|
| Рисунка от съдебното заседание във федерален съд в Манхатън от 28 юни на 5-ма от арестуваните 10 руски шпиони - отляво надясно Ана Чапман, Вики Пелаес, Синтия Мърфи, Ричард Мърфи и Хуан Лазаро. |
Руският външен министър Сергей Лавров каза, че арестът на предполагаемите нелегални руски агенти е станал в "момент, избран с особено изящество". Естествено, това е сарказъм. И трябва да се признае, че в случая сарказмът е попадение в "десятката".
В 37-страничното американското обвинение се посочва, че "нелегалните агенти" са действали в САЩ от 90-те години, като осем години са били следени. Според бившия директор на Федералната служба за сигурност Николай Ковальов цялата история би трябвало да предизвика "омировски смях". Но едва ли ще стане така.
Ние не може да преценим доколко обосновани или нелепи са повдигнатите обвинения - делото е твърде мътно и дори не е напълно шпионско. Все пак арестуваните са обвинени не в шпионаж, а в "сговор за действия в качеството на нерегистрирани агенти на чужда държава" и в пране на пари. Ясно е обаче едно и то се потвърждава от многобройните коментари в чуждестранната преса - "особено изящният момент" от диалога между Медведев и Обама, избран за провеждането на операцията, е насочен срещу декларираната от президента на САЩ политика на "презареждане".
ФБР заявява, че не можело да постъпи иначе, защото се страхувало, че разработваните от него персони можели да избягат - веднага или след години... Но в репортажите на американските медии се изтъква, че шпионите са били изненадани и това прави не съвсем убедителни обясненията на служителите на ФБР.
За сметка на това обаче операцията на американските специални служби се вписва добре на фона на многобройните публикации, появили се преди и по време на преговорите между двамата президенти. Бившият зам. държавен секретар Кил Холмс в своята колонка в известния с връзките си "в компетентните кръгове" вестник "Вашингтон таймс" се учудва как в администрацията на Обама се намират хора, които предлагат "да се даде на Русия каквото тя иска и да се приключи веднъж завинаги". Това, разбира се, е вестник с определена редакционна политика. Но и далеч по-балансираното сп. "Нюзуик" написа, че "рестартирането" се реализира изключително само с отстъпки от страна на Обама.
Естествено, вътрешна работа на американците е да критикуват или да приветстват политиката на президента си спрямо Русия. Но е ясно, че набира сила опозицията срещу Обама, който се намира в сложно положение заради икономическите проблеми и водените от САЩ две войни. И този ефект може да даде своето отражение на междинните избори за Конгрес през есента.
В САЩ има напълно формирани политически групировки, които твърдо се противопоставят на външната политика на сегашната администрация. По интересуващия ни въпрос тяхната позиция е еднозначна - Русия е органичен враг, противник, с когото може и трябва да се води игра, често прагматична (особено когато те самите са влизали в администрацията при Буш-младши), но никога и нищо да не бъде "рестартирано". Тези среди не трябва да бъдат наричани дори "правилни" консерватори, доколкото последните традиционно се обявяват за изолационизъм, поради което капитулираха, защото в съвременния свят технически е невъзможно да се придържаш към изолационизма. Докато неоконсерваторите, напротив, са месиански настроени експанзионисти. Тях операцията на ФБР ги устройва идеално.
Важно е, че "нашите врагове" в САЩ имат "свои врагове" в Русия - влиятелни и многобройни, които дирижират работата на нашите спецслужби, а и не само на тях. И двата лагера са в отлична хармония - няма по-добро взаимно разбиране от прагматични и целеустремени противници. И макар че ще скърбят за загубените "нерегистрираните агенти", като цяло скандалът за тях е полезен по същите тези причини.
Това впрочем не са "партии на войната" в двете държави, а "партии на враждебността". Става ясно, че те разполагат с достатъчно разнообразни ресурси, за да удържат външната политика в приемливи за тях рамки, дори ако действащият президент се опитва да се измъкне от тези рамки.
И трябва да стане нещо по-значително от приятелската закуска в заведението за бързо хранене и от общуването в "Туитър", за да бъде разклатено влиянието на "партията на враждата".
Конспирация
Историята с руските агенти прилича на глупава шега
Залогът в битката на тихия фронт е Иран
Само руснаците изглежда не са разбрали, че Студената война е свършила. Десетте смятани за руски агенти, работещи под прикритие, които бяха арестувани, вероятно са повече от всички шпиони, които са били в САЩ през 50-те години, когато съществуваше реална опасност от избухването на война между САЩ и Русия. (11-и заподозрян бе задържан в Кипър, но по-късно бе освободен под гаранция.) Само можем да се чудим къде им е бил акълът на руснаците да изхарчат десетки милиони долари, колкото струва една такава шпионска мрежа. Дали пък не подготвят нова Студена война?
Друго странно нещо е, че заподозрените руски агенти изглежда са били натъпкани с шпионско оборудване от Студената война - шифрограми, "пощенски кутии" и куфарчета с пари. Да пътуваш до Европа веднъж месечно, за да се срещнеш с водещия офицер? Отгоре на всичко имаше и комична небрежност при осъществяването на цялата операция. В един момент работещ под прикритие агент на ФБР се представя на една от заподозрените, като твърди, че е заместник на водещия й офицер. Руската "агентка" не само се връзва на това, но и не забелязва, че след срещата я следят още агенти на ФБР под прикритие до магазин на "Веризън", където тя си купува предплатена телефонна карта. След това изхвърля торбичката от "Веризън" в кош за боклук с касовата бележка в нея. Името върху нея е Айрин Куцов, а не американският псевдоним, който тя е използвала, докато е в САЩ. И адрес "Фейк стрийт" № 99 ("Фалшива улица"). Всъщност заподозрените не са обвинени в шпионаж, а в нещо много по-безславно - заговор да действат като чуждестранни агенти без разрешение и за пране на пари. Москва определи обвиненията като безпочвени.
Ние можем да се изсмеем на тази зле скалъпена версия на филма "Умирай умно", но тревожно е предположението, че руското разузнаване не е пораснало изобщо след разпадането на Съветския съюз през 1991 г. А това вероятно се отнася и за Кремъл. Разгледайте само "задачите", които руските шпиони е трябвало да изпълняват - например разкриването на "тайната" политика на Америка спрямо Иран. Нима Кремъл не е разбрал, че дори при администрацията на Обама това бихме могли да го установим от страниците на "Уолстрийт джърнъл" или от конференциите, спонсорирани от Института "Американ Ентърпрайз"? Или пък не се прицелят в ръководството на ЦРУ? Нямаше ли да излезе доста по-евтино на Москва да си открие сметка в "Амазон" и да започне да изкупува мемоари, написани от бивши агенти на ЦРУ? За разлика от Русия, ЦРУ почти поощрява агентите си да пишат какво искат за ръководството си - и добро, и лошо.
Притеснителното във връзка с тия арести е, че Русия допуска, че все още играем Голямата игра на места като Афганистан и Ирак, и очевидно вярва, че всяка печалба се компенсира с равностойна загуба. Дали Русия смята, че ако САЩ по чудо успеят да стабилизират Афганистан и назначат правителство, което е приятелски настроено към Запада, то Москва ще загуби от това по един или друг начин?
Всъщност залогът е Иран. За нещастие Русия не разбира, че ние безусловно се нуждаем от нея като пълноправен съюзник в контролирането на тази държава. Ако Русия, все още действайки като по време на Студена война, си мисли, че може да превърне Иран в постоянен трън в очите ни в Близкия изток, това може да доведе до катастрофа, от която и те, и ние ще пострадаме. Остава да се надяваме, че само руското разузнаване не е в крак със съвременността. А не Кремъл.
Ако бях на мястото на президента Обама, бързо бих натоварил заподозрените агенти за Москва с бутилка шампанско в ръка. И за десерт - бих изпратил държавния секретар да запита какво Кремъл не знае, а би искал да знае за САЩ.
----------------
* Робърт Баер е бивш полеви офицер на ЦРУ в Близкия изток. Той е колумнист на сп. "Тайм" по въпросите на разузнаването и автор на книгите See No Evil и The Devil We Know: Dealing With The Iranian Superpower.
Друго странно нещо е, че заподозрените руски агенти изглежда са били натъпкани с шпионско оборудване от Студената война - шифрограми, "пощенски кутии" и куфарчета с пари. Да пътуваш до Европа веднъж месечно, за да се срещнеш с водещия офицер? Отгоре на всичко имаше и комична небрежност при осъществяването на цялата операция. В един момент работещ под прикритие агент на ФБР се представя на една от заподозрените, като твърди, че е заместник на водещия й офицер. Руската "агентка" не само се връзва на това, но и не забелязва, че след срещата я следят още агенти на ФБР под прикритие до магазин на "Веризън", където тя си купува предплатена телефонна карта. След това изхвърля торбичката от "Веризън" в кош за боклук с касовата бележка в нея. Името върху нея е Айрин Куцов, а не американският псевдоним, който тя е използвала, докато е в САЩ. И адрес "Фейк стрийт" № 99 ("Фалшива улица"). Всъщност заподозрените не са обвинени в шпионаж, а в нещо много по-безславно - заговор да действат като чуждестранни агенти без разрешение и за пране на пари. Москва определи обвиненията като безпочвени.
Ние можем да се изсмеем на тази зле скалъпена версия на филма "Умирай умно", но тревожно е предположението, че руското разузнаване не е пораснало изобщо след разпадането на Съветския съюз през 1991 г. А това вероятно се отнася и за Кремъл. Разгледайте само "задачите", които руските шпиони е трябвало да изпълняват - например разкриването на "тайната" политика на Америка спрямо Иран. Нима Кремъл не е разбрал, че дори при администрацията на Обама това бихме могли да го установим от страниците на "Уолстрийт джърнъл" или от конференциите, спонсорирани от Института "Американ Ентърпрайз"? Или пък не се прицелят в ръководството на ЦРУ? Нямаше ли да излезе доста по-евтино на Москва да си открие сметка в "Амазон" и да започне да изкупува мемоари, написани от бивши агенти на ЦРУ? За разлика от Русия, ЦРУ почти поощрява агентите си да пишат какво искат за ръководството си - и добро, и лошо.
Притеснителното във връзка с тия арести е, че Русия допуска, че все още играем Голямата игра на места като Афганистан и Ирак, и очевидно вярва, че всяка печалба се компенсира с равностойна загуба. Дали Русия смята, че ако САЩ по чудо успеят да стабилизират Афганистан и назначат правителство, което е приятелски настроено към Запада, то Москва ще загуби от това по един или друг начин?
Всъщност залогът е Иран. За нещастие Русия не разбира, че ние безусловно се нуждаем от нея като пълноправен съюзник в контролирането на тази държава. Ако Русия, все още действайки като по време на Студена война, си мисли, че може да превърне Иран в постоянен трън в очите ни в Близкия изток, това може да доведе до катастрофа, от която и те, и ние ще пострадаме. Остава да се надяваме, че само руското разузнаване не е в крак със съвременността. А не Кремъл.
Ако бях на мястото на президента Обама, бързо бих натоварил заподозрените агенти за Москва с бутилка шампанско в ръка. И за десерт - бих изпратил държавния секретар да запита какво Кремъл не знае, а би искал да знае за САЩ.
----------------
* Робърт Баер е бивш полеви офицер на ЦРУ в Близкия изток. Той е колумнист на сп. "Тайм" по въпросите на разузнаването и автор на книгите See No Evil и The Devil We Know: Dealing With The Iranian Superpower.
Не ревете , европци . Сичкият цирк е заради дървоглавите мириканци - да ги сбъркат към целта на конспирацията и не я досети врага ... 
