Година след като напусна общината, Бойко Борисов с кметско усърдие продължава да пише политическата си биография, като не пропуска първи копки и рязане на ленти на детски градини и площадки, асфалтирани улични отсечки и пр. Тези протоколни събития оживяват временно оглушителната скука, в която е потънала "Московска" 33.

Откакто Борисов не е кмет, стените в Столична община не са чували политически дебати. За това има най-малко две причини. Очевидната и безспорна е, че "синята" опозиция тотално абдикира от ролята си. В резултат на политически договорки СДС и ДСБ - заедно и поотделно, не издигнаха свой кандидат за кмет. Без да обсъждаме шансовете за успех на син кандидат (който и да е) срещу този на ГЕРБ (който и да е), отказът да се бориш за традиционно "синята" столица, е политическо предателство спрямо хората, които (все още) ти вярват. Срещу тази абдикация сините получиха два поста на зам.-кметове. И вече едва ли някой си прави илюзии, че ще са необходимият коректив на управляващите от ГЕРБ. И няма как да е така, защото "Московска" 33 е умален политически модел на парламента. Да са опозиция или не се решава другаде.

Общинарите от БСП, които трябваше да са истинската опозиция, след кметските избори съвсем се изгубиха. В безкрайни вътрешнополитически разпри за това кой да им е лидер, левите общински съветници нетипично за тях замлъкнаха. Или поне млъкнаха в общината, ако и да продължават да обикалят телевизионния и радиоефир. Ако преди на заседанията на Общинския съвет левите вземаха думата за всичко, дори и просто в името на спорта, сега далеч не е така. Решенията в СОС се приемат без излишни разправии. Дори гласуването на бюджета мина някак между другото. За политическата скука, обзела общината, говори и един прост факт. Когато Борисов беше кмет, заседанията на съветниците се радваха на изключителен медиен интерес. Сега мястото на журналистите в залата обикновено е празно. А без публика думата не се взема с такава охота.



Липсата на смислени дебати може да се обясни и с дневния ред на заседанията.



По времето на Борисов заседанията по правило бяха с много повече точки за гласуване, отколкото сега, а обратното беше изключение. Сега изключението е правило. Преди, наред с решенията за промяна на устройствени планове, разрешение за построяване на някой трафопост, се правеше и политика. "Преди имаше по минимум 50 точки на заседанията, прокарваха се важни решения, с които и да сме съгласни, и да не сме, имаше смисъл да се дебатират. Сега за какво да се скараме - за трафопоста ли?", признава съветник от БСП. Тези думи се потвърждават и от факта, че комисиите, където се подготвят решенията и където трябва да се обсъждат и променят, или въобще не се провеждат, или дневният им ред е такъв, че предизвиква само прозявки у присъстващите. Прекрасен пример е транспортната комисия - освен жалби на граждани от месеци тук не е влизал смислен доклад. Резултатът - провеждането й се разреди почти колкото самия градски транспорт, за който наскоро се шегуваха, че е минал на плажно разписание.

Поради всичко това беше крайно изненадващо, когато изведнъж на дрямката й се видя краят. Дори никой да не беше разбрал, че "Позитано" са си избрали кандидат за кмет, щеше да се досети на последното заседание на СОС. На него г-н Кадиев почти не пропусна точка от дневния ред, по която да не се изкаже. Както се казва - нека предизборната кампания започне сега!

В кампания влиза обаче не само "опозицията", но и управляващото мнозинство. Стигна се до прецедент. Председателят на общинския съвет върна питане на общинар от БСП, защото то не било според правилника на СОС. Според него питанията могат да са само за (не)изпълнение на решение на СОС или на заповед на кмета, но не и по други въпроси. Злощастното питане, причинило суматохата сред ГЕРБ, бе не за какво да е, а за капаците на шахтите в столицата. Или за тяхната липса. Не стана ясно, защото председателят не включи питането в дневния ред и отмени отговора му. "А те ми бяха отговорили така добре, аз дори щях да ги похваля", почти със съжаление каза левият съветник. И от ляво, и от дясно се жалват, че "забравят" да им включат питанията в заседанията, бавят ги.

Този незначителен случай е твърде показателен за политиката в общината. От една страна



"герберите" полагат всички усилия да минимизират всякаква критика,



пък била тя и за шахти. От друга страна, поради липсата на важни решения в дневния ред, опозицията няма много съществени теми, за които да се улови, така че поне привидно да не отстъпва съвсем от ролята си. Затова напоследък заседанията на СОС започват с питане за спирки, за шахти, за това изпълнява ли се графикът за строежа на метрото. Без се да омаловажава всеки един от тези проблеми, те няма как да родят смислен дебат за развитието и бъдещето на града. А то вече явно не се решава на "Московска" 33. Това е проблем на управляващото мнозинство, което освен че предлага скука за колегите си, самото то изпадна в тихо униние. "Герберите", останали в общината, след като Борисов стана премиер, се отчаяха. Мнозина от тях очакваха да израснат в политическата си кариера в парламента. Още повече че голяма част от сегашните ни депутати са общински съветници от градове из страната. Колегите им в столицата останаха с попарени надежди. И липса на мотивация да работят.

Другият проблем в групата на ГЕРБ е образуването на силен кръг на влияние около фигурата на председателя на общинския съвет. Той оглави софийската организация на ГЕРБ. И без този пост Андрей Иванов е "кметът в сянка", говори се из кулоарите на общината. Така кметът Фандъкова неволно попадна в незавидната роля да е чужда сред свои. Това в съчетание с личния й стил на управление да избягва конфронтациите, дори когато са необходими, предопределя още по-скучна година. От тук до изборите Фандъкова ще е забележима по откривания и копки, но не и в залата на СОС.