|
| Триединство в Анкара: Турският външен министър Ахмет Давутоглу (в средата) посреща на 28 април своите колеги от Босна Свен Алкалай и от Хърватия Гордан Яндрокович. |
Първото полугодие на 2010-а си отива, а впечатляващи български инициативи и ходове не се забелязват. Но затова пък
предстоят поредните структурни "сътресения"
в българската дипломация, внушавани от амбициозния стратегически преглед за външнополитическото ни ведомство, който е по-скоро обърнат навътре и е израз на търсенията на правителството на технократски, а не принципен подход за "връзване на бюджета" в период на обзелата обществото ни икономическа криза.
Не бива, разбира се, да подминаваме такива стъпки като декларациите за категорична и безусловна подкрепа на Сърбия за приемането й в Европейския съюз, направена от премиера Бойко Борисов при посещението му в западната ни съседка и потвърдена на 10 юли в Дубровник. Факт е подписването на двустранно полицейско-митническо споразумение с Белград. За кой ли път бе потвърдена подкрепата за еврочленство на Македония, която като развален грамофон си продължава говора на омразата, докато уговорките от българска страна все повече избледняват. Няма изненада в декларираната подкрепа на проточилия се няколко десетилетия процес на присъединяване на Турция към ЕС, направляван от няколко големи европейски държави. Официалната българска позиция по въпроса се откроява още по-ясно на фона на кампанията на местни маргинални политици като лидерите на ВМРО за привличане върху себе си на обществено внимание чрез организиране на подписка за свикване на общонационален референдум относно членството на Турция в ЕС. При посещението си в Турция българският премиер Бойко Борисов отправи очевидно важното за българската страна послание за развитие на
двустранни отношения без посредници,
което ще рече без намесата на ДПС. То бе подминато от турския му домакин, но би могло да попадне на подходящо място, ако бе направено пред хилядите български граждани в Бурса и Измир на една (станала вече традиционна за други посещавани страни) тяхна среща с премиера.
Не следва да подминаваме и неколкократното настояване на министър Младенов на тазгодишната среща на НАТО в Талин да се ускори приемането на Босна и Херцеговина в Алианса. Макар този международен протекторат да е опакован в изкуствена териториална цялост и да е направляван от неясен механизъм на държавна функционалност.
Липсата на ефективни български ходове
и на инициативи от т. нар. балканско ядро на ЕС (в лицето на България, Гърция и Румъния), което май се разпадна с непризнаването на Косово от Гърция, Румъния и Кипър, се компенсира от ставащата все по-забележима дипломатическа активност на Турция на Балканите и особено в тяхната невралгична западна част. Анкара, която подкрепя усилията на САЩ и ЕС за намиране решение на сложните въпроси в Босна и Херцеговина, проявява ясни намерения да играе значима самостоятелна роля в региона. Напоследък в обсъждането на тези проблеми виждаме Турция редом със САЩ, ЕС и Русия.
Посещенията на президента, премиера и външния министър на Турция в Белград, Загреб и Сараево раздвижиха намиращите се в застой от шейсетте години на миналия век отношения със Сърбия и Хърватия. През последното тримесечие на 2009 г. и през тази година се утвърдиха редовните месечни тристранни срещи на министрите на външните работи на Турция, Сърбия и Босна. В такъв формат се провеждат срещи на турския външен министър и с колегите му от Хърватия и Босна. Освен положението в Босна министрите обсъждат и широк кръг въпроси от регионално значение.
Вместо българска наблюдаваме
турска дипломатическа офанзива на Балканите
През април в Истанбул бе поставено началото на срещи между президентите на Турция, Сърбия и Босна чрез т. нар. Истанбулска декларация. Пресечна точка и приоритетно място в активността на Турция стана Босна, където Хърватия и особено Сърбия ще продължат да имат възлово значение за стабилността. Авторитетният сръбски анализатор Драган Джуканович смята, че Турция може да има позитивна роля в решаването на някои открити въпроси в Босна, която все още има проблеми с вътрешната консолидация, както и в "разтоварването на двустранните отношения" между Сърбия и Босна. Той определя Турция и като "един вид покровител" на бошняците (мюсюлманите) в Босна и сръбския Санджак и защитник на бошняшката общност на Балканите. От турска страна се полагат усилия чрез личното посредничество на външния министър Ахмет Давутоглу да се преодолеят нарастващите различия в бошняшкия мюсюлмански етнополитически корпус сред най-голямата Партия на демократичното действие, основана от покойния Алия Изетбегович, и между нея и Партията за Босна и Херцеговина на сегашния председателстващ Харис Силайджич.
С подобна мисия министърът посети и сръбския град Нови пазар в областта Санджак, където публично помири враждуващите бивши активисти на сръбския клон на Изтбеговичевата партия Сюлейман Углянин и Расим Ляич, понастоящем лидери на две бошняшки партии и членове на сръбското правителство. Тези дни в Нови пазар бе и турският премиер Реджеп Ердоган, където откри турски културен център "Ататюрк". Ердоган говори пред домакините си в Белград за "реконструкция" на отношенията в икономическата, политическата и културната област, а президентът Тадич заяви, че при неотдавнашното си посещение в Турция е постигната договореност за "висока честота" на двустранните отношения. Посещения на високо равнище бяха осъществени в Гърция. Предстоят такива и с България.
Активизирането на Турция в региона е функция от нейната
настъпателна външна политика
като цяло, особено след като турската дипломация бе оглавена на 1 май 2009 г. от д-р Ахмет Давутоглу, академична фигура, станала след победата на Ердоган на изборите в 2002 г. негов външнополитически съветник. Още преди десет години в труда си "Стратегическа дълбочина" Давутоглу формулира едно ново виждане за международната позиция на Турция и външната й политика, възприети от Партията на справедливостта и развитието и двете правителства на Ердоган. Амбициите на Анкара са да влезе в десетката на най-развитите икономики и да провежда нова по-силна външна политика в контекста на регионалните и глобалните предизвикателства и с оглед едно евентуално еврочленство на страната към 2023 г. Това турският външен министър не пропусна да подчертае и в лекция пред българските дипломати по време на официалното си посещение в средата на март.
На научна конференция в края на миналата година в Сараево, посветена на османското наследство и мюсюлманските общности на Балканите днес, министър Давутоглу изложи същината на
концепцията за "стратегическа дълбочина",
на която се опира Турция във външната си политика. Тя разглежда балканския регион като средище на Афро-Евро-Азия, което по време на Отоманската империя през ХVI век е било център на световната политика. По думите на Давутоглу Турция желае да има нов балкански регион, основан на политически ценности, икономическа взаимозависимост и сътрудничество и културна хармония, каквито са били отоманските Балкани. Той отрича това да е неосманизъм, както вече съвременни политолози и анализатори наричат турската външнополитическа доктрина и практика, но в същото време твърди, че османските векове на Балканите са една успешна история и сега тя трябвало да бъде обновена.
По този начин новата политика на Турция е насочена към засилване на политическото, икономическото и културното присъствие в региона чрез налагане на възгледа за
преоткриване на османското наследство
и ценности, които по различни начини са определяли културите и идентичностите на Балканите през последните няколко века. Сегашното проислямско правителство, на което някои прикачват епитета "умерено", се стреми да използва исляма като важен културно-религиозен и историко-политически инструмент (най-вече по линия на турското членство и председателство на Организацията Ислямска конференция) за извоюване на лидерски позиции в мюсюлманския свят.
------------------
* Бивш посланик в Тирана, Белград и Сараево
+ декларация още от сега , че ще наложим вето върху /евентуално/ приемане на Турция в ЕС... 
Това изречение , не можеш да подминеш , но и не оценяваш в стратегично . Ами , в защо не ни го обясниш , като Тест за Турция , по критериите на една друга работа , от която тя бива в доволно далеч държана , от същите тези три в едно фактори , а именно и в т.н. , че и дипломатично . Аз ли да ти го казвам , противоречието на 21-я век , в каква формула ще бъде вкарано , според както и от немало , вече проличава ?... 
, та да могат с мънинко разходи и за много кратичко време да съборят моста по който са тръгнали джагалите не изпълняват ли поставените им цели и задачи!!! 
Аз на нашите гъзомийници не разчитам. По-скоро се осланям на политиката на Атина. 
....."освободителните движения са закономерност породена от нуждата за оцеляване".За съжаление българите добре са се развили и оцелели 500 г.под иго, но сега не могат да оцеляват, защо?