Стресът на работното място в Европейския съюз е сериозен проблем както за работещите, така и за работодателите - в крайна сметка той рефлектира и върху качеството на работата. Световната финансова и икономическа криза изостри още повече проблема. Как обаче отделните страни в ЕС подхождат към решаването му?

Неотдавна британският в. "Индипендънт" публикува резултатите от проучването на благотворителната организация "Майнд" - горчивата констатация е, че заради стреса на работното място рекорден брой британци се оплакват от болести или пък напускат работа. Четвърт от 2050-те анкетирани служители и работници твърдят, че напускат работата заради ръководството, което не проявява подкрепа и разбиране, а 17% поради пренатоварване в работата. Близо 20% от анкетираните имат здравословни проблеми и си търсят друга работа заради неуправляемите нива на стреса.

Данните от изследването водят до извода, че стотици хиляди от 40-милионната работна сила във Великобритания са подложени на психически страдания като пряка последица от тежката гнетяща и потискаща работа, която трябва да вършат. Съответно мнозина напускат.

Гражданските сдружения, занимаващи се с психичното здраве и работната сила, призовават работодателите да станат "по-емоционално интелигентни" и да обърнат сериозно внимание към стреса на работното място и психичните смущения или заболявания на подчинените си, ако искат да им върви бизнесът.

Самата благотворителна организация "Майнд" вече започна 5-годишна кампания "Бизнесът да се загрижи" срещу негативните тенденции, свързани с работното място - грубиянщината, кавгаджийството, тормоза и неадекватните услуги за служещите. Кампанията започва успоредно с протичащата в момента друга кампания на организацията - "Време за промяна", която приключва догодина.

Пол Фармър, изпълнителният директор на "Майнд", заяви, че "психологичното благополучие трябва да стане корпоративен приоритет, доколкото нашите изследователи смятат, че хората, страдащи от стрес в работата, са много повече, отколкото се предполагаше".

"Искаме да предложим на работодателите подкрепа, така че да се притъпи проблемът с психичните заболявания", твърди Пол Фармър. Според него ползата ще бъде двустранна - както за служещите, така и за самия бизнес.

Според оценките приблизително 8 млн. души в трудоспособна възраст постоянно изпитват проблеми като депресия, страх, безпокойство, безсъние или алкохолна зависимост. Заради стреса и психичните заболявания всяка година се губят над половината от всичките работни дни.

Икономическите последици са недвусмислени - психичните заболявания костват на работодателите 26 млрд. паунда годишно (31.4 млрд. евро). Симптоми като лоша концентрация, ниска мотивация и умора водят до по-ниска производителност, която достига до две трети от тази сума, гласи проучване на Центъра за психично здраве "Сейнтсбъри".

Въпреки това голяма част от работодателите и ръководителите нямат никаква представа за психичното състояние на служителите си. Половината от тях изобщо не смятат, че подчинените им страдат от такива болести, показва проучване на благотворителния фонд "Шоу Траст".

Организацията "Майнд" се надява, че кампанията "Бизнесът да се загрижи" ще окуражи работодателите да станат по-съпричастни към проблема със стреса на работното място, така че в крайна сметка да се стигне до намаляване на разходите за тези болести. Няколко от най-големите компании като "Бритиш телеком" и застрахователя "Акса" дадоха подкрепата си. "Майнд" се надява, че това ще спомогне кампанията да достигне повратната точка, когато ще премахне последното голямо социално табу.

Като начало "Майнд" иска служещите да "удължат обедната почивка", за да балансират съотношението работа-почивка.



Всъщност причини за оптимизъм не липсват



Миналата година имаше много повече инициативи за поддържане на психическото здраве и в политиката по заетостта в сравнение с всяка друга година от това десетилетие. Въвеждането на здравни доклади за състоянието на служещите, новите здравни препоръки за средния бизнес и въведените стандарти за управлението на стреса бяха част от програмата на предишното лейбъристко правителство. Нейната цел е да помага на работещите да се справят с напрежението и високата натовареност, да запазят или пък да намерят друга работа. В същото време новото правителство заяви, че ще се фокусира върху подобряване на достъпа до психологически терапии.

"Тези нововъведения бяха широко приветствани, но изследванията трябва да установят тяхното отражение върху служещите, равнището на заболеваемостта и производителността", предупреди Хелън Локит, програмен директор на центъра "Сейнсбъри".

"Психичните разстройства засягат хора на всяко работно място. Всички работодатели се нуждаят от цялостна програма, която да предотвратява и да идентифицира болестите, а също да управлява психичното здраве на работното място. В това отношение ни трябват политики, обучение, но също голяма културна промяна", споделя Хелън Локит.

Впрочем Великобритания е в онази група страни, които предприемат мерки за психичното здраве на служителите си. Всеки случай това става ясно от проучването на Европейската агенция за безопасност и здраве при работа, извършено в 31 държави - 27-те страни-членки на ЕС, плюс Хърватия, Турция, Норвегия и Швейцария. Изследването е осъществено сред 28 649 мениджъри и 7226 служители в частни и държавни компании с щат най-малко от 10 служители.



Изводът от изследването е противоречив



От една страна, четирима от всеки петима работодатели в Европа (или 79%) изразяват тревога заради стреса на работното място. От друга страна обаче, само 26% от компаниите са задействали процедури за борба с тази опасност.

Като цяло европейските компании са ангажирани в областта на здравето и безопасността на работното място, има обаче различия в действията и мерките, които сякаш носят географски белег. С най-сериозни мерки в това отношение са северните страни Дания, Норвегия, Финландия и Швеция, а също Великобритания, Ирландия и Холандия. На обратния полюс са държавите от Южна Европа, новоприетите и страните-кандидатки.

Стресът на работното място, насилието и тормозът, които понякога водят до самоубийства, са част от т. нар. психосоциални рискове. Окуражаващо е, че съобразяването с тези рискове нараства. Но в същото време 42% от европейските работодатели смятат, че е по-трудно да се предприемат мерки по този въпрос в сравнение с други здравословни проблеми или с безопасността на труда.