна съгласие за необходимостта от създаване на трудови съдилища. Но се отчете, че това е твърди скъпо, но може да се мисли за специализирани състави. И нищо. Социалното министерство не направи нищо по този въпрос. А имаше удобен повод, защото тогава се обсъждаше проектът за новия ГПК. Стигна се дотам генералният директор на МБТ за Централна и Източна Европа да прати писмо до председателя на НС, с което да го помоли държавата да направи необходимото.
А трудовите съдилища биха ускорили производството. Това е много важно. Не защото съдът е олимпийско състезание, в което целта е по-бързо, по-високо, по-далеко. Но сроковете в определени случаи имат жизнено важно значение. Имала съм случай като адвокат - спор за уволнение да продължи 7 години, през което време лицето придоби право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Но не е и само до бързината. Трудовите отношения са много специфични, трудовото законодателство е огромно по обем.
- Добро ли е качеството на юридическото образование? Проблемите в съдебната власт тръгват от университетите...
- Качеството на юридическото образование е като качеството на цялата държава. Разбира се, че проблемите тръгват оттук. Как може да имаме добри съдии без елементарна правна подготовка! Съдията е единственият, който пише "в името на народа".
Проблемите започват от приема, минават през обучението и завършват с дипломирането. Не може правото за обучение по една регулирана професия да зависи от различни фактори. На едно място да има тежки конкурсни изпити, а на друго - тестове. Не може като има единни държавни изисквания и единен въпросник, изпитната комисия за държавен изпит да е различна. Няма значение кой къде е завършил, но трябва да има еднаква оценка. Не вярвам скоро да се уеднакви начинът на приемане и да се въведе единен държавен изпит. Тук има много местни интереси. Сериозен показател би бил официален рейтинг на факултетите. Например да се изнася информация на конкурсите за младши магистрати и адвокати какъв е процентът на издържалите от различните юридически факултети. А и 9 юридически факултета, които произвеждат по стотици кадри годишно, на 7 милиона население е малко много. Австрия, която е съизмерима с България, ако не е и по-голяма, има 4.
[/img]
)
А, защо ли е така?