Не съм от хората, които биха надценили ума на еврокомисар Оли Рен, но признавам, че с последния си набег с насочен пръст срещу България господинът надмина най-песимистичните ми очаквания. На пресконференция по повод среща на министрите на финансите комисарят с ресор икономика заяви - неясно от чие име: "Ние имахме някои опасения по отношение на статистическите резултати на България и обмисляме да изпратим наскоро мисия ... която има всички тези права да проверява". Така България бе поставена във фокуса на министерската среща, която обсъждаше пакета финансови реформи и която прие, че правомощията на Евростат трябва да бъдат разширени, за да има право не само да получава данни, но и да одитира националните статистически служби. Изводът, който веднага публикуваха всички медии, беше:



"Еврокомисията пипна и България в лъжа",



подобно на Гърция, чието ново правителство призна, че с години не само са фалшифицирани статистически данни, но и съзнателно са манипулирани финансовите потоци, за да се скрие бюджетният дефицит. Гърците даже наели водеща инвестиционна банка - "Голдман-Закс", да им дава акъл и да структурира сложни финансови продукти, с които падежът на текущи държавни задължения се прехвърля в бъдещето (т.е. дълг се замита временно под чергата). Брокерите на изнервения финансов пазар реагираха мигновено: веднага скочиха лихвите, при които банките приемат за размяна български държавен дълг. Цената на "българския риск" се изравни с румънския и надскочи унгарския. Ние трябва да си даваме ясна сметка



колко ни струват закачките



на господа европейските чиновници. За последната изява на комисар Рен имаме точни измервания на информационната агенция "Блумбърг". Лихвеният процент, по който инвеститори купуват български дълг, е нараснал с 32 базисни пункта (0.32%) до 2.16 процентни пункта над дохода по безрискови (американски, германски) ценни книжа. В момента за 100 евро дълг германците плащат около 33 цента годишна лихва. За същата сума ние трябва да платим 2.48 евро. Смятайте колко пъти по-скъпо е това. Раздумките на комисаря са оскъпили цената на дълга с толкова, колкото германците плащат за цяла година. Брутният дълг на България е 37 млрд. евро. Подмятанията на финландския мислител качват потенциалната издръжка на този дълг със 118.4 млн. годишно. Разбира се, ние няма да платим реално тази цена, защото поскъпването се отнася до новите заеми, които евентуално бихме взели в бъдеще при влошените условия. Но стресът няма да трае вечно, надутите от страх рискови надбавки ще паднат. По-лошият ефект за нас ще е



трудният приток на свежи пари



Веднага след изявленията на финландския комисар Рен на световните финансови пазари бяха разпространени поредни "анализи" на добре известния ни г-н Ларс Кристиянсен, шеф анализатор в копенхагенската Данске Банк. Тая Данске Банк щеше да пририта в кризата поради безбрежния си професионализъм в управлението на риска, но бе окъпана с парите на датския данъкоплатец и ще ни радва още с мъдри публикации. А споменатият г-н Ларс Кристиянсен е познат с това, че за последните 5 години фабрикува за България само най-потресаващи "анализи". И че никога досега не улучи нито една прогноза в тях. Последният му съвет към инвеститорите гласи: "Поради сериозността на ситуацията препоръчваме на инвеститорите да стоят далеч от източноевропейските пазари засега". Т.е. който има проекти и идеи - да почака, който няма - да бяга.



Кой ще плаща за лъжовните внушения



на европейски политици, чиновници и анализатори е видимо: всеки от нас, балканците. Не само българите, и румънците, и гърците, а отскоро и унгарците сме постоянно потърпевши от безотговорните приказки на господата. Добрата новина е, че напоследък лъжите се хващат бързо. Подмятанията на г-н Рен например бяха дезавуирани още на следващия ден. Първо се оказа, че мисията на Евростат нямало да е извънредният одит по новия, неизмислен още ред, а щяла да е редовен годишен обмен на информация. На второ място говорителят на негово превъзходителство обясни, че Еврокомисията и в частност



комисарят нямал никакви основания



(засега) да твърди, че българските статистически данни са манипулирани или фалшифицирани. Но те щели все пак да се проверят. Опасенията, за които казало евроначалството, се породили от намеренията на българския кабинет да актуализира бюджета и вместо действащия балансиран финансов план - да планира дефицит. (Т.е. тези опасения нямат нищо общо с лъжи, манипулация и фалшификация, какъвто бе настойчивият намек от предния ден. Опасения от дефицита, заложен в проекта за бюджетна актуализация, има всеки нормален икономист и у нас. Аз мисля, че за държава във валутен борд плановият дефицит трябва да е забранен.) И така, установи се, че нямало основания г-н Оли Рен да врътне звучен еврошамар на България, дежурното момче за бой в съюза. От това плесникът олекна ли? Що се отнася до лихвената надбавка за българския риск, тя наистина падна, след като се установи, че комисарят е опердашил България без знайно основание. Но за три дни спадна с по-малко от половината на скока. Щом шамар удари, тъй ехото заглъхва. Бавно. Лошото е, че засега нямаме защита срещу такива удари, а всеки според силата и желанието си може да ни плесне, без да носи никаква отговорност.