Изненада! ДСБ и БСП дружно се обединиха срещу ГЕРБ и скочиха срещу лобистки промени в земеделските закони. Сетиха се за конституцията, за неприкосновеността на частната собственост и попитаха откъде накъде собствениците на ниви ще бъдат задължавани първо да предлагат за продан земята си на арендаторите и да чакат отказ, за да могат да я предложат на други купувачи. Сини и червени видяха лобито на арендаторите и в намеренията на ГЕРБ-ерите да забранят поникването на слънчеви и вятърни централи върху най-плодородната земеделска земя. И това било лобизъм.

На пръв поглед подобни действия на двете партии биха били похвални, стига от тях



да не лъхаше ударна доза популизъм



и да не личи абсурдна амнезия за това как само допреди месеци точно БСП прекрояваше същите земеделските закони. Ситуацията сега е все едно, че същите лобисти викат: "Бойко, спри лобистите!"

Няма и грам съмнение, че привилегията арендаторите първи да купуват земя е не само грубо посегателство върху правата на собствениците, погазване на конституцията, но и със сигурност би унищожила конкуренцията на пазара на земя. Затова съмненията, че депутатите на ГЕРБ Десислава Танева, Димитър Аврамов и Стоян Гюзелев лобират в полза на арендаторите с тази си поправка, са направо очевадни. На практика печеливши ще се окажат членовете на Националната асоциация на зърнопроизводителите, която е приютила всички големи наематели на земи и не крие, че е автор на тази поправка.

Големият въпрос обаче е грижата за правата на собствениците ли движи невижданата активност на депутатите от БСП и "Синята коалиция"? Не бива да се забравя, че спорният текст освен че дава привилегии на наемателите, ограничава сделките със земя на друг мощен играч на този пазар - едрите фондове, специализирани в изкупуване на земи. Ако поправката бъде приета, тези фондове ще са в ущърб, защото се явяват втори по ред купувач и за тях остават нивите, които арендаторите не са харесали. А надигането на депутатите на БСП и "Синята коалиция" се случи месец след като Асоциацията на фондовете започна битка за отпадане на спорния текст и изпрати декларация до всички партии в парламента. Фондовете дори призоваха всички собственици да не сключват дългосрочни договори с арендаторите, за да не паднат в капана и да не станат зависими от арендаторите. Предложението на ГЕРБ уточнява, че арендаторите ще имат правото на първи купувач, ако имат договор със собственика за поне 5 години.

Дори председателят на парламента



Цецка Цачева разбра в какво се състои спорът



и неслучайно вчера попита от трибуната противниците на законовите поправки: "Вие, които не приемате законопроектите на ГЕРБ, кои собственици на земеделски земи защитавате - онези, които имат по 10, 15, 30, 100 дка или юридическите лица, които притежават над 5000 дка?". Или с други думи "На чия страна сте - на бедните селяни или на фондовете, които искат бързо да разраснат земите си?".

Най-нелепо обаче е лицемерието и амнезията на червените. Преди ден експремиерът Сергей Станишев отсече, че сме свидетели на "насилствено окрупняване, нарушаване на конституционното право на неприкосновеността на частната собственост, с което се обслужват големите арендатори, близки до управляващите". Бившият премиер обаче забрави, че същата тази привилегия за арендаторите за първи път влезе в закона преди 2 години по предложение на неговия съпартиец, бивш шеф на аграрната комисия и настоящ посланик в Баку Васил Калинов. Даже тогава в закона нямаше краен срок, в който арендаторът трябва да приеме или откаже предложената му земя - на практика той можеше вечно да мотае собственика и да го изнудва да свали цената. В резултат на това пазарът на земя бе напълно блокиран. През пролетта на 2009 г. фондовете успяха с помощта на жълтия депутат Пламен Моллов да премахнат този текст от закона. В сегашното предложение на ГЕРБ поне има едномесечен срок, в който арендаторът трябва да каже дали ще купува, т.е. мярката няма да има сериозни последици.

Сблъсък на лобита се крие и зад скандала да има ли ВЕИ-та в най-плодородните земи, или не. От едната страна на барикадата отново са зърнопроизводителите, в чиито ниви мнозина искат да построят вятърни централи, а от другата - стотиците фирми, които сънуват космическите печалби от този вид дейност. Към тях бързо започнаха да се присламчват и фондовете за земя. Далеч по-интересно е обаче, че тези



две лобита се сблъскаха и сред самите министри



в кабинета "Борисов". Категорична забрана ВЕИ да се строят на най-плодородната земя се опита да въведе зам.-земеделският министър Преслав Борисов, който се прости с поста си и бе нарочен за най-големия лобист на зърнопроизводителите. Замислената забрана обаче така или иначе се пропука - през кабинета мина текст, който предвижда изключение от пълната забрана, ако земята попада в специална карта, изготвяна от енергийното министерство. Никой не е виждал тази карта досега - тя тепърва ще се прави. Но не бива да се забравя, двама от заместниците на министър Трайчо Трайков, преди да влязат във властта имаха участия или бяха свързани с фирми за ВЕИ - Евгени Ангелов и настоящата шефка на БЕХ Мая Христова.

И когато тази "забрана" най-после стигна до парламента, там се вдига пушилка, че това пречело на свободната инициатива и премиерът трябвало спешно да се намеси и да махне забраната.

Ако Сергей Станишев и Мартин Димитров наистина милеят за частната инициатива, нека да накарат



Бойко Борисов да върне други лобистки закони,



вече приети на второ четене, които наистина узаконяват заграбването на чужди земи. Само преди няколко месеца по инициатива на същото трио Десислава Танева, Димитър Аврамов, Стоян Гюзелев бе прието чужди ниви да се раздават "пропорционално" на едрите арендатори, ако собствениците им не са декларирали, че ще ги обработват, и са ги оставили да пустеят. "Пропорционалното" разпределение на чуждата земя означава, че всеки арендатор получава парче от пустеещата земя в зависимост от това колко едър е, без дори да уведомява собственика.

Мартин Димитров пък да вземе да си спомни какво направи тройната коалиция за т.нар. доброволна комасация. В закона продължава да си стои скандален текст, който дава възможност на собствениците, работещи едва 10% от земята в дадено землище, да пренареждат цялата земя стига да получат благословия от земеделския министър. Тази поправка бе вкарана в закона преди година по предложение на асоциацията на големите фондове за земя чрез депутатите Пламен Моллов и Ангел Тюркеджиев от НДСВ. Да не би това да е пазарно?

А какво да кажем за замените? Всички в парламента мълчат и сякаш никой не вижда, че депутатът на ГЕРБ Любен Татарски възражда отново спорните замени на земи и гори, с чието громене ГЕРБ трупаше дивиденти преди изборите. Татарски предлага инвеститори да си избират държавни или общински терени и да получават предварително съгласие от министъра на земеделието или от съответния кмет, че могат да променят статута им, т.е. да ги превърнат в строителни площадки. След като инвеститорът за своя сметка промени статута на земята, общината или държавата могат да му я "продадат, заменят или да учредят ограничени вещни права". Толкова ли никой от народните избраници не вижда нищо нередно в тези текстове, вкарани в същия закон, по който сега вдигат такъв шум?