Краят на втория мандат се очертава като изключително труден за Георги Първанов. Ще трябва да съвместява социалноотговорната си президентска мисия с акушерството на неродения партиен Петко. Вече е ясно, че партия или движение на Първанов ще има, в момента текат неформални сондажи с малки политически сили и граждански организации. Бистри се идейната формула на проекта, както и начинът на ангажиране на Първанов.

Какъв точно продукт ще измисли мозъчният тръст край "Дондуков" 2 все още е енигма, но със сигурност той ще стъпи върху провалите на ГЕРБ. Там, където Бойко Борисов се спъва, Първанов ще изправя снага и ще сее надежди.

Проблемът ще дойде при по-мащабната идейна идентификация. Вероятно проектът няма да е просто ляв, а ще вкара послания за силна държава, изхождайки от убеждението на мислителите край него, че Първанов е добър държавник, надхвърлил левите рамки. И че нищо не трябва да се оставя на случайността /в смисъл на пазарната икономика/ - всичко трябва предварително да се регулира и канализира. Вероятно ще има и силно популистки уклон - и заради натрапеното убеждение, че само популист може да победи популист на избори, и защото през годините Първанов показа, че предпочита да оглави всякакви народни щения, колкото и безумни да са те, вместо да отстоява конструктивни, но непопулярни позиции.

Но поне на първо време



идеите няма да са толкова важни



Това ще е партия, чиято цел ще е да вземе властта след парламентарните избори, а преди това да разчупи монопола на ГЕРБ на местните. Власт се печели със спонсори, PR и задкулисие - те могат да компенсират оскъдицата в урните. След две-три години кризата ще е потопила България, а Първанов засега се очертава като единствената алтернатива на ГЕРБ. Това е трагедия за обществото, но е факт.

По-интересното е дали президентската партия по мащаби ще се превърне в ляв ГЕРБ. Във втори мощен полюс, който да промени задълго лявото, че и центъра. Дали този Отечествен фронт, който ще пропагандира спасението на България от хватката на Борисов, ще събере достатъчно привърженици и ще се превърне в нов символ на успешно партийно строителство.

На страната на Първанов са хитрост, опит, запазена медийна трибуна, интелектуалци, които ще преливат авторитет, и стари социалистически другари. Всичко това носи твърд електорат, който при всеобщо омерзение и избирателна умора води до много депутати в парламента. А риба най-добре се лови в мътна вода. Първанов ще сложи доста в тигана, ако се случи още една абсурдна трагедия - Борисов, натоварен от народа да реши проблемите на прехода чрез изпълнителната власт, атакува президентската. Тогава премиерът ще иска да става президент, президентът - премиер, и в тоталния цирк всички неудобства за Първанов, свързани с партийното строителство през неизтеклия му все още мандат, ще бъдат спестени. А и много ветропоказатели ще се ориентират към него, тъй както го направиха с Борисов.

Голямата беда за президента ще настане, ако Борисов реши докрай да е премиер. Тогава, колкото и остра да е кризата, Първанов ще влезе в конфликт с образа, който е изграждал и смята да лансира. Оставането му в политиката се крепи на идеята, че той като личност е надпартиен капитал, който нацията трябва да оползотвори.



Но как ще е независим и надпартиен, като прави партия?



Ако тя играе на местния вот, това означава да бъде промоцирана още тази есен. Ако се готви за редовни парламентарни избори, то загрявката й ще е твърде дълга. И ще прегрее, тъй като почна още 2006 г. с проваления комитет "Съзидание". Майсторът на словото Борисов, който и без това си търси оправдания и врагове, ще попилее без проблем Първанов.

Организационно и концептуално партийният проект на президента трябва да е антипод на ГЕРБ - Първанов да блести на фона на зацапания Борисов. Но как ще стане, след като премиерът е много по-ловък манипулатор? Сблъсъците между двамата са виагра за втория, тъй като Първанов е сив, сух, скучен, омръзнал и дискредитиран. Какво ново може да предложи, пък и кой ли ще го хареса? Как проектът му ще е антипод на ГЕРБ, при положение че се прави единствено заради неговото оцеляване?

През 2001 г. Първанов успя мажоритарно срещу Петър Стоянов благодарение на разбитите десни гласове и подкрепата на ДПС. Занапред ДПС може да помага само коалиционно на партията му, а разбити ще са левите гласове. Преизбирането му през 2006 г. стана с голям центристки вот, но при липсата на читави алтернативи. Заблуда е, че Първанов може да задържи институционалния си рейтинг след мандата. А има и още един важен момент - президентската партия може да задейства огромен протестен вот. Дори леви избиратели не искат бащата на тройната коалиция да се върне на бял кон. Умна и обединена десница лесно би маргинализирала проекта.



Най-ключови за Първанов ще са взаимоотношенията с БСП



Петър Стоянов и Желю Желев се провалиха, когато решиха да се еманципират от партиите си. Ръководният апарат на БСП ще трябва да бъде убеден, че президентската формация е за добро. Което е трудно предвид сложните вътрешни взаимоотношения. Румен Петков може и да вижда в президента човека, който ще измъкне БСП от окопа, но Румен Овчаров наскоро предизвикателно попита кой другар внушаваше на БСП, че РЗС ще й е от полза на изборите. Първанов не си призна. Но ще му е много трудно да убеди БСП, че неговото политическо творение може да й е от полза, въпреки че къса жив електорат от нея.

При всички случаи президентският проект и БСП ще поделят левите избиратели. А центристки, или колебаещи се, вербувани от "харизмата на Първанов", са просто химера. Така че партията на Първанов може и да заприлича на ГЕРБ идейно - това не е толкова сложно. Но едва ли ще повтори възхода му като електорален феномен.