За втора поредна година издателска къща "Анубис" и издателство"Булвест 2000", в партньорство с вестник "Сега", провеждат конкурс за учители творци, в който могат да участват действащи преподаватели и директори на детски градини и училища.

Материалите се изпращат само по електронен път на адрес: zakonkursa@anubis-bulvest.com Най-добрите произведения публикуваме в електронното издание на в. "Сега", а след това ще бъдат издадени в общ сборник. Днес представяме



Иван Бобев, от възпитателно училище интернат "Никола Йонков Вапцаров", в гр. Завет, област Разград



Вариации на тема детство



Ако някой срещне някой

в цъфнала ръж...

Р. Бърнс



С томче стихове чудни и китара в ръка

пак във детството луди, както Джени в ръжта

ще се върнем отново за минутка дори

и над нас като спомен летен дъжд ще вали.

Затова са ни нужни в този трепетен час

ветровете ни южни и платната във нас

със фрегатата славна да потеглим веднъж

към надеждата бяла в тази цъфнала ръж.

Непонятни за бога, без пресметната жал

със душата - тревога и сърцето - кинжал

самота ни притиска, скрита в малко тъга

и се носим със риска на живота - съдба.

И по стръмния хребет - на годините знак

се завръщаме с трепет - и във детството пак

със целувка гореща посред летния дъжд

вечно някой ни среща в разцъфтялата ръж.





Признания в нелюбов



Денят като причастие отмина -

безмълвен, равнодушен и студен,

а твоето присъствие незримо

трепти все още в залеза край мен.

Във чашата проблясва капка милост -

светът във твоя образ отразен

и самотата губи своя смисъл

в покорството на твоя вечен плен.

Любов и нелюбов - сълзи в душата -

ухания в настъпващия мрак

топят се заскрежени по стъклата

като ранени птици: кап...

кап...

кап...

Нощта заспива в своя лунен кораб,

аз чувам как ръми дъждът навън,

а сенките на Яворов и Лора

след мен вървят наяве и насън.

Две сенки във една отново слети:

любов и грях - смъртта е само миг;

днес дулото, димящо до поета

до чашата с отрова пак лежи.

Копнеж и стон - горчат, горчат словата,

очите в мрака търсят милост пак;

любов и нелюбов - сълзи в душата -

топят се заскрежени: кап...

кап...

кап...





























Театър на сенките





След хиляди годишни времена

Вивалди ще потъне в тишината,

а светлините на един театър

ще греят дълго, дълго след това.

Когато и клавишите заспят

под шепота на Лунната соната

те слизат тихо в стаята позната

във сенките на мъж и на жена.

Той сяда пак във старото кресло,

запалва пак лулата си моряшка,

а тя като добрата Пепеляшка

в нозете му се свива на кълбо.

Танцува върху празните стени

във рамки орехови от позлата

сред хилядите образи познати

и образът на техните души.

И тръгват пак сред бурното море

на кораба от спомени предишни

и думите за сбогом са излишни,

когато пак брегът ги призове.

Те просто сенки, сенки са сега

и като сенки чудни без остатък

със утринния вятър във платната

безплътни като сън ще се стопят.

А вечерта ще се завърнат пак

на сцената на вечния театър

под шепота на Лунната соната,

за да оставят своята сълза.





























Перон





"Ангелите шепнат

с мокри устни..."

Радосвета Миркова





Опустява перонът. Тръгва нощния влак

през тунел от въпроси в неизвестния мрак;

седем дълги вагона пак стоят между нас

като седем целувки, като устни без глас.

По железните релси телефонът студен

пак звъни безпощадно и у теб, и у мен,

и започваме своя тъй познат монолог -

без тържествени фрази, без лиричен акорд.

На самотната гара пак вали самота,

светят жълти фенери в непрогледна мъгла,

а над нас като птици - балерини от сняг -

като бели въздишки в препинателен знак!

Трака, трака експресът - на пейзажния фон -

във кристалните чаши - две сълзи от картон;

две парцалени кукли във един епизод

със усмихнати маски и със ням кукловод.

Трака, трака експресът - по железния път

пак въртим се, въртим като в Шекспиров кръг -

балерини от сняг върху тънкия лед

във един съдбоносен - до смърт пирует.

На самотната гара пак вали самота,

скучни вестници стари, непрогледна мъгла

и затрупват перона балерини от сняг -

бели, бели въздишки в препинателен знак...

Между релсите черни - твойте бели писма

шепнат с твоите устни, шепнат с ангел в нощта;

седем дълги целувки - вместо плик и адрес -

до поискване чакат всеки нощен експрес...