До скоро България беше приятно изключение в Европейския съюз. Страната се гордееше със своя етнически модел на мирно съжителство на християни, мюсюлмани - от български и турски произход, евреи, арменци и цигани. Модел, който въпреки тъмните си страни през социализма, ни позволи да намерим мястото си сред държавите - членки на ЕС, със самочувствието на страна и народ с категоричен принос към европейския интегративен модел.

Днес, 3 години след нашето приемане, ситуацията е тревожно променена.

Наблюдаваме изостряне на междуетническите взаимоотношения. Сблъсъците между представители на локални мнозинства с локални малцинства са ежедневни.

В Самоков отношенията между българи и цигани често се регулират от жандармерия. В много селски райони на страната застаряващото население не може да се справи с набезите на безимотното (в повечето случаи ромско) население, което търси препитание там, където може да намери нещо за ядене.

В големите градове циганските гета се разрастват и напрежението по границите им



намира израз във физически сблъсъци,



в които се стига и до човешки жертви. Особен афинитет към подобни сблъсъци проявяват придобиващите все по-голямо влияние, особено сред младежите, неонацистки формации.

От друга страна сред мюсюлманите в България се забелязва активизиране на радикални и нетипични ислямистки движения, които опипват почвата за бъдещото си разпространение.

Форумите в интернет са залети от антисемитски коментари и призиви за саморазправа, нелогични за малобройната, слабо присъстваща в публичния живот българска еврейска общност.

На фона на тези процеси, обхващащи и тревожещи все повече хора, възниква въпросът дали българският етнически модел е в процес на отмиране, или се налага неговото преосмисляне, както и формирането на определени държавни политики, които да се съобразят с реална концепция за просперитет на нацията и съвместното живеене през 21 век.

Събитията от последните месеци ясно показват, че



в обществото протича радикализация,



която чертае все по-дълбоки разделителни линии между отделните общности. Въпросите за правата на общността, без значение етническа или религиозна е тя, започнаха да изместват дебата за правата на гражданина.

Поради бездействието на държавните институции различни групи решават проблемите си с тояги. А самите институции не желаят или не знаят какво точно да правят. Законовият вакуум е идеална хранителна среда за престъпни групи, окичващи се с ореола на национални спасители. Те са готови да "запалят чергата" на всички, за да постигнат примитивни политически цели.

Налага се впечатлението, че техните услуги са добре дошли за основни политически играчи от целия спектър на българското политическо пространство. За партия "Атака", стожерът на парламентарното мнозинство, нещата са ясни. По своя генезис тя се опира на натрупаната в обществото омраза, основно срещу участието на ДПС във властта, което се трансформира като омраза към турците в България, а Турция бива представена в образа на архиврага.

Политическите партии вляво и дясно трудно удържат собствената си ценностна система в порива си



да привлекат части от вота на омразата



Независимо дали червените олигарси осигуряват телевизионно време за предавания от евтин нацистко-пропаганден тип, или десни представители на СОС издигат паметник на нацистки военнопрестъпник, явленията са еднотипни. Стигна се дотам бръснати глави да провокират полицията да разпръсне силово иначе мирен граждански протест. В това време стожерът на правата и свободите и етническия модел мълчи по темата.

Радикализацията не отминава и религиозните общности. Ставаме свидетели на пренасянето на проблемите на новите религиозно-етнически малцинства в Европа на територията на нашето общество. Проблеми, характерни за Франция и Белгия, срещу които се чувствахме имунизирани, внезапно нахлуха тук.

На този етап здравият разум взема връх. Но нека сме наясно, че това е началото и границите на толерантността тепърва ще бъдат тествани.

След всичко дотук следва изводът, че обществото и държавата ни се нуждаят от стратегия за развитие на нацията в сферата на образованието, здравеопазването, социалната политика, както и от визия за България като просперираща нация, чието етническо многообразие създава възможности за растеж, а не поводи за конфликти. Гражданите, политиците и държавните институции не могат повече да абдикират от тази си отговорност.Това провокира усещане за предстояща катастрофа, неизбежна по етнически, икономически и демографски причини.



--------------

* Авторите са членове на неправителствена комисия за изследване на антисемитизма, расизма и ксенофобията