Временната анкетна комисия в парламента по казуса с наркопоправката в "Държавен вестник" извърши прецедент, нарушавайки неписаното правило, че целта й е да замаже проблема.

Парламентарната традиция повеляваше "горещите теми" да се охлаждат в блатото на дълго и безполезно разследване. Резултат от работата на тази комисия има. Да, не е достатъчно изчерпателен. Не стана ясно кой точно стои в основата на наркопоправката. Ако са висши кадри в ГЕРБ, прокарали интереси на спонсори, защо не поеха отговорността си.

Но и не бяха прикрити скандални факти срещу депутати от мнозинството. Светлин Танчев и Пламен Цеков изгубиха шефско и зам.-шефско място в комисии, а първият се разделя и с партийния си пост на областен координатор. Независимо че връзката на Лъчезар Иванов с тази история остана недоказана и се забърка в друг скандал, но и той изхвърча като тапа.

С всички уговорки



сегашното мнозинство заслужава адмирации,



че не защити сгафилите. Временните анкетни комисии в минали парламенти не извадиха нито едно име на човек от управляващите, което да бъде отстранено от пост или дори да бъде ефективно разследвано от прокуратурата.

По време на мандата на тройната коалиция е имало 22 временни комисии. Да си спомняте кои са те или до какво е довела тяхната работа? Имаше например временна комисия, която през 2005 г. започна да разследва причините за опустошителните наводнения, в които загинаха хора и много повече останаха без дом. Тази комисия стана известна с абсурдната си абревиатура - ВКПЩННППДПМЮЮОЧСПЖИЗР. Това означава "Временна комисия за проучване на щетите, нанесени от наводненията, предизвикани от проливните дъждове през месеците юни и юли 2005 година на обществени и частни сгради, пътна и железопътна инфраструктура, земеделската реколта и др." После я преименуваха на "Временна комисия за проучване и ликвидиране на щетите от наводненията и за изготвяне на предложения за оптимизиране на модела на действия на държавните органи по управление при кризи". С една дума - в движение й смениха предназначението. Така тя обоснова съществуването на Министерството на бедствията на Емел Етем, което за четири години се превърна в истинско бедствие за безконтролно харчене на държавни пари. Виновни, разбира се, не бяха открити.

Тогава временната комисия беше предложена от ДПС, макар че и при царското управление техни кадри отговаряха за бедствията. Оглави я, естествено, Йордан Цонев.

Имаше временни комисии по т.нар. царски имоти, за аферите "Куйович" и "Йоцич", за собствеността на имотите в Студентския град, както и разследване на трагичния инцидент във влака София - Кардам. За нито една от тези комисии не може да се каже, че хората ясно разбраха какво точно свършиха.

През март 2006 г. например се пръкна временната парламентарна комисия за установяване на отнетото и възстановеното имущество на семейството на бившите царе Фердинанд, Борис III и техните наследници. Червеният Пламен Ранчев я оглави и това създаде свръхочаквания за резултат. Комисията обаче сътвори едно голямо нищо. В името на коалиционния мир БСП отстъпи пред натиска на НДСВ и промени становището си за съдържанието на доклада на временната комисия. Тогава премиерът Станишев накара председателя на комисията Пламен Ранчев и другите представители на БСП да "преосмислят" изводите в проектодоклада, за да угодят на коалиционния партньор Сакскобургготски. Едно от предизборните обещания на БСП беше точно разследването на имотите на царя. Като се озова в коалиция с НДСВ, БСП създаде комисията на принципа "и вълкът сит, и агнето цяло". Потроши се парламентарно време и доверие, плащаха се допълнителни пари на депутатите от тази комисия, за да замажат положението -



с това избирателите бяха свикнали



Временната комисия за разследване по случая "Куйович", разтърсил върховете на МВР, е още по-интересна. Тя също замаза нещата, тъй като бе поставена напълно под контрола на управляващите. В началото на април 2008 г. комисията се саморазпадна, след като членовете й от опозицията я напуснаха заради несъгласие с официалния доклад. В него управляващите хвърлиха върху правителството на Иван Костов цялата вина за пребиваването на Куйович у нас, а опозицията твърдеше, че върху наркотрафиканта е "разпънат чадър" от тогавашното ръководство на МВР. Филип Димитров определи доклада като безличен, а дебатът по него - "изпадане в състояние на морална лудост". Ф. Димитров (ОДС) настояваше в доклада да се запише, че се констатират проблеми в МВР и неспособност на ръководството на ведомството да се справи с тях, а лидерът на "Атака" Волен Сидеров искаше направо да запишат черно на бяло, че препоръчват на премиера да освободи вътрешния министър Румен Петков. Вярно, че много скоро след това Петков изхвърча от правителството, но това не бе в резултат на работата на временната комисия.

Сега с комисията за "Държавен вестник"



тази отблъскваща тенденция сякаш е пречупена



Създаването й не бе лесно. От БСП я предложиха, от ГЕРБ я отхвърлиха и чак след няколко седмици изведнъж мнозинството си смени позицията и създаде орган, който да разследва тях самите. Очевидно, че това е станало след съгласието на Борисов. Но нека си спомним, че в аналогични случаи Сергей Станишев казваше: "Няма да хвърля мои хора на вълците". Сакскобургготски действаше по същия начин, но не си правеше труда да го артикулира. А за управленския маниер на Иван Костов важеше, че дори да му кажеш, че му е развързана лявата обувка, напук нямаше да я завърже.

Комисията за "Държавен вестник" стигна до разкрития, които не бяха засекретени или укрити. Появи се бележка като доказателство за депутатската намеса, а по време на най-интересните изслушвания журналистите бяха допускани в залата. С една дума - ГЕРБ позволи на обществото да надзърне в редиците им и да види колко неадекватни са някои от техните топ кадри. Интересен беше и процесът с писането на доклада накрая. Вярно, първият вариант, написан от шефа на комисията Румен Иванов, беше доста мек. Иванов е от ГЕРБ и се очакваше храбро да брани съпартийците си, но той изненада всички. Показа изключителна толерантност към членовете на комисията от другите парламентарни групи, прие техните предложения и забележки по доклада. Иванов се превърна в изразител на онази част от групата на ГЕРБ, която вижда вътрешните проблеми и по-скоро е склонна да ги признае, за да се предотвратят още по-големи грешки. Но такива като него засега са малцинство. И тяхното поведение е в контраст с другия тип - на политкомисарите, които се опитват грубо да налагат партийните интереси в различни парламентарни комисии. Ако например комисията бе оглавена от Иван Алексиев, член на екокомисията от ГЕРБ, резултатът щеше да е противоположен.

Тази временна комисия роди надеждата, че мнозинството в 41-ото НС има кураж за ефективен самоконтрол.



Временните комисии по статут са с ограничени правомощия



Те не са разследващи органи и затова са принудени да приемат философията "Моето име срещу техните" (думи на Цецка Цачева, за която служители от НС казват, че е знаела за скандала). Затова пък има прокуратура. Докладът на комисията ще бъде изпратен веднага след като бъде гласуван в зала. Има два варианта - там разследването да потъне, или да излязат нови факти и обстоятелства за вината на депутати. Има и трети вариант - да не излязат, но при следващи решения на премиера за рокади в ръководните постове на НС да се досетим кой още е сгазил лука.

Създаването на временни комисии едва ли ще спре и в този парламент. И не бива, ако работят качествено. Тази за "Държавен вестник" създаде нов стандарт и следващите ще трябва да се съобразяват с него.

Временните комисии са форма на извънреден контрол, когато постоянните не са на мястото си. Остава проблемът, че мнозинството няма стратегия и рефлекс да изпълни постоянните комисии с ново съдържание. Оправдавахме го най-вече с липсата на парламентарен и законодателен опит. Но занапред това няма да върви.