|
| ---- |
"Ние сме в еврозоната", чуват чуждестранните инвеститори винаги, когато им изброяват предимствата за инвестиции в Словакия. В Чехия още преди избухването на гръцката криза често се чува точно обратното - "За щастие не сме вътре", казва не само държавният глава Вацлав Клаус, който към европейската интеграция и еврото има отношение, както "дявол към тамян". И новото чешко правителство не показва амбиции да въведе скоро еврото. Според него няма смисъл да се фиксира срок, "докато самите страни - членки на еврозоната, не изпълняват критериите за дефицит".
При това двете национални икономики си приличат много, що се отнася до фактори, които определят валутната политика. И двете са ориентирани към износ и показват силна доминантност на особено чувствителния към валутни колебания автомобилен сектор. Неслучайно именно чешката фирма "Шкода" се оплака в началото на годината от големи загуби в приходите поради валутните колебания, докато фирмата от същия тип "Фолксваген"- Словакия остана незасегната от това.
Политическите аргументи надделяват
Чехия и Словакия развиват своята търговия в голямата си част със страни от еврозоната. Полша има толкова голям вътрешен пазар, че не се нуждае от еврото, за да може да просперира. Но въпреки че Чехия е двойно по-голяма от Словакия, тази разлика не е достатъчна за макроикономическо обяснение на различната преценка на предимствата и недостатъците на въвеждането на еврото, твърди Михал Мусак от словашката банка Slovenska sporitelna. Неговият колега Мартин Лоботка от чешката банка Ceska sporitelna признава, че по-скоро политическите оценки правят разликата. "Ангажираните в Чехия международни фирми проявяват към еврото същите симпатии като тези в Чехия. Но преди всичко това са политическите елити, които мислят различно", смята той.
Двата подхода могат еднакво лесно да бъдат аргументирани. В полза на еврото говори това, че валутните колебания биха могли да донесат рискове за фирмите в страната - нечленка на еврозоната, Чехия. "Но и влизането в еврозоната е свързано с разходи - и то не само критикуваните и в Словакия разходи за Гърция", смята Лоботка.
Тъй като икономиката в Чехия расте по-бързо от тази в еврозоната, се счита за предимство да може да се реагира с покачване на кроната, докато Словакия плаща своя още по-бърз растеж с повишен риск от инфлация заради силното обвързване с еврото. Обратно - по време на кризата падащата спрямо еврото крона се оказа предимство за износа, тъй като тя компенсира падащите цени. "Еврото означава една идея по-малко свобода в националната икономическа политика. За сметка на това членството в един силен съюз пази от валутни спекулации. Трябва да се пресметне тогава кое какво ще донесе", смята Лоботка.
Всеки втори чех е за еврото
Това, че словаците са избрали първия вариант, а чехите - втория, очевидно е свързано с различното национално и икономическо-политическо самосъзнание на политици и банкери от централните банки. То според Лоботка може да се обясни исторически. Днешна Словакия винаги е била част от едни по-големи граници, докато чехите винаги са настоявали на своята самостоятелност. Затова в Чехия и до днес се спори за предимствата и недостатъците на еврото, а в Словакия не е имало истинска дискусия, в която да са били изразени съмнения в присъединяването към еврозоната. Едва сега, когато присъединяването към предполагаемото средище на финансова стабилност означава "да трябва да се плати сметката на немного отговорни членове", както го формулира новата словашка министър-председателка Ивета Радичова, и в Словакия вече се наблюдава изтрезняване. Това обаче все още не променя коренно принципното положително отношение на населението.
Анкетите, проведени в Чехия, показват, че одобрението за еврото е паднало значително напоследък. 1/3 от анкетираните е против изобщо да се въвежда еврото. За разлика от политическия елит сред чешкото население все още има едно, макар и все по-намаляващо абсолютно мнозинство за влизането в еврозоната.
