Карикатурата е от началото на април. Благодарение на най-новото социологическо изследване знаем отговора : дори и да можеше, вече не работи. |
Как ли ще реагира Борисов, който знаем от зор-заман е взел неблагодарната власт?
Раздялата му с космическия рейтинг е като другарската засилка на Живков към неизбежното на ноемврийския пленум от 1989 г. - губи най-ценното, което има, душата лети към миналите славни дни, а тялото остава да страда в безмилостното съвремие. Почти година Борисов управлява с PR върху политическия труп на Станишев и хорската надежда, че някой лош най-после ще си го получи. Социолозите, чийто цифри досега бяха най-силното оръжие на герберската самореклама, започнаха да констатират неудобни очевадности.
Случайно драмата се подсили и от една текуща дрязга - след разпра с Първанов Борисов се самонабута в обяснителен режим с медиите. Така премиерът, който основно си служи с пропаганда, несръчно изкара на показ механизмите й, а за лош късмет социологията взе да показва, че пропагандата вече не върши работа. Ситуацията е като разбълбукан цилиндър пред имплозия. В него са запечатани формулите и кодовете за произхода и смисъла на настоящата власт. Социолозите неблагодарно посяха съмнение в успешността на рецептата й. Дано Борисов не се отдаде на метафизични размисли, защото вместо нов бюджет, току виж си имаме нова рекламна стратегия.
Всяка власт държи да бъде харесвана, набелязва си и подходящия план. Но при настоящата това състояние е патология. Вижте дори министър Плевнелиев. Този симпатичен управленец допусна строителство на варненската крайбрежна алея. С личен подпис. Но вместо да признае, да поеме отговорност (могат да се намерят мотиви и в полза на благоустрояването на брега), използва всички медии да твърди обратното, да не би случайно имиджът му да пострада. Когато рейтингът е всичко, се получава нищо.
Данните на "Алфа рисърч" не са фрапиращи, но показателни. Личният рейтинг на Борисов се е сринал с 11% за 4 месеца, недоволните от кабинета са 1/3, а доволните за първи път са по-малко. Оценката за почти едногодишния мандат е малко над 3, а най-голямата гордост - акциите на МВР, прогресивно се приемат за куха пропаганда. Тревога будят икономическите и социалните (без)действия, разнопосочните сигнали се оценяват като липса на стратегия. Нищо изключително няма в тенденциите, царят също горе-долу по това време тръгна надолу.
А е резонно Борисов да бъде сравняван със Сакскобургготски - и двата политически проекта пометоха статуквото като природно явление.
Но колкото и да е облъчван, все някога зрителят се уморява. Заспива, а утрото е нещастно мъдро. Намираме се в точно такъв момент, в който хората осъзнават, че Станишев, световната конспирация, мнимите или истинските врагове на ГЕРБ нямат общо с трудностите на управлението. А те са огромни.
Може би особеното в случая е, че рейтингът на Борисов оцеля по-дълго, отколкото е нормално в условия на криза - ситуация, в каквато нито царят, нито Станишев са управлявали. Приносът на Борисов е, че успяваше умело да внушава, че всички зли сили по света и у нас са се обединили да вредят на ГЕРБ. Като че не му стигат обективните трудности...Доста продължи тази измама, а и здраво омагьоса хората.
Борисов изкара сто дни, зима, нов бюджет, а негодуванието го сполетя в уж заспало време - през лятото, на старта на отпуските и световното по футбол. Несъмнено пиарът бе изключително издръжлив. В неговата основа бяха рядката дарба на Борисов да се харесва и настроенията срещу БСП, засилени след краха на тройната коалиция. Плюс полицейските етюди в праймтайма и цялата премиероцентрична политика на ГЕРБ. Хората с политологични дипломи се питаха колко ще оцелее този рекламен продукт. Научният гъдел май е задоволен - около година.
Сега се задава дело срещу Станишев за непрошнурована папка. Също и срещу Николай Цонев, при Мургина вече започна. Истинското и фалшивото пак са смесват, но най-важното е, че тръгва багер към легендарното барбекю. Но все още на първа инстанция.
Срещу тях са скок на енергията, на всички останали цени, задълбочаваща се криза в здравеопазването, застой и свиване на заплатите и нарастване на дълговете. Пълната душа срещу празния джоб. Изходът от тази битка има значение за редовните избори - местни и президентски догодина.
И тогава на ГЕРБ и Борисов пак ще им трябва рейтинг, много жалко, че охранявайки сегашния и увлечени в суматохата, създадена лично от тях, пропуснаха да направят непопулярните реформи. Пропиляха златно време и продължават в същия дух. Министрите един през друг сипят обещания като на селска сватба, режат ленти, правят първи копки. Сякаш изборите са утре.
Изтлява и надеждата за раздаване на справедливост и че тия не са като ония. Това 20-годишно очакване качи ГЕРБ на власт и понеже то е много силно, все още мъждука. Но и сценките "легни стани" накъртиха.
А ГЕРБ се афишираше като партия срещу статуквото. Щеше да ревизира заменки на земи, гори, да взема от незаконно забогателите и пр. Туй вече дори не се коментира. Бабаитските закани по адрес на ЕРП-тата и пращането на ДАНС в каса на едно от дружествата бяха блъскане по тенекия. Шум, шум, шум, колкото ден да мине, друг да дойде и блъскащият да си въобразява, че твори музика.
А иначе, пак не на шега, Борисов може отново да попита хората къде бяха. Къде бяха например, когато масово гласуваха за него и защо се сърдят сега. От 9 години той си е един и същ - хваща лошите, те не се оказват баш такива, пуфти, сърди се, говори срещу Доган... И сега си говори. Вече има цялата власт, но когато имаше частична, пак си бе същият. София да не би да заприлича на Виена...