В началото на този мандат всички работеха за Бойко Борисов. Любовта на РЗС беше емоционална, но кратка - продължи около 6 месеца. "Атака" обаче го подкрепя твърдо и във всичко до ден- днешен. СДС и ДСБ също му осигуряваха парламентарен комфорт, макар че понякога драматично се разминаваха в позициите си за действията на ГЕРБ. Едните сини критикуваха, другите хвалеха и обратно. А БСП се грижеше за обществения комфорт на Генерала, като се сърдеше на хората защо харесват новото правителство, след като успехите на предишното са били толкова големи. Макар и по-умерено, в това им пригласяше и ДПС.

Сега, в края на първата година от мандата, ГЕРБ сякаш е решил да върне жеста на някои от колегите си. И което е най-странното -



започна да оправя вересиите си първо с БСП и ДПС.



С поправките в Кодекса на труда, с които на практика хората бяха лишени от правото да ползват натрупаната си отпуска, Борисов откровено обслужи двата основни стълба на омразната му Тройна коалиция. Той даде възможност на социал-либералния вектор да се покаже загрижен за трудовите хора - нещо, което не правеше особено, докато беше на власт. Дори президентът Георги Първанов се сети, че в първия си мандат беше избран като "социалния президент" и наложи вето. А в БСП решиха да демонстрират защо са социалисти и вече се канят, ако ветото не мине, да пратят въпроса в Конституционния съд. И тъй като на изборите народът направи така, че левицата да няма дори 48 депутати, колкото са необходими за сезиране на КС, колкото и да не й се ще, ще трябва да разчита на подкрепата на ДПС. Бойко обаче очевидно е решил да изведе и двете партии от деветата глуха, в която избирателите ги натикаха.

Аргументите, че последните поправки на Кодекса на труда са антисоциални, дискриминационни и най-важното - антиконституционни, имат много сериозни основания. Не по-малко важно е обаче, че от политическа гледна точка Борисов постъпи много необмислено. На практика той



настрои срещу себе си почти всички работещи хора.



По този казус дори онези, които преди година гласуват за ГЕРБ, сега подкрепят Първанов, БСП и ДПС. Графиците, които работодателите трябва да изготвят, за да бъдат изчистени отпуските на работниците, са като българските магистрали - я станат, я не станат. Това важи дори за държавната администрация, която обикновено е богопомазана. Там законите в общи линии се спазват, но тези графици означават блокиране на цели сектори и е съвсем логично да останат само на хартия. Що се отнася до частния бизнес, там страхът за работното място е много по-голям от държавния сектор и едва ли ще има работници, които ще поставят ултиматум на работодателя да ги пусне в почивка, за да не изгори изработеното им вече право. С реплики от сорта на "работниците злоупотребяват с правата си, като не излизат в отпуска", изречени от видни отвсякъде представители на ГЕРБ, едва ще се спечели пролетарската любов.

Въпреки че формално са партньори в ЕНП, Борисов не питае особено топли чувства към "Синята коалиция". Но все пак реши да поработи малко и за техния имидж. В закона за собствеността на земеделските земи бе внесена поправка, че ако собствениците на ниви решат да ги продадат, трябва да ги предложат първо на арендаторите им. В "Синята коалиция" и особено в СДС усетиха, че е дошъл добър момент да го играят защитници на неприкосновеността на частната собственост и пазарната икономика и веднага се възползваха. Лидерът Мартин Димитров дотолкова се увлече в пламенните си слова, че призова Първанов да не се занимава с малки, незначителни подробности като отпуските, а да наложи вето именно на промените в Закона за земеделските земи. Само дето и правото на частна собственост, и правото на отпуска са гарантирани от конституцията. И няма как да се бориш за едното и да не се интересуваш от другото. Но това очевидно са подробности.

Промените в Закона за земеделските земи са поредното доказателство, че



в ГЕРБ нехаят за процедурите.



А именно спазването на процедурите отличава демократичната държава от авторитарната. Уважаването на общественото мнение от страна на Борисов очевидно е доста първосигнален процес. Той се притеснява, ако в медиите излезе нещо компрометиращо за някои от неговите хора, и го отстранява на минутата. Но не се притеснява да демонстрира неуважение към демократичните правила, които за 20 години все пак пуснаха някакви корени в обществото. Герберите имат добри намерения - уедряване на собствеността на земи като условие за по-успешно кандидатстване за европейски пари. Но това не може да стане чрез нарушаване на неприкосновеността на частната собственост и принципите на пазарната икономика. Така както не може да решиш проблема с натрупаните отпуски, като прокараш законов текст, чрез който те да изгорят. В демократичните държави целта не оправдава средствата.