Абсолютна немарливост и безхаберие. Така са действали двамата подсъдими за жестоката катастрофа под Бакаджика, при която на 28 май м.г. загинаха 18 души, премазани до неузнаваемост, а други 6 пострадаха сериозно. Най-младата жертва бе на 16 години. Тежката катастрофа почерни националния тракийски събор и храмовия празник на манастира "Свети Спас". Заради инцидента бе обявен национален траур.

Фактите по делото, анализирани в мотивите на съда за поставените присъди, показват пълното нехайство на контролните органи и как шофьорът и собственикът на злополучния автобус далеч не са единствените отговорни.

Петранка Жекова от Окръжния съд в Ямбол постанови 13-годишни присъди за собственика на автобуса Слави Славов и шофьора Господин Господинов. Те са обвинени за особено тежък случай на причиняване на смърт по непредпазливост на повече от едно лице, за което Наказателният кодекс предвижда между 5 и 15 години затвор. 15 години шофьорът ще е и без книжка. Съдът не прие, че при катастрофата Господинов не е бил в пияно състояние, както твърди обвинителният акт. Прокурорът пледира за максимални присъди и дори настоя тази на Славов да бъде завишена с ?, каквато възможност дава наказателният закон.

А ето



как са се развили събитията



според мотивите на съдия Жекова, с които "Сега" разполага.

Лицензът на Славов за превоз на пътници от министъра на транспорта е от 17 април 2008 г. Валиден е за 5 години. Като едноличен търговец той притежава два автобуса "Сетра" и "Чавдар" (произведен през 1988 г., с който става катастрофата) и един микробус. Държи ги в гимназията по земеделие в Ямбол, където работи като механик.

При получаване на лиценза Славов е трябвало да докаже, че е създал условия да организира медицински преглед на шофьорите и техническа проверка на автомобилите преди пътуванията. Затова той помолил свой познат - С. И. (всички имена в мотивите са изписани само с инициали, бел.авт.), компетентен за международен превоз на пътници, да подпишат фиктивен договор. С него С.И. се задължавал всеки ден преди пътувания да прави преглед на автобусите. Свидетелят обаче разказва, че не е ходил във фирмата на подсъдимия и никога не е правил прегледи.

Пред автомобилната администрация Славов е представил и договор от 6 февруари 2008 г. с фелдшерката Н. К. за предпътен медицински преглед. Според графологичната експертиза обаче подписът, сложен срещу името на Н. К., не е нейният. Жената никога не е преглеждала шофьорите във фирмата на Славов.

Всъщност собственикът на фирмата е бил единственият, който се е занимавал с поддръжката на автобусите. В деня на катастрофата "Чавдарът" е с неправилно монтирани различни марки гуми на задната ос, а предните са износени. Ръчната спирачка не функционира, както и крачната спирачка за задната ос, защото в тръбопровода към задното ляво колело е поставена монета, прекъсваща притока на въздух. Така ефективността на крачната спирачка е 23% при нормативно изисквани 48%. По наслояването на прах, масло и корозия по повърхността на детайлите на спирачните механизми експертите са определили, че върху тях не е въздействано повече от 6 месеца. Т.е.



рейсът е бил неизправен поне половин година



преди фаталния Спасовден. Протоколът за технически преглед, издаден от "Великов Савов и Ко" ООД - Елхово, от 12 май 2009 г., обаче пише друго - автобусът е технически изправен.

От ръководството на Дома за стари хора "Св. Архангел Михаил" в Ямбол поискали от Славов да превози група възрастни хора до Бакаджика за събора. Той се съгласил, но тъй като за 27 и 28 май имал и ангажимент за превоз на ученици от ОУ "Климент Охридски" до Старозагорските минерални бани и обратно, решил да потърси втори шофьор за "Чавдара". Едновременно с това Славов изпълнявал и договора си от 1 септември 2008 г. с детската градина "Славейче".

Славов първо помолил В.И.- собственик на фирма за превоз на пътници, да му отстъпи шофьор за два дни. Той обаче отказал, защото нямал свободни. В разговора подсъдимият споделил, че има проблем със спирачния педал на автобуса и че ще ходи да вземе гумичка, за да го ремонтира.

След отказа на В.И. на 25 май 2009 г. вечерта Славов се свързал с Господинов, за когото знаел, че е пенсиониран автобусен шофьор. Обяснил му спецификите за управлението на "Чавдара". Не му поискал нито книжката, нито удостоверение за психологическа годност.

Шофьорът трябвало да направи два курса - в 7.30 ч. да вземе децата от жк "Бенковски", за да ги закара на градина, а в 17.30 ч. - обратно. На следващия ден освен тези два курса Господинов трябвало да вземе групата от старческия дом и да ги закара до Бакаджика и обратно. Шофьорът направил пробно кормуване и се съгласил. Договор обаче не бил подписан.

На 28 май Господинов взема автобуса от двора на гимназията



Никой не проверява техническото му състояние,



нито някой преглежда шофьора. Химическата експертиза е изчислила, че в 8 ч. в кръвта му има 0.66 промила алкохол при допустими от НК 0.5. Към момента на катастрофата обаче те са вече 0.44.

В 7.30 шофьорът откарва децата и час по-късно отива да вземе и възрастните. Около 8.45 ч. 16 от тях и две социални работнички потеглят на фаталното си пътуване.

На паркинга зад хижа "Дружба" има открита сцена за събора. По инструкции на МВР дотам могат да се качват само автобуси на участващи фолклорни групи и такива, които превозват възрастни и хора с увреждания. Когато автобусът пристига към 9.30 ч., е пропуснат да разтовари пътниците на обръщалото зад хижата. В участъка от първия разклон, където се намира полицейският пост, към хижата вече има стотици участници и зрители. На тревата покрай платното има сергии.

Подсъдимият подминава хижата, но няма как да обърне на паркинга заради паркираните автомобили и друг автобус. Затова Георгиев решава да направи маневрата на върха до паметника. Като стига до него, той завива надясно, изминава няколко метра на заден ход и потегля направо по наклонения участък. Около 70 метра по-надолу преодолява първия остър ляв завой със съобразена скорост. Заради големия наклон и невключената моторна спирачка обаче скоростта на автобуса започва да нараства. Георгиев безрезултатно се опитал да спре, като натискал педала. Когато видял, че това не помага, Господинов се опитал да превключи скоростите, но и това не станало. През това време рейсът набира скорост, която стигнала до около 57 км/ч, и помита хора и сергии. Около 450 м от паметника, като видял, че не може да го спре по друг начин, шофьорът насочил рейса към дърветата, опитвайки се да избегне множеството.

В мотивите си съдията подчертава, че не само престъплението е с изключително висока степен на обществена опасност, но с такава е и самият Славов. Аргументите -



години наред той е подхождал изключително небрежно



и формално към задълженията си при превоза на пътници. "Установи се, че още при получаването на лиценза за превозвач е действал със съзнанието, че не следва да изпълнява законовите изисквания, сключвайки фиктивен договор с механик и представяйки в автомобилната инспекция неистински договор с медицинско лице", пише съдията. Тя подчертава, че Славов е бил изключително небрежен и при наемането на шофьора, още повече че той е бил ангажиран да превозва и деца. При това техническите проблеми на автобуса не са се появили непосредствено преди произшествието, а поне 6 месеца по-рано. "Подсъдимият Славов като лицензиран превозвач на пътници е изключително опасен за обществото", заключва съдията. От обясненията му става ясно, че той познава законовите норми за превозваческата дейност, но умишлено ги пренебрегва с мотива, че и досега е работел по същия начин или че и другите превозвачи работят като него.

Подобни аргументи съдия Жекова излага и за обществената опасност на шофьора Господинов - нарушил е закона за движение по пътищата, подходил е изключително лекомислено, като е бил наясно, че формално няма право да превозва пътници. От обясненията му обаче става ясно, че го е правил и преди инцидента.

Присъдата не е окончателна и тепърва по казуса ще се произнасят още две инстанции - Апелативният съд в Бургас и Върховният касационен съд. Съдебните битки пред горните инстанции винаги са по-спокойни и не толкова емоционални. Ако съдия Жекова си е свършила качествено работата обаче, фактите би трябвало да остават същите и за горните инстанции.