Как е възможно в един ден българските граждани и Еврокомисията да загубят доверие в правителството на Бойко Борисов, освен ако не са се наговорили зад гърба му? Едва излезе последното проучване на общественото мнение в България, което показа, че повечето запитани вече не вярват в кадърността на управниците си, и няколко часа по-късно комисарят по финансите Оли Рен им припя: и аз не му вярвам. Щял да се заеме лично да провери как се прави българската статистика, за да може Брюксел да се ориентира в коя графа да запише държавата ни: сред отличниците, сред изоставащите или сред обикновените лъжци в ЕС.

Но това е половин беда. Щом ЕС даде знак, че ще проверява дали лъжем, финансовите пазари отсякоха още на другия ден:



Лъжат!



Най-видимият знак е застраховката по кредитите, която показва доколко кредиторите вярват, че ако България им поиска пари, ще ги върне навреме. До завчера държавата не попадаше в червената зона на рисковите длъжници. От вчера е в първата десетка, като измести Унгария, която предупреди, че бюджетният й дефицит може да надхвърли 7% и дръпна еврото надолу, без да е член на еврозоната. Но зад унгарските финансови тревоги все пак стои солидна икономика, която е гаранция за бъдеща стабилизация, докато у нас не е така. Петгодишните суапи за кредитен риск на България (CDS) скочиха за един ден на близо 400 базисни точки, което автоматично вдигна на 4% застраховката по кредитите. Унгария изостана с 380 точки. Сега на всеки 100 евро (долара) заеми държавата, а покрай нея и фирмите ще трябва да внасят 4 евро (долара) застраховка срещу фалит. Това е международната пазарна оценка на риска, който се съдържа в честната дума на България. За утеха може да се каже, че още сме далеч от Гърция, която изглежда на кредиторите почти двойно по-рискова, но с набраната скорост може да я догоним до края на годината.



Кой е виновен?



Финансовият министър Симеон Дянков се закле вчера, че никой не е виновен, защото между София и Брюксел станало недоразумение поради разлики в статистическите методики. У нас се отчитали само реално похарчените (касовите) пари, а Еврокомисията се интересувала освен от тях и от сделките на зелено (начислените пари). По тази причина се наложило докладваният в Брюксел бюджетен дефицит да се коригира със стремителния скок от 1.9% на 3.9%, т.е. двойно. Разбира се, всичко това е станало не с лош умисъл и ако е имало някой лош, това е предишното правителство, защото негови необезпечени сделки за 2 млрд. лв. влошили картината по начислена база. Така стигаме пак до Сергей Станишев с очакване да опере пешкира. В краен случай може да се дръпнат ушите на Националния статистически институт (НСИ), защото от него са подадени данните до патрона му Евростат, който сега иска да прави проверка на място.

Лошото в цялата ситуация е, че Станишев е пас, а неговият бивш финансов министър Пламен Орешарски отказва да влезе в положението на наследника си и му



сипва сол в раните



Сякаш от проклетия той разкри вчера голяма ведомствена тайна: НСИ не съчинява данните, които изпраща в Брюксел, а ги получава от Министерството на финансите. Следователно стъкмистиката си е творчество на самия Дянков.

Едва ли някой се е съмнявал. И в Брюксел го знаят отдавна, защото ако му вярваха на данните от началото на годината за цветущото състояние на националните финанси, сами щяха да поканят България да влезе в чакалнята на еврозоната. Неговите усилия да покрие на хартия критериите за членство, като задържа държавни плащания, харчи от резерва и раздува прогнозите за приходи, създадоха илюзията, че България е сред отличничките в ЕС. Но експертите в Брюксел, които са се нагледали на финансови фокуси в Гърция и другаде, проследиха с досада шоуто на Дянков и му казаха да спре. Така той се отказа от амбицията си за еврозоната, но се оправда с Гърция.



Главната му грешка



бе, че се успокои, защото си помисли, че вече не е на рентгена в Брюксел, и започна отново да си приказва на воля. Въпреки спешната актуализация на бюджета никакви задръжки не му попречиха да обяви, че кризата е свършила през април, но от ЕК го плеснаха през устата, като започнаха процедура за свръхдефицит срещу България. Макар и да не членува в еврозоната, България пое задължение да се присъедини още с договора си за членство в ЕС и съответно се постави под финансовия контрол на Брюксел. Докато европейската икономика бе във възход, данните от България се приемаха снизходително и само за сведение. С кризата отношенията загрубяха до такава степен, че председателят на еврогрупата Жан-Клод Юнкер (премиер на Люксембург) отсече миналата неделя: "Националните икономики вече не съществуват". Изказването му бе по повод тревожните сигнали от Унгария и бе предупреждение към всички държави в ЕС, че могат да дестабилизират еврото, дори и без да членуват в еврозоната.

По тази причина финансовите министри на 27-те решиха във вторник да превърнат Евростат от регистратор на национални данни в нещо като



общ финансов ревизор



Въпросът е защо трябва да приложи новите си пълномощия най-напред върху България? Много просто: защото е най-лесна да послужи за назидателен пример поради прозрачните си лъжи и защото, като най-бедна, разобличаването й не е много рисково за общата стабилност. България няма да стане по-богата, като заблуждава себе си и другите. Проблемът й не е в методологията на статистиката, а в общата атмосфера на крадливост и лъжливост, възцарила се за 20 години преход. Неслучайно Националната агенция за приходите реши вчера да извърши повторна проверка на вече приключили 500 ревизии. Данъчните подозират, че ревизорите може да са се наговаряли с проверяваните срещу възнаграждение. След като сме стигнали до състояние да слагаме масово ревизори на ревизорите, излиза, че е по-добре да минем под прекия контрол на Брюксел.

Не е драма, че финансовият комисар Оли Рен се захваща с България. По-тревожно ще е, ако Дянков се е превърнал в бедствен фактор и по скалата на Брюксел.