Около 140 000 наказателни производства се образуват в България всяка година. Европейската комисия обаче си е избрала да следи 50, от които да си прави изводите за правосъдието в страната ни. Тази седмица експертите от комисията, които подготвят поредния доклад, са в София и ще се срещат с представители на съдебната власт.

"Производствата от особен обществен интерес (това не са само следените от ЕК, но и всички процеси, които се възприемат като знакови, бел.а.) са само 5.8% (8137) от делата. Факт е обаче, че това са дела от практическа и правна сложност, обикновено с обвинения срещу повече лица и поради това с най-голям обем, определящи за доверието на обществото", пише и в доклада на главния прокурор Борис Велчев за прилагането на закона и за дейността на държавното обвинение и разследващите през 2009 г., внесен в парламента преди десетина дни.

Докладът от миналото лято говореше за



липса на политическа воля за справяне с проблемите,



законодателни пречки и контролни органи, които бездействат. Този път мисията трябва да отчете промените в Наказателния кодекс и Наказателнопроцесуалния кодекс. Нищо, че две от корекциите в процесуалния закон бяха пратени в Конституционния съд от президента. КС едва ли ще се произнесе по тях преди доклада. А МВР и прокуратурата си имат зрелищните акции и емблематични дела, които да сложат на тепсията на проверяващите.

Няма как да не бъдат отчетени обвиненията в корупция срещу бившия военен министър Николай Цонев, Петър Сантиров от Софийския градски съд (спряган за шеф на специализирания съд срещу мафията, преди да бъде арестуван) и бившия главен секретар на Министерството на финансите Тенчо Попов. Те прекараха в ареста два месеца, но наскоро бяха пуснати под гаранция.

И още едно дело за корупция няма как да не бъде отчетено - по аферата "Приморско". Разследването по скандала с магистратските роднини, придобили право на строеж в курортното градче като социалнослаби, още се води срещу неизвестен извършител. Юристи се съмняват, че някога изобщо то ще стигне до съд. Има обаче краткосрочен ефект - поне привидно нещо се прави. Друг е въпросът защо едва сега, след като информацията за сделките е била известна още преди години. И къде са спали службите, на които изпълнителната власт толкова много ще разчита да помагат при кадруването в съдебната, пък било то и на ръба на конституционното разделение на властите.

Бившият кабинет също ще е в доклада - експремиерът Сергей Станишев е със свален депутатски имунитет и се разследва за изгубени документи, в които има държавна тайна, бившият социален министър Емилия Масларова скоро трябва да застане пред съда по обвинение за престъпление по служба и длъжностно присвояване. За 15 замени на земи ще отговаря и бившият земеделски министър Валери Цветанов. Предшественикът му Нихат Кабил също е обвиняем.



Властта ще отчете и че е посегнала на свои



- Божидар Нанев стана обвиняем за неизгодни сделки и подаде оставка като здравен министър, а Жени Начева бе махната от шефския пост в здравната каса и обвинена за престъпление по служба. "Наглите" и "Октоподът" на Алексей Петров също няма начин да бъдат пропуснати в списъка за похвали, каквито вече бяха получени от европейски фактори и САЩ.

Когато се правят нови списъци обаче, е добре да се хвърли едно око на старите, за



да стане ясно колко работа е отхвърлена



Защото резултатите в борбата с престъпността се измерват с влезли в сила присъди.

По информация на ВСС към 23 март т.г. наблюдавани от ЕК са 50 разследвания и съдебни процеси.

Някои дела са обречени да останат срещу неизвестен извършител. Като разследването на убийството на шефката на дирекция "Последващ контрол" в агенция "Митници" Шинка Манова, която бе застреляна посред бял ден в София на 10 октомври 2005 г., покушението срещу Манол Велев отпреди три години, убийството на банкера Емил Кюлев от 2006 г., на Илия Павлов през март 2003 г., на висшия прокурор Николай Колев в края на 2002 г., зверското нападение срещу журналиста Огнян Стефанов от септември 2008 г. и т.н., и т.н. Разследването на смъртта на сестрите Белнейски също е показателно - вече 4 години никой не е предаден на съд за убийството от 31 януари 2006 г. И ако властта контрира, че това са случки от предишни мандати, то интересно какъв аргумент ще извади за разстрела на радиоводещия Боби Цанков от началото на този януари. Дежурният отговор по това дело е, че се работи, но всъщност едва ли някога извършителите ще бъдат разкрити. Разследващите са същите. Методите и капацитетът им - също.

Лошо впечатление прави и случаят "Куцаров". 29-годишният Пламен Куцаров издъхна в буса на антимафиотите, които го водеха на разпит през януари 2009 г. Оттогава прокуратурата все разследва. Последните новини са, че след като е сменен наблюдаващият прокурор, той наредил нови действия на МВР по случая. Интересно какви са те година и половина по-късно. Дано не стане като с Маргините. Те са в докладите още отпреди присъединяването на България към ЕС. Това дело се превърна в синоним на тромав процес заради непрекъснатите болежки на подсъдимите. Казусът още виси пред първата инстанция. Точно както и делото за убийството на ямболската адвокатка Надежда Георгиева. В забавянето по този процес обаче вина има и Великобритания, която повече от две години не се произнесе окончателно по екстрадицията на една от подсъдимите - Димитрина Калайджиева.

Сред 50-те дела са и две срещу бивши прокурори за престъпления по служба - срещу бившия районен прокурор на София Славчо Кържев и срещу заместника му Петър Чалъмов. Процесът срещу първия още виси на първа инстанция. От 6 ноември 2007 г. досега по него са проведени 14 заседания, които не са стигнали за разкриване на истината. Най-честата причина за отлагането му е неявяването на свидетели. На 8 декември 2008 г. Чалъмов бе оправдан от Софийския градски съд. Според данните на ВСС обаче присъдата още не е влязла в сила.

Такова е положението и на двете присъди, макар и осъдителни, на бившия шеф на столичната "Топлофикация" Валентин Димитров. Първото заседание по основно дело срещу него - за пране на пари и укриване на данъци, образувано през лятото на 2006 г., бе едва в края на м.г.

Леко помръдване ще бъде отчетено по делата срещу бившия шеф на фонд "Земеделие" Асен Друмев. По списъка на ВСС той има 4 дела, три от които вече приключиха на първа инстанция. Най-прясната присъда на Друмев е оправдателна - на 24 март той бе признат за невинен по обвинение за длъжностно присвояване и безстопанственост. Седмица по-рано обаче той бе осъден на 4 г. затвор за договори, нанесли щети за 48 млн. лв. Друмев има и 3-годишна условна присъда.

На 26 май т.г. вдовицата на убития през 2003 г. в Амстердам Константин Димитров-Самоковеца - Ангелина Димитрова бе оправдана по дело за пране на пари от контрабанда за близо 700 хил. лв., извършена през митницата на аерогара София през април 2000 г. С нея прокуратурата не успя да защити тезата си (поне не пред първата инстанция засега), но с Марио Николов направо бяха ударени два заека. На 28 март т.г. бизнесменът - спонсор на БСП, бе признат за виновен за пране на 7.5 млн. евро, източени от САПАРД, и бе осъден на 10 години затвор. Съпругата му получи 8-годишна присъда, а останалите четирима подсъдими - по 6 г. Единственият доволен подсъдим по това дело е президентският спонсор Людмил Стойков. Той бе оправдан. Защо - още не е ясно. Съдия Румяна Ченалова трябва скоро да обяви мотивите си.

Другото дело срещу Николов, което започна през октомври 2008 г., се точи. То бе и в критичния доклад на ОЛАФ през лятото на 2008 г., в който се говореше за чадър на държавата над определени обвиняеми и подсъдими. Последните няколко заседания се отлагаха заради отсъстващите адвокати. Веднага след като на 28 април влязоха в сила поправките в НПК обаче, прокуратурата поиска на Николов и подсъдимите заедно с него да бъдат назначени резервни адвокати. Тази възможност може и да е атакувана в КС, но засега действа и дисциплинира защитата - всички титуляри намериха време да се явят в съда миналата седмица и делото се отпуши. Още няколко такива примера и правозащитниците трудно ще убедят когото и да е, че фигурата на резервния адвокат е противоконституционна и ще нарушава правата на обвиняеми и подсъдими.

И за този доклад институциите не сколасаха да приключат поне на първа инстанция делото срещу бившия шеф на пътния фонд Веселин Георгиев, което стартира през февруари м.г. Поредното заседание бе в понеделник.

Такава е ситуацията и по процеса срещу известните като братя Галеви дупнишки бизнесмени Ангел Христов и Пламен Галев, които се изправиха пред съда през септември м.г. за организирана престъпна група за рекет и изнудване.

Борилски е друго име, което съдебната система не обича, защото й



напомня на висок глас колко пороци има



За убийството в Париж, извършено през юли 2000 г., най-сетне се задава окончателна присъда. Каквато и да е тя обаче, винаги по казуса ще тегне подозрението - дали е под натиска на Европа и общественото мнение, или е плод на покровителството над подсъдимите.

Това са повечето от делата, които ЕК следи. Каква оценка ще им пише, тепърва ще стане ясно. По-важното е обаче оценката, която слага обществото на съдебната система. Точно тези дела малко ще го трогнат, ако ограбилият жилището му посред бял ден или потрошилият колата му остава неразкрит. Или ако го викат 10 пъти като свидетел по дело за кражба на дамска чанта, което се точи с години и накрая го глобят и доведат принудително, въпреки че се е явявал по-стриктно от подсъдимите.

Оценката ще си остане все така ниска, докато не започне и сериозна работа по отстраняване на причините за явленията - като се започне от качественото разследване и се стигне до мерките срещу злоупотребата с права. Само с демонстрацията на политическа воля за неуморен лов на бандити няма да помръднем напред в правосъдието.