:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 428,285,066
Активни 87
Страници 11,651
За един ден 1,302,066
Седмицата

Няма го майстора

Димитър Денков
Приказката, че липсващото в медиите не съществува в действителност, е от ония съвременни илюзии, които като всички подобни съдържат и истина. Поради което в известно отношение може да се твърди, че медиите вярно отразяват действителността и толкова повече задълбочават липсите, колкото по-точно ги копират. Нещата не опират до недосетливост или някакво конспиративно мълчание по важни неща, а наистина до точно отразяване на действителност. В нея наистина няма едни неща, за да са възможни други, някак несвързани - нов път на юфка след проливен дъжд, поскъпващи зеленчуци насред лято, все повече неграмотни, по-скъпо и по-неефективно здравеопазване, калпави закони и т.н. Тия разнородни недоимъци най-често се дължат на една и съща липса, на липсата на майсторлък не в нещо отделно, а на майсторство в общото, на кадърност в съчетанието на работата - от тая на копача на канавки до оная на законодателя.

Това подсеща за една друга приказка, която масово се употребяваше по времето, когато от публичния интерес взе да изчезва работникът, някъде към средата на седемдесетте години на ХХ век. Със сигурност това бе свързано с факта, че тогава започна да се топи поколението, раждано в началото на най-кървавия век, оцеляло няколко войни и възстановявания, гонено и стреляно отдясно и отляво, изселвано, концентрирано и депортирано, бомбардирано, комасирано и кооперирано и изобщо преживяло накуп толкова неща, че т. нар. криза днес би му се сторила балетна постановка. Подобна на ония, с които го забавляваше БНТ всеки петък, препредавайки първата програма на Останкино. Гледайки балет, баба ми, прекарала живота си из тютюневите складове, никога не пропускаше да изрази възхитата си от някое въртене, съчетана с разбираемото съмнение в морала на балерините: "А, няма го майстора! Да ме бият, това не мога да го направя".



"Няма го майстора" бе универсален израз както за отказ,



че човек няма да се мине, така и за съмнение, че нещо изобщо може да стане, защото противоречи на убежденията му. Зад тая представа стоеше уважението към занаятчията, в чиято обущарница, дърводелна, шивачница, ковачница, бръснарница и т.н. гордо висеше майсторско свидетелство от съответната задруга. Този занаятчия обаче отдавна, още от времето на Кримската война, бе напъхан в подгъвите на историята и имаше донякъде музейно съществуване в общество, където трудовата квалификация бе мерена с държавно определени разреди и почти военно движение по чиновете според прослужено време. Заедно с това представата за майстор бе вече девалвирала и покриваше дейности, разполагащи се между тия на майстор на спорта и майстор на красиви рожби. Извън музейното му битие майсторът-занаятчия бе осмиван като основа на еснафщината, срещу която се бореха дейците на културата и преди, и след социализма. Те противопоставяха на еснафския вкус промишлената ширпотреба на естетически ценности със същите мотиви, с които днес громят чалгата.

Като се говори за дейци на културата, няма как да не се спомене най-общо и



девалвацията в употребата на думата "работник".



По времето на социализма тя съвсем нормално можеше да се съчетава с "партиен", "научен", "оперативен", та чак до "работник на културния фронт". От тоя девалвация работникът и майсторът "като такива" не можеха да бъдат спасени дори и с официалната пропаганда, в чиито задължения влизаше прославата на работническата класа и очерковото представяне на героите на труда. Затова тези хора предпочитаха да се наричат "бачкатори". Пропагандата обаче дотам пресоли манджата, че когато именно някогашните партийни, научни, оперативни и т.н. работници, наред с работещите на културния фронт, се намериха под нови партийни имена и знамена във властта след 1989 г., работникът естествено изчезна от общественото полезрение и новата пропагандна ортодоксия. Последната заложи на рекламата, кримките, сплетните, забавата и спорта, докато трудещият се сподели съдбата и потъна в досадата от предишната идеология, на която естествено се надсмиваха най-много ония, които някога я пропагандираха. След т.нар. промени мнозина от тях дърдореха за малък бизнес и нация от земевладелци със същата страст, с която преди това предвиждаха класова еднородност и нация техническа.



Това не стана само у нас и само в бившите социалистически страни.



Парадоксалното твърдение, че полската "Солидарност" е поредният опит за диктатура на пролетариата, се роди тъкмо по времето, когато в Западна Европа и САЩ масово се заговори за нов тип икономически и обществени отношения, основани най-вече на услугите, информационните технологии и знанието. Дори се намериха нови борци на културния фронт, които недоволстваха от Солженицин, че в "Един ден на Иван Денисович" правел концесия с марксистките постулати, като описвал облагородяващото въздействие на труда заради самия труд дори в условията на ГУЛАГ, вместо да покаже как зекът кръшка от работа с томче от Ахматова.

В тоя крива политическа коректност фигурата на трудещия се, на майстора в работата си, който работи заради самата нея, а не за ордена, печалбата, премията, акцията и т.н. не просто се изкриви, а се изгуби напълно от медийното полезрение и публично говорене. Минимален е шансът той да пробие под пластовете, наредени от идеологията на успеха, след който заслужена награда е битът на бизнесмена, политика, спекуланта, актьора и т.н. до престъпника. Това напълно отговаря на манталитета на съвременното дивачество, както и на причините за т. нар. криза. Според него всичко, което ни заобикаля, най-напред е естествен продукт, достъп до който трябва да има всеки. И далеч след това - нещо, чието ползване е позволено едва тогава, когато е заплатено с вече положен или неминуем в бъдеще труд. Тъкмо този манталитет пречи да се види както полаганият всеки миг труд, без който нещата наистина биха стигнали до дивачество, така и обидата, изпитвана от ония, които работят заради самата работа и поради това - ограбвани.

Когато в едно общество това недовиждане и тази обида се увеличат, никакъв майстор не може да го оправи не защото не иска или някой му пречи, а защото е разколебано доверието на работещия заради самата работа. Последната е далеч по-смислена, отколкото поезията заради самата поезия.
38
4661
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
38
 Видими 
16 Юли 2010 20:02
В петък е пълно с майстори...
------------------
Блогът на Генек
16 Юли 2010 20:50
Това напълно отговаря на манталитета на съвременното дивачество, както и на причините за т. нар. криза. Според него всичко, което ни заобикаля, най-напред е естествен продукт, достъп до който трябва да има всеки. И далеч след това - нещо, чието ползване е позволено едва тогава, когато е заплатено с вече положен или неминуем в бъдеще труд. Тъкмо този манталитет пречи да се види както полаганият всеки миг труд, без който нещата наистина биха стигнали до дивачество, така и обидата, изпитвана от ония, които работят заради самата работа и поради това - ограбвани.

Доживяхме най-после да прочетем, че правата са следствие на задълженията и че абсолютизирането на правата води до постепенен отказ от задълженията.
Народът още от векове го е казал: "Който не работи не трябва да яде!" Кратка и ясна връзка между права и задължения.
16 Юли 2010 21:05
...манталитет пречи да се види както полаганият всеки миг труд, без който нещата наистина биха стигнали до дивачество, така и обидата, изпитвана от ония, които работят заради самата работа и поради това - ограбвани.

От съображения за лична сигурност ли е употребена думата манталитет?
Защото по смисъла на казаното аз предлагам думата манталитет да се замени с Уолстрийт!

Улстрийт като представляващ корпорато-монетаризма пречи да се види както полаганият всеки миг труд, без който нещата наистина биха стигнали до дивачество, така и обидата, изпитвана от ония, които работят заради самата работа и поради това - ограбвани.ака вече няма да имам никакви възражения.
16 Юли 2010 22:35
Имаше при комунизма научни работници, вярно, имаше и оператори на поточна линия... И аз не обръщах внимание на тия дивотии, нито на държавните разряди на работниците, и хората, които познавах, също не им обръщаха внимание. Което показва, че това, което е показано от медиите, най-често се е случило в главата на журналиста, а, съответно, и това, което не са показали, не се е случило най-често само в главата му (може и в реалния свят, ама не и в света на потребителите на информация).
16 Юли 2010 23:16
Статията казва не това, което казва.
16 Юли 2010 23:18
Не разбирам за кой майстор става дума.
За тоя, който е сръчен и интелигентен по природа и ще си е майстор, независимо от всичко?
Или за тоя, на когото соца му е дал поминък, и го е направил от шоп на машиностроител?
За първият, който си е вечен? Или за вторият, когото тъпите власти унищожиха?
16 Юли 2010 23:41
Ей за тоя майстор май става дума:
на майстора в работата си, който работи заради самата нея, а не за ордена, печалбата, премията, акцията и т.н

Нещо като онзи Гоша на Ал.Баталов от "Москва не вярва на сълзи".
16 Юли 2010 23:51
честно и истинско, за автора
17 Юли 2010 00:00
/:/ "Няма го майстора"
......................................... ......................................... .............
"Намерихме си/намериха ни!/ майстора"- ДемоИЗМАМвацията, ДемоОГРАБВАцията, ДемоОСРАцията!
17 Юли 2010 00:02
Calina Malina,


Много добро изпълнение на А. Баталов в онази роля. Но който не е гледал филма (по младите хора), може да го сбърка с нашия форумен Гоша, а това е просто фатално (той сигурно ще дотича по някое време ... ).


По темата: малко засукано го е каза авторът, но наистина е така - "Който не работи, не трябва да яде". В едно общество-чалга всичко е обурнато с краката нагоре, пълна девалвация на ценностите (едно време бе "учи мама, за да не работиш", сега идеалът е да станеш мутра или силиконова гърла).
17 Юли 2010 01:16
защото е разколебано доверието на работещия заради самата работа

Като изключим някой чисто творчески професии, където работата може да бъде и хоби и да доставя удоволствие, то кой нормален работник работи заради работата ? Всеки работи заради някакво заплащане - парично, натурално, морално. Колкото е по-примитивен един човек, толкова повече не го интересува нищо друго освен парите.
-
А иначе тази еклектика мужду тезите прокарвани в различните части на статията нарочно ли е търсена (за разлайване на кучета от разни породи) или се е получила от само себе си ?
17 Юли 2010 02:32
Снимка : Натиснете тук
17 Юли 2010 03:44
Това не стана само у нас и само в бившите социалистически страни.
-
1) "Това не стана само у нас" = "Това стана навсякъде другаде, освен у нас"
2) "Това стана не само у нас" = "Ние не бяхме единствената страна, в която стана така"
Ако съдя по контекста, авторът се е опитал да каже второто, макар и да е написал първото.
17 Юли 2010 04:55
Cruella de Vil: ...Народът още от векове го е казал: "Който не работи не трябва да яде!"....

Абе не знам дали го е казал народът и след това Ленин само го е преповторил, но по време на гладните години около войната често чувах съседката Гинка сутрин рано да наставлява кокошките по подобен начин - Няма яйца, няма храна! Не знам доколко този самобитен марксистки принцип на леля Гинка е увеличавал добивите ù , но знам, че навремето един наш известен пехливанин, май Сюлейман Дуралиев се казваше, беше изрекъл култовата фраза - От всичко най-важното е ръната! Или казано пак от името на народа - Гладна мечка хоро не играе! Така че като се съберат двете поговорки, май най-правилно е - Тоз който работи, не трябва да гладува! В противовес на добре известното - Бачкай до съдиране и търпи лишения в името на светлото бъдеще
17 Юли 2010 05:57
Гинка сутрин рано да наставлява кокошките по подобен начин - Няма яйца, няма храна!


И май трябва да преведем поговорката "Който не работи не трябва да яде!" в правилният й енергиен и логически вид - "Който не яде не чакай да работи !"
17 Юли 2010 07:22
Фен съм на автора, знаете. Ценностите и мирогледът за масата се сриват, когато я няма политическата илюзия, когато тя няма време да обсеби болшинството, сиреч -има ilлussion-всички са хепи-няма, вс са нещастни, сриват се устоите им . Връзката между политика и илюзия е урока на пост примитивните общества. Безнадеждна за Бг работа, където обществото претърпя обратен регрес, респ, вж първото изр.
17 Юли 2010 07:37
Пък аз да схвана не можах Де ги намерихте тези тези? На мен ми заприлича на жалба...или протест...или констатация - за нарушени авторски права

***
Лъжата, която прилича на истина, не е по- добра от истината, която прилича на лъжа - <Кабус Наме>
17 Юли 2010 07:48
Гледайки балет, баба ми, прекарала живота си из тютюневите складове, никога не пропускаше да изрази възхитата си от някое въртене, съчетана с разбираемото съмнение в морала на балерините
Какво, по-точно, се разбира?
17 Юли 2010 08:31
Calina Malina, Гоша вярно, че беше със златни ръце, ама по отношение на парите се сещам, че казваше, че не може една жена да взима повече от мъжа.
17 Юли 2010 09:18
И какво като казваше? Това е неговият избор и той не го налага на никого. Той не й е отнел парите в повече.
А днескашния "майсторлък" е пълна боза.
ПП
Не мога да не се съглася с Олдмед и ще се редактирам:

А днескашният "майсторлък" е гола вода.




Редактирано от - водопроводчик на 17/7/2010 г/ 10:02:10

17 Юли 2010 09:27
А днескашния "майсторлък" е пълна боза.

Водопроводчик, одма да си смениш НИК-а!
17 Юли 2010 09:46
...навремето един наш известен пехливанин, май Сюлейман Дуралиев се казваше, беше изрекъл култовата фраза - От всичко най-важното е ръната!


Anastass, това беше Осман Дуралиев, а култовата му фраза беше: "Рънъта праи борбъта!"

Народът още от векове го е казал: "Който не работи не трябва да яде!"


А Радой Ралин пък е казал :"Който работи, трябва да яде!"
17 Юли 2010 09:54
Това напълно отговаря на манталитета на съвременното дивачество, както и на причините за т. нар. криза. Според него всичко, което ни заобикаля, най-напред е естествен продукт, достъп до който трябва да има всеки. И далеч след това - нещо, чието ползване е позволено едва тогава, когато е заплатено с вече положен или неминуем в бъдеще труд.

Хм, а на мен този цитат ми напомня за една "Читанка". Ама тогава форумците (с 2-3 изключения) бяха на обратното мнение.
17 Юли 2010 10:00
А ето още едно доказателство, че логиката на много хора куца. "Който не работи, не трябва да яде", казват едни. А други веднага извеждат като следствие "Който работи, трябва да яде". Само че от първото не следва второто, и не само от гледна точка на формалната логика. Има още едно необходимо условие - работата ти трябва да бъде оценена от останалите. Да им носи полза. А ако работиш нещо заради самата работа, не можеш да очакваш такава работа да те храни.
17 Юли 2010 10:08
Капитализмът е една утилитарна система Ти може да си гений, ама не си ли от полза на някого трудно ще пробиеш. Този, който ме беше поканил в САЩ ми казваше "Ние с тебе сме големи учени за тази малка фирма трябва много да ни уважават"(разбира се фирмата беше подделение на една по-голяма в Бостон, а тя на една огромна в Калифорния). Обаче, той не влизаше в сметките на някои (които общо взето не можеха да предложат нищо смислено) и те го погнаха, докато не го принудеха да напусне. Те се изприщваха от неговото поведение на голяма учен. Единият от тях беше изхвърлен от науката, имайки ипотека (mortage) и с това и от къщата дето беше закупил, от там беше намразил науката. И у нас стана така, теб ще те търсят само ако си нужен за нещо на някой по-нависоко, във фирма, политика и т.н. Това изхвърля огромно количество хора извън системата.
17 Юли 2010 10:16
Като продължение на по-горното искам да отбележа оценката за тази полезност Това важи особено за хуманитарите. Преди 1989г. основния критерий беше идеологически. Твоят продукт трябва да спомага за развитието на социалистическото общество. Сега вече оценката стана икономическа - дали се продава широко дадения продукт. Имено затова в изкуството се настани чалгата във всичките и форми. На Запад има мултимилионери, които са готови да пръскат пари за висше изкуство, у нас няма такива. Нашите бизнесмени са си чалгаджии в по-голямото си мнозинство.
17 Юли 2010 10:59
Калина Малина !
Този, който си обича работата всъщност е щастлив с нея, макар, че за останалите това може да изглежда странно и непонятно. Такива хора са малко, но пък са най-ценни и за работодателите и за клиентите. Много по-лесно е да станеш добър в професията ако имаш необходимата нагласа да се усъвършенстваш. За такива проблемите не са пречка, а предизвикателство.
Добре е да ти плащат за хобито, а ако ти плащат повече - още по-добре.

А ако човек се замисли, ще разбере, че изборът на професия е почти толкова важен за щастието, колкото и изборът на брачен партньор. Защото го очакват поне 40 години "брак" с работата.
17 Юли 2010 11:35
Тромаво, както обикновено. Мисъл, толкова засукана, че се загубила в меандрите на словонатрупването. В резюме: "И в Аркадия всички са маскари!".
17 Юли 2010 11:38
myrmorko !!!
17 Юли 2010 14:48
Болярчето: ..... логиката на много хора куца. "Който не работи, не трябва да яде", казват едни. А други веднага извеждат като следствие "Който работи, трябва да яде". Само че от първото не следва второто, и не само от гледна точка на формалната логика.


Болярски, между двата принципа няма причинно-следствена връзка, защото и двата са водещи. Първият, макар и дефиниран отдавна като народна мъдрост, бе осъществен на дело в Страната на работниците и селяните. И понеже последните под работа разбираха копането на пръст, чукането на камъни или връзването на снопи, образно казано де, подхванаха незанимаващите се с подобна дейност и започнаха да ги пращат да секат дърва, да строят никому ненужни пътища водещи за никъде или да копат Беломор канал. За новите властващи поне в началото умственият труд не беше работа и "интелигенция" бе мръсна дума. Затова и Варвара ругае Васесуалий Лоханкин във възходяща градация - Свиня, мъжкар, частник, собственик и интелигент! За разлика от първия принцип, вторият, т.е., "който работи, трябва и да яде" е осъществен до голяма в развитите бели страни, живеещи все още под гнета на капитализЪма. Там за тези, които работят, гледат да бъдат поне нахранени и да им бъде осигурен сравнително сносен живот. На безработните не се гледа като на търтеи, а като на неизбежно, произтичащо от системата зло. Нещо повече, съществуването на известен, сравнително малък брой от безработни се приема като здравословен за обществото фактор, поддържащ конкуренцията и заставящ работещите още по-добросъвестно да бачкат. Затова и за тях се осигуряват помощи, детски надбавки и здравни осигуровки. И то не заради черните им очи, а за да могат да устискат до момента, когато станат отново необходими. Макар и някой да наричат това "мръсен капитализъм", безспорен факт е, че милиони се стремят да отидат и да живеят точно при тези "нечовешки" на пръв поглед условия
17 Юли 2010 15:01
Да, да...
- У меня капитализм!
- У всех капитализм...
17 Юли 2010 15:17
Този, който си обича работата всъщност е щастлив с нея, макар, че за останалите това може да изглежда странно и непонятно.



Ето ви може би най-типичния пример! Натиснете тук
17 Юли 2010 16:26
Ето ви може би най-типичния пример!

Ако направя коментар няма да бъде политически коректен по отношение на етническия произход и връзката му с интелигентността. Така, че нямам коментар.
17 Юли 2010 18:47
Ами я опитай така: напиши си коментара, пък после изтрий политическото от него. Може и да се получи. Най - малкото по причина, че в предния ти пост не видях нищо политическо, още по-малко некоректно.

Редактирано от - myrmorko на 17/7/2010 г/ 18:48:30

17 Юли 2010 20:03
Най - малкото по причина, че в предния ти пост не видях нищо политическо, още по-малко некоректно.

Ми не си видял защото не съм го написала.
Я виж колегите как са омазали другата "етническа" тема. А Перельман заслужава единствено и само уважение.
17 Юли 2010 21:55
Правописец, авторът за вариант 2 говори - човекът на наемния труд се загуби от полезрението на медиите и тук, и там, и навсякъде. Но мисълта се разбира доста ясно. Работникът изчезна като медиен субект, но за сметка на това работникът е този, на който му орязват майчинските, болничните и отпуските. Работникът е огромната маса, която пълни държавния бюджет чрез плоския данък. Но за него не се говори и пише, пише се за Цецки, Фидоски, Рапонки и бонбонки.
18 Юли 2010 12:23
Mrx++, Васик,
Тук, според мен, става дума за реално свършената работа и възнаграждението за нея. Става дума за "изцеждането на хората" поради невъзможността им да съществуват нормално. Става дума за етика, за морал! Хората или го имат, или не... Професията, квалификацията, политическата и националната принадлежност тук нямат първостепенна роля. Ако първо станеш човек и после придобиеш професия - цял живот ще си човек, каквото и да ти струва! Но не е просто и лесно! А иначе всеки би искал да работи това, което обича и знае и да живее така, както му е необходимо! Животът само в мечтите е "песен". Ако имаше повече хора като Перельман, животът щеше да е и по-хубав!

Cruella de Vil, радвам се, че си една от малкото, намерили своя "рай".

Редактирано от - читатель на 18/7/2010 г/ 12:26:41

18 Юли 2010 17:50
А въпросът е , де го Майстора на работата , която трябва всички да сетим , разберем и свършим ? Като не му отговаряме , хайде в Неволята да си окнем ...
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД