Живко Георгиев е роден през 1955 г. Завършил е социология в Софийския университет, където преподава теория на емпиричното социологическо изследване и маркетингови проучвания. Директор е по изследванията в ББСС "Галъп".





- Г-н Георгиев, Лъчезар Иванов най-сетне подаде оставка от всички ръководни постове в НС. Той доблестен депутат ли е, както сам се определи?

- Честно казано, нямам много богати впечатления от него като политическо лице, депутат и активист на ГЕРБ. Твърде случайна фигура е, но не е единствена. Българската политическа сцена винаги е била гостоприемна към подобен тип хора. Аз не ги виждам като лица, които могат да се реализират много успешно в някакви други сфери и политиката е добър подслон за тях. Достатъчно е да имаш някои от елементите на това, което наричаме наглост, навярно и някои други умения, които не подозираме. Но очевидно човекът си беше спечелили благоволението на лидерите на ГЕРБ. Добре че си отива, това е добре и за партията. Слава богу, че медиите свършиха позитивна работа.

- Как да си обясним сравнително добрия рейтинг на правителството и сриващия се рейтинг на парламента?

- Парламентът винаги е имал по-ниски равнища на доверие от което и да е правителство. И всичко това си има предистория. Общо взето парламентите се радват на по-високо доверие непосредствено след избори, но трудно издържат до година. А този парламент няма и основание да задържа особено много доверие. Принос имат не само лобистките скандали, които напоследък ни разтресоха. 41-ото НС така и не демонстрира някакво подобие на парламентарен живот. Къде са парламентарните дебати, къде е парламентарният контрол, къде е законотворчеството. Не че го няма, но какъв е. От 1990 г насам парламентът непрекъснато снижава качеството си откъм човешки материал, ако използвам една известна фраза и като работа, и като компетентност, и като морал. Винаги е било проблем за редовия гражданин да посочи десетина имена от 240 депутати. Но такава анонимност в НС като сега никога не е била.

А правителството го следва, но малко по-бавно. Последните ни проучвания са от края на юни, преди скандалите от тази седмица. Доверието в парламента е 21%, а в правителството - 36%. Но недоверието вече е повече - 48%. Обърнаха се тенденциите през последните три месеца. Ключовите институции, доминирани от управляващите, вече не произвеждат особени надежди. Спадът е особено значим на фона на еуфорията, която наблюдавахме през септември-октомври м.г.

- След една година власт какво натрупа в повече ГЕРБ - позитиви или негативи?

- Все пак повече негативи. Ако трябва да сме обективни, не е благоприятен контекстът, в който мина първата година от мандата на правителството. Най-неблагоприятния елемент от контекста не е полученото наследство. Те живеят от него, благодарение на неблагополучни елементи в наследството те дойдоха и на власт. Икономическата криза, съчетана с откровената безпомощност на предишното управление към корупция, престъпност и т.н., ги доведе на власт. Ако ГЕРБ в момента се сблъсква с управленски проблеми, вече над 50% от тях са в резултат на едногодишния им мандат. За тази година ГЕРБ показа, че ако има някакъв капацитет да прокарва и реализира успешни политики, той е в противодействието на престъпността и донякъде ограничаване на корупцията на най-високо равнище. Навсякъде другаде неуспехите са много повече - в реалната икономика, в бюджетната политика, здравеопазването, образованието, регионалната политика, политиката на доходите, социалната политика, политиката по привличане на чуждестранни инвеститори. Даже по отношение на усвояването на еврофондовете или няма никаква позитивна промяна, или се наблюдава влошаване на ситуацията. Нисък управленски капацитет и липса на идеи. Все по-ясно става, че цялото правителство се крепи на личния авторитет, донякъде харизма, донякъде демонстрирана работоспособност на двама-трима човека - Цветанов и още един-двама от министрите. Няма я партията ГЕРБ. Оставаш с чувството, че тия двама-трима нещо се опитват да правят, а останалите досега практически нищо не правиха, а сега става ясно, че ако правят нещо, то е нередно. Кой се отдал на лобистки игри, кой кадрува на място. Партията ГЕРБ я няма на политическия тепих. Нищо оптимистично за съжаление не виждам.

- Около изборите и след тях имаше нещо като митологизиране на образа на Бойко Борисов като поредния месия, който ще ни оправи. Демитологизира ли се вече този образ?

- Безспорно Бойко Борисов е човек, който в нужното време на нужното място, в нужния културен и социално-икономически контекст беше пример за модел на лидерство. Има си човекът харизма, наистина комуникативното му поведение, макар да не е мой тип, се харесва на мнозинствата. Той показва прямост, човешки език, реактивност и това е плюс спрямо обичания високомерен и технократски стил на елита от последните години. Само че публичното поведение на Бойко Борисов започва да попада в капана на преекспонирането и самоповторението. Той става прекалено прогнозируем. А тогава ставаш неинформативен. Рано или късно този модел ще се изчерпи, има симптоми дори, че вече се е изчерпал. Сигурен съм, че следващият успешен тип лидерство ще е радикална алтернатива на предлаганото от Бойко Борисов лидерство. Фактът, че 3-4 месеца Цветан Цветанов, който е харизматичен колкото мен, да не кажа колкото един фикус, има по-висок рейтинг, е знак, че се търси друг тип лидер. Разбира се, това е позитивна оценка за котката, която лови мишки. Той е възприеман не като човек на ефектното публично поведение, макар че и там се престарават с пиар ефектите, но поне прави нещо. Това е радикален тип с различно политическо поведение от това на Бойко. Или условно високото доверие, което регистрираме към Кристалина Георгиева, макар че се появи три пъти в публичното пространство. Тя е още една алтернатива на Бойко Борисов. Тези две репутации не са така ярки, там няма модел, но си личи, че започва да се търси поведенческа алтернатива.

- Защо няма строен икономически план за изход от кризата и съгласен ли сте, че икономическият екип е слаб и трябва да се укрепи?

- Много отговорно е да раздавам оценки. Отначало бях силно скептичен към способността на Симеон Дянков да реши проблемите в областта на икономиката, тъй като той до голяма степен си дойде силно вярващ, че в България кризата е преди всичко бюджетна и финансова. Много дълго се подценяваше фактът, че кризата в България е преди всичко криза в реалната икономика. Не съм усетил досега на него да му е интересна реалната икономика. Освен като генератор на приходи за бюджета. Може би други министерства трябва да се занимават с това, но това е работа на правителството като цяло. Държавата можеше да се разплати с фирмите, да генерира позитивен тласък към съживяване на определени отрасли, да излъчи позитивни импулси към потребителския пазар. Това беше изтървано. Не съм чул смислена идея откъде държавата за търсене на ресурси за съживяване на реалната икономика, а оттам и на БВП, който продължава да пада. Не виждам отрасъла, който ще го издърпа. Можеше да бъде енергетиката, ако нещо беше направено, колкото и спорни да са големите инвестиционни проекти. Туризмът не е способен в сегашната ситуация да издърпа страната от кризата. В същото време бяха положени героични усилия България да загуби привлекателността си като интересна за чуждестранни инвестиции страна. Самият Бойко Борисов излъчва безкрайно противоречиви сигнали. Не знам защо си мислят, че тези сигнали са само до широката публика, те отиват до наблюдатели, инвеститори, сериозни международни политически и икономически фактори. Имаме изследвания в последно време, където хората в цели региони на страната казват, че сега е по-зле и от 1997 г. Отидете в Ямболско, в Делиормана, в Северозападна България - нищо не работи. Там вече фалира и дребният бизнес, защото е в плен на покупателната способност на хората. Трансферите от чужбина от гастарбайтерите също намаляват, макар че за това няма вина Борисов. Въпреки че Дянков не ми е образец за финансов министър, започва да ми става жал за него, защото има силно желание да балансира разходи към приходи. Но все по-ясно става, че ролята, която е отредена на Дянков, е да бъде министър на приходите. Министърът на разходите е Бойко Борисов. Той е този, който със свои действия, които може би удържат имиджа му, издънва бюджета до голяма степен.

- Казвате, че МВР в момента крепи добрия рейтинг на кабинета?

- Това с полицията няма да трае дълго. Защото тъкмо понаправи някои полезни от гледна точка на публичната политика действия или жест и направят някоя простотия, която срива всичко постигнато от гледна точка на репутация, на корпоративен имидж на министерството. Сега пък се появи химн...

- Имате ли проучвания дали наистина хората мислят че "нашата полиция ни пази"?

- Извинявайте, но такава простотия не помня през живота си. Не съм готов като данъкоплатец да си давам парите за подобно културно творчество. Затова не съм оптимист че дълго ще продължава покълналото доверие към МВР.