Доц. Ангел Г. Ангелов е роден през 1958 г. в софийския квартал "Ючбунар". Завършил е СУ "Св. Климент Охридски" и от 23 години е преподавател в най-старото висше учебно заведение у нас. Доцент е от 2001 г. в Катедрата по съвременен български език. Преподавал е родния ни език в Калифорнийския университет в Лос Анжелис, в Аристотеловия университет в Солун и в Хумболтовия университет в Берлин. Публикувал е над 50 научни статии и две книги. Интересите му са в областта на социолингвистиката, лексикологията и семиотиката.

- Как българинът говори и пише в днешно време?
- Точно това не може да се обобщава. Естествено - различно. По-образованите говорят по един начин, по-необразованите - по друг.
- Но в същото време учените твърдят, че имаме единен български език...
- Вярно е, но той се учи цял живот. И който не иска да го научи, естествено, че няма да говори и пише добре. Човек придобива различни грамотности - в началния курс на училището се учи да пише. При средното си образование продължава да се образова, за да пише правилно и грамотно. И едва в университета се придобива висшата грамотност.
- А-а, май не пишем нито правилно, нито грамотно?

-	Навсякъде по света, а не само в България, грамотността и езиковото богатство зависят от образованието на човека. Голяма заблуда е, че на Запад и висшистът, и уличният чистач говорят правилно съответния език. Средният българин, дори и необразованият, говори сравнително добре български, защото нашият език има азбука, която много добре съответства на изговора, на фонетиката на езика. И това дава възможност на всеки сравнително грамотен българин да пише добре. В Гърция например пред очите ми един професор писа едно писмо от пет изречения в продължение на час и половина. По-слабо образованият грък не може да напише писмо до дадена официална институция. Известно е, че във Франция само професорите пишат добре, а пък необразованите хора не смеят и не искат да пишат.
-	Добре, но непрекъснато у нас се чуват доста гласове, че българският език осиромашава.
-	Това е, защото обеднява културата и оттам обеднява и езикът. В днешно време се насади образът на "човек", който мисли предимно за материалното, за стомаха си и затова няма нужда от особено словесно изразяване на своите желания и настроения. Моралните ценности като грижовност, братство, приятелство, благородство изглеждат забравени и принизени. Езикът е свързан с културата и на отделния човек, и на обществото. Когато културата е в криза, и вярата, литературата и изкуството са принизени, тогава ясно е, че хората не раздвижват мозъците си, не мислят, а тогава и не говорят правилно. За съжаление се насади мнението, че човек не трябва да уважава културата, а да се подиграва с нея. Забелязва се и една друга, не по-малко лоша тенденция. Човек мисли, че може да намери цялото земно, че дори и небесно знание в интернет. Съзнанието на интернет консуматора става една кофа, която гълта информация. Това, естествено, му пречи и на мисленето, и на способностите за правилно изразяване.
-	Дядо Вазов казваше "език свещен на моите деди". Остана ли в езика ни нещо свещено?
-	Това пак е въпрос на морал и оценка на отделния човек. Има хора които ценят езика, воюват за него, казано в благороден смисъл, и искат богатството му да се запази. Това са писателите, учените и хората, за които той е инструмент, част от професията им - езиковеди, преводачи, историци, съставители на речници и много други. За такива хора езикът е най-важната черта на българската душевност.
-	В същото време ние отричаме много стари думи. Какво идва на тяхно място?
-	Това е естествен процес, който много трудно се контролира. Тенденцията на уеднаквяване на световната култура е процес, който протича в момента. Пренасят се едни и същи "стереотипи" - ако думата не ви харесва, нека кажем "клишета", "щампи", а защо не и "калъпи" - та когато се изливаме в тези чужди форми нашето мислене, та дори и нашето държание в обществото, постепенно забравяме и езика, на който говорим. Културата на нашето съвремие е култура на медиите, които повече показват, а по-малко казват. Те много-много не работят с думи. Съвременният човек гледа картинки и по-малко разсъждава посредством словото, а както знаем, то е в началото. Медиите затлачват нашите мозъци.
-	Във връзка с това - не започнахме ли и сляпо да подражаваме на английския език?
-	Англоезичната култура, усвоена в Америка, сега тръгва от запад, от Лос Анжелис и върви все по на изток и прегазва Европа. А нашият континент все пак е изпъстрен от различни народи и култури, които отдавна са се утвърдили като носители на престижни постижения и дори подвизи в развитието на света. Дори Холивуд вече не упражнява своето влияние, защото Бил Гейтс ликвидира киното. Кино-театрите вече ги няма не само в Уестуд и Санта Моника - ние сме свидетели, че закриха кината и в София. Филмите на Фелини не могат да се гледат в Европа - всичко се "тегли" от мрежата. Но да се върнем на темата - това, което ние схващаме като заплаха за нашия език, всъщност е не по-малка заплаха и за французи, и за германци, за италианци и за всички големи народи в Европа. И те се борят, но не могат да се преборят.
-	При нас обаче няма ли доброволно подражание на английския език?
-	Вярно е, че думите мигрират, но у нас има сериозна немарливост от страна на институциите. Липсва грижа за езика, няма стратегия и политика, която да запазва нашата езикова самобитност. Така например германците полагат особени грижи - когато видят някоя хубава книга от английски или от френски автор, веднага я превеждат на немски и скриват оригинала. Не можеш да намериш френска книга в Германия. По този начин те правят книгата част от своята култура. Всички филми там са дублирани на немски - няма субтитри. Така например детето ми, което израсна там, и досега мисли че "Боб Майстора" или "Влакчето Томас" са немски филми, а те не са. Библиотеките им са изключително хубави, с немски книги, при това ги получаваш изключително бързо. При нас библиотеките са лошо уредени - все едно са от 19 в., излизат в отпуска, точно когато трябва да четеш, самите книги са трудно достъпни. Освен това книжният пазар у нас е превзет от какви ли не глупави книги и издания - има главно полупорнографски издания и екшъни, убийства, изключително много окултна литература.

- Как се борим с чуждиците? Защо вместо да кажем "запалянко", казваме "фен", вместо "убиец" - "килър", вместо "лице" - "фейс", забравихме "представление", защото стана "шоу"...
- Този въпрос, въпросът за чистенето на езика е занимавал и възрожденците. Знаем, че Стефан Младенов в речника си на чуждите думи е слагал удивителна пред думата, която не е следвало да се използва, след като има българско съответствие; на други места е слагал по две удивителни, което значи, че думата е абсолютно неприемлива. Употребата на думите е част от знанията на един човек и способността му да се самоконтролира. Може би се повтарям, но казвам, че езикът се управлява много трудно. Не можеш да спреш масовото нахлуване на термини от други култури, които непрекъснато ни заливат. Тук трябва да си дойдат на мястото българските езикови авторитети. Медиите изключително много влияят. Това, което учителят създава с години, те го развалят за часове.

-	В тази връзка - нужен ли ни е нов Балан?
-	Той не е единственият, който се е грижил за чистотата на езика ни. Ние дори не му произнасяме правилно името. Той е Александър Теодоров, а Балан е негов псевдоним. Дори и на паметника му написаха Александър Балан. Не трябва да изпадаме в чистофайничество, както домакинята, която бърше всяка прашинка, защото пуризмът понякога става смешен. Както е при хървати, сърби и чехи, които чистят всякакви френски и английски думи и създават свои, които ни разсмиват, а освен това и се самоизолират от останалите народи. Друг е въпросът, че "драснипалниклечица" вместо кибрит и "душесмут", които се приписват на Александър Теодоров, ги е създал Иван Богоров.
-	Добре, но вие подготвяте студенти, които трябва да се грижат за родния си език. Не падна ли и качеството на образованието?
-	Да. Това следва добре да се осъзнае. За възпитанието на моя езиков усет, както и за музикалния и за литературния ми вкус огромна роля изиграха няколко учители от средното училище. Сред тях основна грижа за мене, а и не само за мене, положи учителката ми по литература. И почти всеки човек от нашето поколение си спомня такива всеотдайни учители. Дори и не особено приятното учене наизуст на цели поеми от големите български поети, дори и разработването на теми или притеснителното изпитване пред другите ученици - всичко това е част от преодоляване на безотговорността и небрежността. Става дума за едни много скъпи усилия, които формират характерите и обогатяват личностите. При това на добрите учители им е ясно, че не всеки има дарба да говори и да пише, но те усещат задължението си да формират вкуса на човека. И днес има учители, които си гледат работата, тоест те са идеалисти и въпреки ниските заплати, които получават, държат на своя предмет и не обезценяват предмета си. Единици са, но ги има. А какво всъщност става масово? Всички ученици получават петици и шестици. Покрай учителските стачки преди две години се разбра, че обезценяването на образованието е формата на учителския протест.
-	Изглежда, че тази борба е загубена?
-	Не е. Но не трябва да се води самоцелно, а да се създават ценности, а те от своя страна ще влияят и на езика. Не трябва хората да се принизяват до пошлия вкус. Публиката се възпитава. А когато се намесят апетитите за печалба на всяка цена - тогава нещата в езика също се развалят.
-	Какъв ще става българинът - все повече словесен и грамотен или пред тия две думи ще сложим без- ?

- Чак такава черногледа прогноза не може да се даде. Българският език за щастие има много дълбоки корени. Няма друг език, който да има толкова много глаголи. Ние казваме, че английският е богат, защото вземал думи от всички езици. Ами това показва, че той няма собствени думи и ги взема от исландски, норвежки, немски, френски. На нашия език ядката му е здрава. Ние имаме по три- четири думи за основни действия, за които други "големи" езици имат само по една. Ние имаме хиляди начини да изразим нежност, състрадание, гальовност, примирение, себеотрицание, благоприличие, макар че понякога имаме неподражаеми изрази, свързани с псувни и ругатни. Затова и най-много боли, като те наругае българин, макар че се казва, че сърбите псуват повече от нас. Така че ние, българите, все още имаме жив и жилав езиков усет и едва ако изчезнем, тогава ще изчезне и той. С този език не само се караме и се разправяме, но казваме и нежни думи, обясняваме се в любов, разказваме приказки на децата си, оставяме завети на последователите си. Няма да го правим на английски, я?