През септември 1994 г. американско семейство отива на екскурзия в Италия най-вече заради 7-годишния си син Никълъс Грийн. Момчето е лудо по римската история. В игрите си се вижда като воин, който разнася славата на Римската империя. "Когато се завърна от завоеванията си, всички ще знаят кой съм и улици ще носят моето име", обичал да повтаря Никълъс. В Италия обаче семейството му става жертва на въоръжен грабеж. Малчуганът е прострелян в главата. Когато лекарите констатират мозъчна смърт, смазаните родители шокират италианците с решението си: "Искаме да дарим всичките му органи!". Жест, нечуван за Южна Италия.

Резултатът от донорството на Никълъс Грийн: двама ослепяващи млади родители проглеждат - една майка вижда за първи път детето си; мъж с тежка форма на диабет е излекуван; две хлапета с ограбено от диализа детство получават нов бъбрек, а едно 15-годишно умиращо момче получава сърцето му; черният дроб на Никълъс спасява момичето Мария Пиа, което е



в кома и само на няколко часа от смъртта



За жеста на семейство Грийн научава цяла Италия, където животът на 7 души е променен завинаги. Медиите отразяват широко събитието. Италианците са покъртени и само за 24 часа броят на дарителите на органи в страната се утроява. Почти мълниеносно страната се изкачва от едно от последните места в Европа в тази категория на едно от първите. Така описва ефекта "Никълъс" българският емигрант в САЩ Иво Иванов в сайта си.

Днес най-голямата болница в Италия носи името на Никълъс Грийн. На него са кръстени детски площадки, училища и улици. През 1998 г. Джейми Лий Къртис и Алън Бейтс изиграха ролите на родителите му във филма "Подаръкът на Никълъс", който разказа неговата история. Майка му Меги и баща му поддържат контакт с всички, получили органите на сина им. Момичето, което живее с черния дроб на Никълъс - Мария Пиа, вече е майка на две деца. Познайте как се казва момчето й? Никълъс.

У нас новото ръководство на Агенцията по трансплантация, начело с Теодора Джелева, уж прави всичко възможно за популяризиране на донорството. Резултатът засега е 10 живеещи и след смъртта си само до края на юни при 11 за цялата 2009 г. Най-много са били донорите през 2006 г. - 19. Агенцията организира конкурс за мото и рекламен клип на кампанията в края на 2009 г. Спечели го прозрението на пловдивско момиче, че: "Частица от теб може да бъде за някого целия свят!"

Колко от вас са го чували? Вероятно малцина, понеже този призив липсва дори на сайта на Изпълнителната агенция по трансплантация. Една телевизия пък направи клип със съдбата на гаснещи заради липса на донори български деца, но вероятно заради криворазбрана конкуренция той така и не се завъртя масово по другите медии.



В крайна сметка какво знаем за българските герои



Александър Сапунджиев си отиде без време само на 25 г. в края на 2009 г. от мозъчен кръвоизлив. Той продължава да живее чрез четирима българи, получили сърцето, черния дроб и бъбреците на великотърновеца. Жестът на Сашо се запомни най-вече с възмущението на почернените му родители, които получиха тялото му увито в найлон като багаж. Премиерът Бойко Борисов нареди да има повече уважение към донорите и дори да се поемат поне разноските по погребението им. Тогава се разгоря нов спор, не е ли това вид търговия с органи, която е забранена от закона. Защото решението да подариш живот би трябвало да бъде абсолютно безвъзмездно и безкористно.

По действащия закон, регламентиращ донорството, всеки е потенциален дарител при смъртта си, ако изрично не е заявил отказ от това. В сайта на агенцията такъв са заявили едва 2839 души. На практика обаче и незаявилите отказ не могат да бъдат донори, ако не се получи съгласие от близките им. Така недобросъвестни роднини имат възможност да искат финансово възмездие за жеста си.

Как е решен този въпрос в страните с по-голям опит? "Америка с всичките си недостатъци има и изумително благородни черти. На всеки, който получава шофьорска книжка, му се задава един много важен въпрос: "Искате ли да бъдете донор в смъртта си?" Самата мисъл е тежка и неудобна, но отговорът често е животоспасяващ. Ако кажеш "да, искам", върху книжката се изписва "донор". Никой не обича да мисли за собствената си смърт, но истината е, че животът е крехък, съществуването ни условно, бъдещето - непредсказуемо. При 100 км/ч на магистралата



всеки е на една спукана гума разстояние от смъртта,



пише българинът от Канзас Иво Иванов, който с гордост обявява, че и на неговата книжка е изписано "донор".

Наскоро ужасяваща катастрофа зачерни дома на ученичката Александрина Савова от Павликени. Казват, че младият шофьор решил да провери колко вдига аудито. Тежкото решение да дари органите на дъщеря си взема таткото Светослав, след като по-малката сестра на Алекс отсича: "Сигурна съм, че кака би постъпила точно така!"

"Не може да се говори с хората какви са им мотивите да отказват. Но наблюденията са, че най-често това е, защото не са сигурни как биха постъпили близките им. Затова хората трябва да си говорят за донорството вкъщи, да го обсъждат с близките си, за да са наясно какво решение да вземат", смята шефката на агенцията по трансплантации Теодора Джалева.

За сърцето на Алекс не се намира реципиент у нас, а няма време да се търси в Европа чрез Евротрансплант. Черният дроб на тийнейджърката спаси 5-месечно бебе в критично състояние. Двама българи на 42 и 48 г. получиха бъбреците на 18-годишното момиче. С единия й бял дроб ще диша австриец, защото у нас такива трансплантации не се правят. Австрийските лекари, дошли за органа, били готови да помогнат с другия на връстничка на Алекс, но представете си, нейните изследвания били отпреди 2 години. Колкото и да се търси логично обяснение как може едно толкова тежко болно момиче, което чака за трансплантация, да няма актуални изследвания, такова не може да се намери. Бюрократично, разбира се, има - след като у нас не се правят такива трансплантации, в статистиката за чакащи органи българи срещу графата "бял дроб" все още стои нула. Значи за цифрите болното 18-годишно момиче не съществува, защо тогава да се следи състоянието му, като няма шанс да получи нов бял дроб?

А още на първата си пресконференция като шеф на агенцията през ноември 2009 г. д-р Джалева се похвали, че за месец новото ръководство е успяло да обнови служебните регистри на чакащите за присаждане на орган. Оказало се, че 20% от около чакащите хиляда души били нереални - 160 души вече били починали, а 23 са с некоректно попълнени данни. "Информацията за някои пациенти



не е била обновявана близо 15 г.



И когато се появи донорска ситуация, се оказва, че данните за състоянието им са много стари и те вече не са подходящи за трансплантация", обясни д-р Джалева.

Повече от половин година по-късно май голяма разлика няма. Иначе по последни данни за бъбрек у нас чакат 790 души, за черен дроб - 26, за сърце - 24. Не са чак толкова много, за да не могат за половин година да бъдат прегледани.



Друг потресаващ случай през 2009 г. разби доверието в донорството у нас.



Родителите на загинал моторист от Русе искат да дарят само сърцето на детето си. Казват им обаче, че няма подходящ донор и тогава те дават съгласие да бъдат присадени черният дроб и бъбреците. Малко по-късно разбират от медиите, че благоевградчанинът Георги Найденов на 32 г. е с рядката кръвна група на сина им - A1B+ и е можело да има съвместимост. Обаче данните на Георги по необясними причини ги няма в разните списъци, по които се избират подходящите реципиенти. Невероятно - да бяха стотици чакащи за ново сърце, да го пропуснат. А те - 24 човека.

И още: д-р Джелева преди 8 месеца обеща да се направи анализ каква е смъртността при трансплантираните у нас, каква е продължителността на живот. Днес от агенцията говорят за същото. Но ни дума какво е свършено. А хората се питат - как да даряваме, като не знаем какъв живот водят после трансплантираните. Дали наистина новите органи им осигуряват по-добър живот или благодарение на нашето здравеопазване само им удължаваме агонията, след като мине се не мине време и се окаже, че животоподдържащите ги лекарства липсват.

Докато у нас трансплантираните не знаят дали липсата на лекарства няма да обезсмисли благородния жест на спасителите им, навън те живеят толкова пълноценен живот, че дори печелят олимпийски медали. Магьосникът на сноуборда Крис Клъг например бе на косъм от смъртта през 2000 г., но благодарение на някой, отговорил с "да" на въпроса за шофьорската книжка, получава здрав черен дроб. Само 18 месеца по-късно печели бронз на игрите в Солт Лейк Сити, припомня Иво Иванов. По-късно Крис описа премеждията си в невероятната книга "До ръба и обратно" и участва на третата си олимпиада в Торино.

Баскетболистът Алонзо Моурнинг прави брилянтни мачове в НБА за "Маями Хийт" през 2002 г., когато сменя контузената легенда на отбора Шакил О'Нийл. Той понася зверското натоварване в лигата на извънземните с един бъбрек, дарен от далечния му братовчед Джейсън Купър. Двамата никога не са поддържали връзка, но когато чува за проблема на роднината си, Купър решава да го спаси, без да поиска и цент отплата. В НБА невероятна реклама на живота след трансплантация правят още Шон Елиът, който се връща в игра за "Сан Антонио Спърс", след като получава бъбрек от брат си. А Грег Остертаг забива за "Юта Джаз" също с един бъбрек, защото е дарил другия, за да спаси сестра си.

За финал: един от най-популярните цитати на великия политик Уинстън Чърчил е: "Ние живеем от това, което получаваме, но правим живот от това, което даваме."