"Старото не си отива, новото няма да дойде", скандирал в унес маоистът-електротехник, докато чупел със стоманения си чук електромотора, вдъхновен от червената книга на Вожда. Епизодът илюстрира началото на културната революция в Китай, когато целият културен елит на страната е подложен на гонения и репресии. Артисти, музиканти и художници са принудително изселени по селата, за да се научат как се държи мотика и да им дойде акълът в интелигентските буржоазни глави.

От няколко седмици тук се вихри културна реформа. Е, вярно, артистите не са подложени на специални издевателства, но много скоро на голяма част от тях ще им се наложи да се хванат за мотиката, за да преживяват след закриването на театри, опери и филхармонии.



В ролята на Вожда е Вежди,



известен български скулптор, автор на малки и монументални пластики, понастоящем министър на културата. В духа на собствените си творчески търсения Рашидов прекроява културното пространство по свой аршин. Във въображението му опери и филхармонии се сливат в монументални многожанрови ваяния от тоталитарен тип. Балетът, това префинено и недоходоносно изкуство, също е отпратено в общия пластичен кюп. Балетни пантофки, пачки, контрабаси, флигорни, оперни и оперетни певци и певици са омесени ведно в тази многопластова монументалистика на културната реформа а ла Рашидов.

А тя, реформата, бе сервирана изневиделица, без някой предварително да я е поръчвал. Артистичната гилдия даже нямаше време да се окопити. По същия начин преди месеци правителството подходи и към здравеопазването. Грабна скалпела и тръгна да реже без упойка. После се спря. Изглежда мозъчният център на властта продуцира една и съща грешка - седем пъти реже, а после мери.

Хунвейбините на министъра разпространиха отчет за първото шестмесечие на тази година с цел да покажат слабата рентабилност на сценичните изкуства у нас. С аршина на Дянков разни чиновници от културното ведомство отмериха, че приходите на театрите са четири пъти по-ниски от разходите, оперите и филхармоничните дружества са донесли на хазната мижавите 1 125 153 лв. приходи, а са глътнали от хазната над 10 милиона, и то без капиталовите разходи. Половинвековният балет "Арабеск" даже го няма в сметките. Направиха му възродителен процес. Заедно с оперетата ще се нарича Софийски музикален и балетен център.

Га че ли става дума за кренвирши и салам, а не за културни продукти, чиито потребители поначало са тъничка обществена прослойка. А напоследък съвсем оредяха заради поощряваното безкултурие и модата на кръчмарския попфолк.

За отбелязване е, че досега



Рашидов нито веднъж не излезе публично да обясни



същината на реформата. Докато творчески колективи от цялата страна протестираха срещу бруталния подход, той предпочете да се разходи на държавни разноски до Рим и да разчепка хидроинженерните въпроси около проекта "Горна Арда", който изглежда доста му е легнал на сърце. Във всеки случай много повече от балета и белкантото.

Притиснат от журналисти в коридора на Министерството на културата, разсея мълчанието само за да демонстрира блестящото си чувство за цинизъм, като се оплака, че и той протестира, задето Наоми Кембъл не му е секретарка. А сливането на културни институти обясни така: "За да няма по десет директори, а повече артисти.... Не е ли по-добре? Защо трябва аз да правя скулптура, а всички останали, които мачкат глина, да взимат пари". Ами защото от много мачкане на глина се раждат и добри скулптори.



Доста по-смислени са възраженията на потърпевшите от реформата



Нормално е да се чувстват обидени от отношението на Рашидов, който дори не ги попита какво мислят. При добра воля от негова страна можеше предварително да потърси помощ от общините по примера на Пловдив, който ще се включи в издръжката на операта си. И досега МК не е предоставило предварителни анализи и разчети колко средства ще бъдат спестени от "редуциране и окрупняване". И по каква логика е разчертана "пътната карта" на сценичните изкуства, която води към задънена улица. Ако целта е да се напълни хазната с петдесетина милиона, няма ли по-разумни начини за това? И каква е логиката раздутият щат на МВР от близо 70 000 души да стои непокътнат, а спестявания да се правят от най-просветената част от населението? В тази връзка вътрешният министър заяви в Бургас, че хората в МВР са много уморени от реформи и там преобразувания ще има след "две, три, четири години, когато се стабилизира финансово държавата".

Впрочем министърът на културата е добре да изучи примера на британския си колега Джеръми Хънт, който също предприе драстични икономии, но започна от собственото си ведомство. 50 на сто от чиновниците там ще бъдат съкратени, а останалите ще се преместят в по-евтина сграда. Така колегата на Рашидов искал да спести орязването на бюджетите за изкуство и медии, съобщи "Гардиън".

"Какво означава да намаляваш творчески състав поради намаляване на зрителския интерес? Та ако това е единственият критерий, то не трябва ли да се започне от сцената на политическите актьори - Народното събрание?", написаха в отворено писмо до министъра милеещи за културата. И наистина - като ще се закриват театри, да започнем от най-бездарния.

Има и още едно важно съображение. Реформата днес е продиктувана от временна финансова причина - кризата. Рушат се десетилетни културни напластявания, без изглед да бъдат възстановени някога. Това е бомба, която поредният мимолетен министър днес залага с лека ръка, но взривът й утре може да се окаже разрушителен.

Народът е казал "Седем пъти мери, един път режи", за да не стане работата като в любимата трънска поговорка на премиера "Три пъти го режа, и то все късо". И за да не гледаме "Сълза и смях" в Народния театър на следващите избори.