Нямаше да повярвам, ако само ми бяха разказали, но се уверих лично: България е станала европейски наръчник по корупция. Младежи от престижни западни училища й гостуват, за да видят как изглежда една корумпирана държава. Миналата събота петдесетина млади ентусиасти от Франция и Холандия, обикалящи Европа със симпатични стари ситроени 2CV (известни като "грозните патета"), пристигнаха в София от Истанбул и поискаха да им разкажа как България се бори с корупцията. Видели някои мои публикации в интернет и решили, че мога да им бъда полезен в тяхното образователно турне. Смаях се, като ми представиха своята програма.

Тяхното 8000-километрово рали, наречено "Предизвикателството на Страторг", което се организира за втори път, имало за цел да запознае бъдещите мениджъри с особеностите на европейските държави, през които минава маршрутът му. За Чехия бил избран споменът за тоталитаризма, за Румъния - борбата с трафика на деца, за Турция - идентичността на младите хора, за България... корупцията. Не ни стига Еврокомисията с нейните ежегодни доклади, които ни набиват в главите колко не се вписваме в европейските норми заради корумпираната си върхушка, ами сега и децата в Европа започнаха да си правят у нас



уроци на открито за образа на корупцията



Още малко и България окончателно ще престане да бъде за другите народи Страната на розите и ще се окичи с етикета Държавата на корупцията, от който едва ли ще се отърве.

Разбира се, отказах да участвам в такава постановка - за най-голяма изненада на организаторите на турнето, които така и не разбраха какво лошо има един европейски инвалид като България да изложи за поука недъзите си пред младите изследователи. След време те щели да знаят и разказват на кого не бива да приличат европейците. Докато родните власти са си прехвърляли отговорността за организираната престъпност и корупцията, вкупом са пропуснали да забележат, че поверената им държава се е изтъркаляла към европейското позорище, а заедно с нея и те самите. За беда същото се отнася и до всички българи, които страдат от безнаказаната висша крадливост и бандитизма, защото думата "българин" се е превърнала в европейски синоним на "корумпиран".

Изненадваща е гордостта, която изпълни душите на премиера Бойко Борисов и правителството му, като прочетоха в последния доклад на ЕК, че от "юли 2009 г. (откакто са на власт) в България се е появил силен устрем за реформи". Брюксел бил забелязал за първи път "политическа воля" на изпълнителната власт за борба с организираната престъпност и корупцията. Само че зад нея прозирал въздух, защото престъпност имало в изобилие, но наказания - малко.

Който прочете доклада, няма как да не стигне до извода на Брюксел: "И все пак прекалено малко са случаите, които са приключили в съда". В това изречение важната дума е "прекалено". Тя означава, че България е излязла от всякакви норми на търпимост и че е изправила ЕК пред въпроса как да реагира на предизвикателството. Отговорът е формулиран по следния начин: "Нужно е да се подобри професионалната практика на полицията, прокуратурата и съдилищата, за което ще бъде необходимо външно съдействие".



Очевидно се върви към намеса отвън,



но каква може да бъде тя, след като ЕК не се възползва от тригодишния си мандат да задейства предпазната клауза за правосъдие и вътрешен ред съгласно Присъединителния договор на България и Румъния? Безсилието на Брюксел личи особено много по поведението на Румъния, която даде да се разбере, че повече не я интересуват неговите доклади. След изтичането на тригодишния изпитателен срок тя разтури своята Национална агенция за интегритет (честност), чието създаване бе условие за нейното приемане в ЕС. Конституционният й съд реши, че агенцията наднича твърде неучтиво в сметките на големците, включително и на конституционните съдии, и през април т.г. я разпусна. След гневната реакция на ЕК парламентът направи опит да я възстанови в беззъба форма в края на юни, което бе отразено в доклада за Румъния с остра забележка. Букурещ обаче показа изпреварващо колко е безразличен към критиките на Брюксел, като ден преди огласяването на доклада Конституционният съд отхвърли и новия безобиден вариант, предложен от депутатите. Така Румъния отказа да търпи дори само за украса какъвто и да е орган за борба с корупцията по високите си етажи на властта.



В отчайващата ситуация да станат смешни,



някои еврочиновници започнаха да пресмятат какви лостове за въздействие им остават и се досетиха само за един - да забавят приемането на България и Румъния в Шенгенската зона за свободно движение, докато не докажат, че правосъдието им покрива поне минималните европейски норми. Този лост обаче ръждяса още при писането на миналогодишния доклад, когато председателят на ЕК Жозе Барозу отхвърли предложението на Холандия да бъде задействан предупредително, след като стана ясно, че няма да се прибягва до предпазни клаузи. Прилагането пък на финансови санкции е невъзможно, доколкото двете държави усвояват изключително слабо европейски фондове поради недостатъчна способност да пишат грамотни проекти. Освен това Букурещ следи стриктно да не се краде от европейски пари, а само от националните, както се научи през последните две години да постъпва и България. Така ревизорите в Брюксел не могат да намерят формална причина за спиране на еврофондовете.

Вижда се, че



инструментариумът за въздействие е много беден



Външният натиск може да бъде само информационен. Брюксел така или иначе ще продължи да пише доклади, в които да отправя каквито си иска критики и препоръки, защото няма как да се измъкне от "механизма за сътрудничество и проверка", изобретен за утеха, че приема компромисно двете държави в ЕС. Но проблемът на София и Букурещ не е в слабата схватливост какво се иска от тях. Еврокомисията напразно отправя препоръка към България "да се подобри съдебната практика в прокуратурата и съдилищата, като се извърши подробен анализ на недостатъците в сътрудничество с чуждестранни експерти". Такива експерти по т.нар. туининг проекти (побратимяване с различни европейски държави) вече навъртяха стаж за пенсия като съветници в България и пак не побутнаха напред съдебната реформа.

Брюксел трябва да си даде сметка в кои случаи е успявал да постигне резултат. Ако прочете собствения си доклад, ще види, че се хвали само с един забележителен пример, описан по следния начин: "Бяха произнесени присъди по две емблематични дела за измами със средства от ЕС и изпиране на пари. Основните обвиняеми получиха тежки присъди - съответно 10 и 12 години затвор, но съдът все още не е издал заповеди за задържане". Зад тази плаха и объркана формулировка стои името на един човек - Марио Николов, осъден по две дела за изпиране и злоупотреба със 7,5 млн. евро от програма САПАРД съответно на 10 и 12 години затвор. ЕК не бива да се пита защо осъдените са толкова малко, а защо Марио Николов изобщо бе осъден. Отговорът е само един -той бе посочен поименно от Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ).

Докато борбата с организираната престъпност и корупцията се води срещу "неизвестен извършител", няма да помръдне повече от сегашното си състояние. Полезната външна намеса може да бъде само една - осветяването на виновниците. Те са недосегаеми за българското правосъдие, докато плащат за неговото корумпиране, но щом бъдат осветени отвън, стават уязвими. Брюксел трябва да направи следващата крачка - да се осмели да назовава обектите на своите "проучвания" с истинските им имена. Кодираният език не върши работа, а в тъмнината черните овце се сливат с белите. Не всички българи са корумпирани и престъпници, но избелването им няма да се случи, докато са натикани в тъмния ъгъл на Европа.