|
| Стамен Тасев |
- Г-н Тасев, вашата идея за забрана на плащането на по-едри суми в брой си пробива път, макар и трудно - НАП вече е подготвила проект, според който плащания над 5000 лв. трябва да се правят само по банков път. Какъв е смисълът на това ограничение?
- Готвим конференция "Електронните разплащания срещу сивия бизнес", която много ясно ще отговори на вашия въпрос. Забраната на кешовите плащания няма да има мигновен ефект и няма да реши всички проблеми, но ще осигури повече прозрачност в икономическата активност на граждани и фирми. Тя ще даде и допълнителен инструмент в ръцете на органите, които се борят срещу прането на пари, корупцията, организираната престъпност, избягването на данъци.
- Само че има едно много голямо "но". Няма съмнение, че задължителното плащане по банков път ще гарантира повече прозрачност и проследимост на финансовите потоци. То обаче не се радва на широка подкрепа заради високите банкови такси у нас.
- Забележката ви е напълно основателна. Банките би трябвало да реагират адекватно. След като се прокарват мерки, които ще вкарат допълнителен и значителен ресурс в каналите на банковото обращение, банките би трябвало да променят тарифите си. Наскоро шефът на Асоциацията на потребителите Богомил Николов ми показа бележка как за 200 лв. превод една банка му е взела 20 лв. такса. Аз си спомням как, когато ме освободиха от МФ, ми преведоха няколко заплати накуп, а когато поисках да си ги изтегля, банката ми взе над 20 лева и ме накара да пиша декларация за произход на средствата - преведени от министерството, нали разбирате колко е абсурдно. Както са абсурдни и таксите, които банките събират за броене на пари.
Така че мярката за ограничаване на кешовите сделки трябва да върви ръка за ръка с ограничаване на таксите и комисионите на банките.
- А разумно ли е предложението на "Атака" за таван на лихвите, или по-точно за регулиран от БНБ марж между лихвите по заемите и по спестяванията?
- Държавата би могла да спуска тавани и ограничения, ако банките бяха държавни. Не е редно, още повече че в България има 30 банки и всяка административна намеса би означавала ограничаване на конкуренцията между тях.
- От много време се говори за едни тайнствени дискове с банкови сметки в швейцарски банки, които Германия купи на черно и в които май имало данни и за български милионери. Очаквате ли интересни разкрития оттам?
- Не знам нищо по въпроса. Но съм убеден, че вместо да се борим с швейцарските банкови тайни, можем да свършим реална работа вкъщи. Навремето участвах в писането на ПМС № 200 за данъчната администрация. Още тогава настоявах за пълна прозрачност на данъчните задължения на фирмите. Бе изключително важно, но не се случи. Абсолютизирането на данъчната, митническата и др. тайни, псевдоразбирането за демократичните права и свободи доведе дотам, че се облагодетелстваха престъпниците, а не честните предприемачи.
- Как си представяте тази пълна прозрачност?
- Представете си два съседни хотела на морето. И двата нощем светят, паркингите им са пълни. Само че единият крие обороти, не внася курортни такси, плаща по двукомпонентната система на персонала - тоест по ведомост хората взимат минималната заплата, а останалото се дава на ръка, спестяват се социални осигуровки и данък върху доходите. Всичко това ще лъсне, ако общината просто публикува на сайта си или на входа си регистър на платените курортни такси. Тогава ще се види, че единият обект е внесъл примерно 400 хиляди лева за нощувки, а друг - 20 пъти по-малко. Явно вторият лъже.
В Дания и Холандия неизрядните платци ги публикуват по вестници и списания, показват ги по телевизията. У нас данъчната тайна е по-пазена от националната сигурност. Въпреки че, който иска, се сдобива с всякакви информация - плаща 100 лева и се сдобива с желаната база данни - от статистиката, от Търговския регистър, от кадастъра.
- Говорите за повече прозрачност, но бизнесът и сега се оплаква - успешни предприемачи предпочитат да платят глоба и да не публикуват финансовите си отчети в Търговския регистър, защото се притесняват, че ще станат мишена на рекетьори или на банда за отвличания?
- Притесняват се? А публичните компании, които се търгуват на борсата, какво да правят, и те ли да засекретят финансовите си резултати? Рекетьорите се ориентират по-добре по лъскавите коли и по палатите, в които живеят техните обекти, не е необходимо да четат финансови отчети.
Обществото има право да знае какъв е приносът на фирмите. А и вие знаете, че почтените компании сами съобщават какви данъци плащат. Ако тези данни се публикуват, лесно ще се види как в един бранш фирми с еднакви мащаби показват твърде различни резултати. От години в млечния бранш... хлебарите се нападат кой плащал данъци, кой бил в сенчестия сектор. Като се знае кой колко произвежда и като е видно кой какви данъци плаща, самият бранш ще поиска НАП да провери онези, които очевидно лъжат.
- Заговори се, че може да се наложи увеличение на ставката или отмяна на плоския данък?
- Ще бъде голяма грешка. Ако финансовият министър Симеон Дянков го допусне, значи не е наясно с манталитета на българския данъкоплатец. Утрояването на ставката няма да вкара тройно повече приходи в бюджета. И утрояването на броя на данъчните инспектори няма да утрои приходите. Приходите ще бъдат утроени тогава, когато се създадат обществена нетърпимост към данъчните нарушения и желание у масовия данъкоплатец да дава своя принос към бюджета. Затова е добре да се търсят стимули за съвестните данъкоплатци.
Например аз бих бил много доволен, ако знам, че като си плащам местните данъци и такси, 1/10 от тях ще отидат в моя район за улично осветление, за дупки, тротоари, за парково пространство или за детски ясли. Данъкоплатецът трябва да бъде заинтересован по някакъв начин и това може да стане с повече прозрачност за харченето на неговите средства. Иначе хората мислят, че парите им отиват основно за големи заплати на чиновниците и, естествено, не са щастливи да внасят данъци. Нека да видим кой колко взима - заплати, хонорари, възнаграждения от бордове, доходи от наеми и рента. Добре, разбрахме кои политици са били ченгета, по-важно е да разберем какви са им доходите.
- Е, в това отношение има известно подобрение. Политици, магистрати, висши чиновници подават декларации в Сметната палата и те са публични, има и декларации по Закона за конфликт на интереси.
- Да, но няма единен регистър, където всичко да е проверимо. Вие знаете ли колко взимат депутатите - на сайта на Народното събрание пише ли какви са им заплатите?
- Заплатите са най-прозрачната част. Големите тайни са допълнителните пари, които депутати, министри и администрацията взимат - бонуси, надбавки, заплащане за участия в разни комисии и съвети.
- За това говоря. Интересно е и какви безотчетни пари взимат. В Англия накараха британските депутати за всеки разход над 5 лири да представят документ. Не знам дали си спомняте как шефът на финландската полиция преди 2 години си подаде оставката, защото фоторепортер го щракна как качва личен багаж в служебната си кола. Кога ще ги стигнем финландците?!
Наскоро ми беше на гости една американска съдийка. Показах й сградата на нашето Народно събрание и й казах - ето тук се коват българските закони, а тя видя 20 м по-нататък как същите закони се нарушават - паркирани по алеите и тротоарите наоколо коли заприщват пътя на пешеходците, а депутати и охраняващите ги полицаи дори не забелязват нарушителите.
И друг детайл от милата българска действителност - на метри от данъчните служби, под носа на МФ е пълно с хлебарници, плод-зеленчуци, цветарници, автосервизи, които не знаят какво е касов апарат и фискален бон. И защо да очакваме дребните чиновници да бъдат съвестни, след като в парламента народните избраници продължават да пушат цигари без бандерол. Къде е личният пример?
Само си представете какво ще стане с постъпленията от ДДС, ако всеки българин, който работи в публичния сектор - т.е. заплатата му зависи от бюджета, - започне да си иска касовата бележка, когато пазарува. Това са 400 000 души - чиновници, заети в МВР, в Министерството на отбраната, учители, ако сложим и техните половинки, сметнете какъв ще е ефектът. Тогава Дянков няма да се чуди какви ставки да вдига, за да напълни бюджета.
