|
| Лютви Местан |
- Много "обладаност от реформи" - малко резултати. И понеже на Бойко Борисов едно не може да му се отрече - силният политически нюх, той не се нуждае от много време, за да усети, че образованието е едно от слабите места на управлението му. Дори съм сигурен, че премиерът вече е наясно с този факт. С номинирането на Йорданка Фандъкова за просветен министър се създаде впечатление, че министър-председателят отчита приоритетното място на образованието, и това събуди големи надежди. Надеждите обаче угаснаха с избирането на Фандъкова за кмет на София и поставянето на Сергей Игнатов за министър. Жалко! Оттук нататък политиката в образованието е лутане без посока - от неуместен радикализъм в едни сфери - наука, до пълно безхаберие в други - образование. Една куха орбита на претенция за "обладаност" от уж реформаторски дух. В същото време БАН и висшите училища се задъхват от финансов недоимък не само заради кризата, а заради отсъствието на адекватни политики и на разбиране за приоритетния характер на образованието и науката, което да съответства на стратегия "Европа 2020". Ако властта бе осмислила "Европа 2020", щяха да проумеят, че кризата е аргумент за целево финансиране.
- Как ще коментирате качеството на внасяните законопроекти?
- В сфера, която ангажира интелектуалния потенциал на нацията, управленската непоследователност, безпринципността и конюнктурната угода не биха могли да бъдат нито успешно скрити, нито дори замаскирани. Липсата на компетентност може да бъде компенсирана с достатъчно откритост и диалогичност, но точно те са големите дефицити в държавната образователна политика, за да се потвърди максимата, че по-опасен от този, който не знае, е този, който не чува. Например, ако бяха чути разумните критики при обсъждането на Закона за развитието на академичния състав, нямаше да се наложи месец след приемането му министър-председателят да понесе неудобството заради просветния министър да внася поправка в същия този закон. Чувал съм, че е нормално министрите да осигуряват политическия гръб на премиера, като му спестяват излишни гафове, докато на Бойко Борисов му се налага обратното - той да вади горещите кестени вместо министрите си, да гаси от тях запалени пожари.
- Ще бъдат ли обхванати най-уязвимите групи деца в задължителната подготовка за 5-годишните, която уж стартира наесен?
- Вече се разбра, че това се отлага с цели две години. Т.е. за края на мандата на ГЕРБ, ако, разбира се, мандатът се окаже пълен. Причината за поредния реформаторски напън, завършил с отлагане, е неосигуреният управленски инструментариум за реализирането на вярната цел. Твърдо подкрепям идеята за задължителна подготвителна паралелка за 5-годишните, защото само така ще се гарантира равният достъп до образование, разбиран като придобити образователни навици и усвоен официален български език от всички деца. Много са причините, поради които семейството не може да осигури екзистенц минимума, необходим за успешното включване на детето в I клас. Затова процентът на децата, които не са посещавали градина и подготвителни паралелки, и процентът на впоследствие незавършилите средно образование са сходни - около 26%. Т.е. реформите трябва да започнат от ранната социализация на детето, но министърът и екипът му нямат капацитет за това. Законът не срещна подкрепа извън ГЕРБ, защото урежда само задължението на родители и деца, но и дума няма за отговорностите на МОМН. Само осигуреният автобус за извозване на деца от населени места без училище и градина не решава другите проблеми - за достъпната физическа среда, за финансовото осигуряване на целодневната организация, за квалифицирания педагогически персонал. И един парадокс - министърът, вместо да гарантира столовото хранене, предлага отпадането му, което на практика означава 5-годишни деца да бъдат на суха храна 5 дена в седмицата.
Според мен успешната формула е: 5-годишните - задължително на градина в подготвителна група, а 6-годишните - в подготвителна паралелка в училището, като всичко това се предшества от осигурен финансов ресурс за създаване на подходяща физическа среда.
- Според международни тестове като PIRLS и PISA знанията на българчетата се сриват след IV клас, като в VIII клас над 40% от децата са на и под минимума. Тези резултати се разминават с оценките от VII клас и матурите. Какво показва това?
- Че шумно рекламираното външно оценяване все още е квази. Че високите оценки, които пишем и на външното оценяване, не отреждат високо място на България в сравнителните проучвания на знанията на учениците не само на РIRLS и PISA, но и на TIMMS, като в някои области вече "гоним" предпоследните места. Опорочена е и матурата. Начинът, по който се въведе матурата, е класически пример за това как една абсолютно задължителна реформа може да се опорочи. Даниел Вълчев и нашето управление сме отговорни за отпадането от Закона за народната просвета на държавния стандарт за оценяване. Така тогава министърът си осигури неограничена свобода при съставянето на теста за държавния зрелостен изпит и сега едва ли някой може да ви отговори каква зрялост измерва този тест; дали гарантира поне общообразователния минимум и дали въобще измерва нещо. Още по-интересен е въпросът какво отразяват оценките, получени на матурата. Какви знания и компетентности обезпечават тройките, четворките, петиците, шестиците? Или с тези оценки се сравняват учениците помежду им, а не спрямо стандарт, какъвто, както вече казах, няма, защото бе отменен. И така ще продължаваме да се мамим не само с вътрешните, но и с външните, но все така наши си, оценки, докато поредното сравнително проучване на РIRLS, PISA, TIMMS ни "залее" с поредния "студен душ" за поредното сриване в класациите.
- Защо според вас ГЕРБ настоява за връщане на платеното обучение в държавните университети?
- При гласуването на този закон ГЕРБ се изолира. Реформаторът Игнатов отсъстваше и с гласовете само на ГЕРБ пленарната зала възстанови платеното обучение, отхвърлено през 1999 г. с консенсус, както справедливо подчерта това Иван Костов. Апропо, той прочете в отсъствието на министъра знак на несъгласие със закона. Удобно, щадящо, но, за съжаление, невярно. Имам информация, че ангажиментът е поет спонтанно от премиер и образователен министър на среща с Академичния съвет, а изпълнението му е възложено за удобство на колеги, а не на Министерския съвет.
Всъщност проектозаконът не би следвало да има приложно поле, предвид на ясната преходна разпоредба, която даде право през последните 4 г. висшите училища да усвоят 100% от капацитета си. Значи не би следвало да има свободен капацитет. Ако има, той е по професионални направления, към които няма интерес. Това поражда въпроса очакваме ли незаети места за безплатно обучение да се заемат при платено обучение? Кой, Бога ми, ще избере да плаща, вместо да учи безплатно?! Не вярвам да се цели друго - в нарушение на закона да се насочи свободен капацитет от неатрактивни направления към направления с изпълнен капацитет, към които обаче интересът е голям. Това би означавало влошено качество на образователния продукт.
- Как ще коментирате в тази връзка заканата на министър Игнатов да отнеме акредитацията за всички специалности на СУ заради неакредитирано обучение на медицински сестри?
- Прости им, Господи, те не знаят какво говорят. Избави ги, Боже, от изкушението да преминат от безумни слова към безумни дела. Не само този министър - всичките просветни министри вкупом стоят по-ниско от Алма Матер. В храма на образованието се съгражда духовност, там не се светотатства административно взломаджийски. Българското образование няма нужда от херостратовци, какъвто и уклон да владее управленците му.
- Не е ли абсурдно Съветът на ректорите да представя нов законопроект за висше образование с уговорката, че общата политика тепърва ще се изяснява в министерството?
- Още при приемането на Закона за развитието на академичния състав бях наясно, че този министър и екипът му нямат компетентност да представят изцяло нов Закон за висшето образование, което той собствено призна при гостуване в телевизия "Европа". Готовността на министъра да делегира изработването на закона на самите ректори, бе примамка, която да укроти протеста им срещу ЗРАС. Ще оставя без коментар неуместната стилистика на административния акт, с който задачата бе възложена на ректорите - Заповед на министъра на образованието. Оценките на Сергей Игнатов, че "има свързан текст, но няма закон"; че "липсва глава за политиката", която е в "двете средни буквички" (на ГЕРБ); че "липсва голямата реформа и модерната част", звучат най-малко обидно за ректорите, чийто продукт се визира. Това е политическа вулгарност. Ректорите са модерни, но тяхната модерност се задушава от един откровено архаичен закон и е крайно време министърът да изпълни "заканата си", като поеме персонална отговорност за изработването на нов закон, а не да прехвърля задачата на ректорите, преследвайки позицията си на цензор.
